Постинг
09.10.2010 02:21 -
Доколкото...
Автор: yotovava
Категория: Изкуство
Прочетен: 1136 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 09.10.2010 16:41
Прочетен: 1136 Коментари: 13 Гласове:
42
Последна промяна: 09.10.2010 16:41
Стихиите на лятото отмиват
последните ти стъпки в мен.
И есенният дъжд е благодатен
в очите ми, пресъхнали до златно.
Кървят обръгнали стърнища
след грубата ръка на сенокоса.
Прегърнала съм нищото и празни
моите обятия не ръсят
аромат на бъз и цвят на вишна.
Събирам се, за да остана цяла
след бурната жарава на страстта ми.
В мълчание осиротяло
една въздишка бяла
скоро ще изстине.
И ти си само драскотина,
по бузата ми. Няма да те помня.
Някак си зарастваш.
Без белег, че си имал
душата ми,
на възел че си връзвал,
дъха и женското ми его.
Тръгни си, труден си за докосване
и непристъпен като хребет.
В очите ми все още нетропосано
пиянството под оня лунен шепот
тръпчиво ми напомня за пожара,
среднощен взрив и пукота на устни,
от който прокърви зората.
... след който няма да възкръсна...
Не съжалявам, че те имах....
Ти беше тънък като болка.
Раним и крехък като мида.
И любовта не е обида.
Но само толкова, доколкото...
последните ти стъпки в мен.
И есенният дъжд е благодатен
в очите ми, пресъхнали до златно.
Кървят обръгнали стърнища
след грубата ръка на сенокоса.
Прегърнала съм нищото и празни
моите обятия не ръсят
аромат на бъз и цвят на вишна.
Събирам се, за да остана цяла
след бурната жарава на страстта ми.
В мълчание осиротяло
една въздишка бяла
скоро ще изстине.
И ти си само драскотина,
по бузата ми. Няма да те помня.
Някак си зарастваш.
Без белег, че си имал
душата ми,
на възел че си връзвал,
дъха и женското ми его.
Тръгни си, труден си за докосване
и непристъпен като хребет.
В очите ми все още нетропосано
пиянството под оня лунен шепот
тръпчиво ми напомня за пожара,
среднощен взрив и пукота на устни,
от който прокърви зората.
... след който няма да възкръсна...
Не съжалявам, че те имах....
Ти беше тънък като болка.
Раним и крехък като мида.
И любовта не е обида.
Но само толкова, доколкото...
"Някак си зарастваш."
Мдаммм, зарастват и край .
Гуш!
:)
цитирайМдаммм, зарастват и край .
Гуш!
:)
"И любовта не е обида.
Но само толкова, доколкото..."
Мдаммм, и "само толкова... доколкото..."
А после "някак си зарастваш"...
Йотова!...
цитирайНо само толкова, доколкото..."
Мдаммм, и "само толкова... доколкото..."
А после "някак си зарастваш"...
Йотова!...
дотолкова поезия, доколкото е истина :)
...и обратно :)))
цитирай...и обратно :)))
kapito написа:
"Някак си зарастваш."
Мдаммм, зарастват и край .
Гуш!
:)
Мдаммм, зарастват и край .
Гуш!
:)
Гуш!
andrinamark написа:
"И любовта не е обида.
Но само толкова, доколкото..."
Мдаммм, и "само толкова... доколкото..."
А после "някак си зарастваш"...
Йотова!...
Но само толкова, доколкото..."
Мдаммм, и "само толкова... доколкото..."
А после "някак си зарастваш"...
Йотова!...
вероятно по белезите в душата ни...
Благодаря, че поспря тук...
sestra написа:
дотолкова поезия, доколкото е истина :)
...и обратно :)))
...и обратно :)))
Натъжава!!!
Но само толкова, доколкото... - не е достатъчно!!!
цитирайНо само толкова, доколкото... - не е достатъчно!!!
Тръгни си, труден за докосване
и непристъпен като хