Постинг
09.10.2010 20:11 -
Жетварят
Автор: yotovava
Категория: Изкуство
Прочетен: 1639 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 22.02.2011 03:59
Прочетен: 1639 Коментари: 19 Гласове:
40
Последна промяна: 22.02.2011 03:59
Издишаше тихата вечер на огъня слънчев покоя.
И гърбеха пътя далечен писани селски каруци.
От зрелост земята пръхтеше, ранена пшенична ръкойка
кървеше в шепите залезно. Полето разбридаше звуци,
въздишки на морни щурци, аромат на сено и на риган,
бъбривият хор на скорците в рояка светулки преливаше.
Вървеше жътварят към село по друм непознат и потаен.
В очите му тъмни небето догаряше бавно и страстно.
Упойна шептеше гората в полите на мрак прегорял,
напъпила в устните жажда край извора бистър го спря.
Той гребна водата му с тежки, огромни напукани длани
брегът с развълнувана четка нахвърли силует на жена.
Най-чудната бяла магия, тъй сякаш с мъгла изтъкана,
снагата й тънка извиваше - красива, незнайна, желана!
И както от пръстена стомна тръпчивите устни отпиха
тайнство, изтървано от Господ в кроткия вик на върбите
и сладкия сок на греховност в два плода на тъмна череша,
очите й сърнено топли, въглен раздухан в горещници.
А времето беше се спряло на хълма в луна едноока.
И всичко замря бездиханно, вкаменено, без цел и посока...
Как дълги са тези минути, безкрайно това приземяване!
Протяжният стон на кошута в прегръдката силна на самец
вибрираше в тънките струни и в пъпната връв на бръшляна.
Уплете в ефирни ластуни онази предизгревна пяна,
която избълва просторът, подобно на жар в пепелище.
Търкули зад билото горе под мантия звездна разнищени
безплътни отлитащи сенки, посипани с цвят самодивски,
ликуващи, слепи и слети – жътварят с небесна пастирка.
Над пътя извиха към къщите, до сънните дървени порти
с онази любов за прегръщане - най-верният химн на живота!
… отмаляла роса се посипа в предутринна синя шевица...
Разбуден мравунякът кипна, скъсал своята броеница,
разпиля се мънистено в храстите, по тревата, бодлите на драка
по червения пояс, в гайтаните, в ръченика, изпуснат в шубрака...
Ехотно с писък отлиташе подранил пъстроперест кеклик.
Суха земята попиваше прекатурен бакър с овченик.
Опомни се бавно, разчепка възлести корени по дъбравата.
А в дланите изворни трепкаха след пира любовен забравени
да блестят по памучната ризка с обточен кенар и везба,
последната капка моминство и първата мъжка сълза...
И гърбеха пътя далечен писани селски каруци.
От зрелост земята пръхтеше, ранена пшенична ръкойка
кървеше в шепите залезно. Полето разбридаше звуци,
въздишки на морни щурци, аромат на сено и на риган,
бъбривият хор на скорците в рояка светулки преливаше.
Вървеше жътварят към село по друм непознат и потаен.
В очите му тъмни небето догаряше бавно и страстно.
Упойна шептеше гората в полите на мрак прегорял,
напъпила в устните жажда край извора бистър го спря.
Той гребна водата му с тежки, огромни напукани длани
брегът с развълнувана четка нахвърли силует на жена.
Най-чудната бяла магия, тъй сякаш с мъгла изтъкана,
снагата й тънка извиваше - красива, незнайна, желана!
И както от пръстена стомна тръпчивите устни отпиха
тайнство, изтървано от Господ в кроткия вик на върбите
и сладкия сок на греховност в два плода на тъмна череша,
очите й сърнено топли, въглен раздухан в горещници.
А времето беше се спряло на хълма в луна едноока.
И всичко замря бездиханно, вкаменено, без цел и посока...
Как дълги са тези минути, безкрайно това приземяване!
Протяжният стон на кошута в прегръдката силна на самец
вибрираше в тънките струни и в пъпната връв на бръшляна.
Уплете в ефирни ластуни онази предизгревна пяна,
която избълва просторът, подобно на жар в пепелище.
Търкули зад билото горе под мантия звездна разнищени
безплътни отлитащи сенки, посипани с цвят самодивски,
ликуващи, слепи и слети – жътварят с небесна пастирка.
Над пътя извиха към къщите, до сънните дървени порти
с онази любов за прегръщане - най-верният химн на живота!
… отмаляла роса се посипа в предутринна синя шевица...
Разбуден мравунякът кипна, скъсал своята броеница,
разпиля се мънистено в храстите, по тревата, бодлите на драка
по червения пояс, в гайтаните, в ръченика, изпуснат в шубрака...
Ехотно с писък отлиташе подранил пъстроперест кеклик.
Суха земята попиваше прекатурен бакър с овченик.
Опомни се бавно, разчепка възлести корени по дъбравата.
А в дланите изворни трепкаха след пира любовен забравени
да блестят по памучната ризка с обточен кенар и везба,
последната капка моминство и първата мъжка сълза...
Ооооо, Йотова, любимоооооооооооооо!
Харесвам!
Взривяваш се тука направо!
То една метафора, едно чудо, ххххууууууух !
Гушки много!
10 !
:)
цитирайХаресвам!
Взривяваш се тука направо!
То една метафора, едно чудо, ххххууууууух !
Гушки много!
10 !
:)
kapito написа:
Ооооо, Йотова, любимоооооооооооооо!
Харесвам!
Взривяваш се тука направо!
То една метафора, едно чудо, ххххууууууух !
Гушки много!
10 !
:)
Харесвам!
Взривяваш се тука направо!
То една метафора, едно чудо, ххххууууууух !
Гушки много!
10 !
:)
само 10 гушки ли!
Гуш на макс!!
Еми толкоз .
Засега 10.
Гладна съм сега. Като се нахраня може и повече :))))
цитирайЗасега 10.
Гладна съм сега. Като се нахраня може и повече :))))
Напълни ми душата.
цитирайmimayordanova написа:
Напълни ми душата.
... дълго е писан този стих... и ми е любим...
Валя
6.
анонимен -
"Протяжният стон на кошута в ...
09.10.2010 21:09
09.10.2010 21:09
"Протяжният стон на кошута в прегръдката силна на самец"
ехееее, трябва да го пейстна цялото ...
Професионална творба.
Браво!
Поет си, признах те!
цитирайехееее, трябва да го пейстна цялото ...
Професионална творба.
Браво!
Поет си, признах те!
анонимен написа:
"Протяжният стон на кошута в прегръдката силна на самец"
ехееее, трябва да го пейстна цялото ...
Професионална творба.
Браво!
Поет си, признах те!
ехееее, трябва да го пейстна цялото ...
Професионална творба.
Браво!
Поет си, признах те!
макар и анонимно :) :) :)
yotovava написа:
... дълго е писан този стих... и ми е любим...
Валя
... дълго е писан този стих... и ми е любим...
Валя
Моля, моля !
Любим е на мен.
Справка - коментар No1.
:P
Умееш да пишеш! Чудесно е!:)
цитирайdesilazarova написа:
Умееш да пишеш! Чудесно е!:)
Умее я!
Но... прекалява според мен!!!
От веднъж не може да се асимилира!
На час по лъжичка ще ни даваш!
:)
цитирайНо... прекалява според мен!!!
От веднъж не може да се асимилира!
На час по лъжичка ще ни даваш!
:)
kapito написа:
Умее я!
Но... прекалява според мен!!!
От веднъж не може да се асимилира!
На час по лъжичка ще ни даваш!
:)
Но... прекалява според мен!!!
От веднъж не може да се асимилира!
На час по лъжичка ще ни даваш!
:)
Цяла кафеварка изпих и ...
Жътваря ми се подиграва, че го чета вече за 6-ти път !!!
цитирайЖътваря ми се подиграва, че го чета вече за 6-ти път !!!
kapito написа:
Цяла кафеварка изпих и ...
Жътваря ми се подиграва, че го чета вече за 6-ти път !!!
Жътваря ми се подиграва, че го чета вече за 6-ти път !!!
жетварят също :)
Прелестна приказна картина!
Струва си да бъде нарисувана!
Вале, удоволствието беше за мен (дори и при поредния прочит) :)!
Този, "анонимният" какво се бунтува? И що ли ми е познат "словоредът" му?... ;):)))
цитирайСтрува си да бъде нарисувана!
Вале, удоволствието беше за мен (дори и при поредния прочит) :)!
Този, "анонимният" какво се бунтува? И що ли ми е познат "словоредът" му?... ;):)))
и на мен ми е познат този МИЗАНТРОПизъм :) :)
Остави го да живее...
Благодаря, че поспря тук.
цитирайОстави го да живее...
Благодаря, че поспря тук.
То пък един живот ... :)
цитирайхубаво си го нарисувала с думи....Поздрави!
цитирайscarlety написа:
хубаво си го нарисувала с думи....Поздрави!
Търсене
Блогрол
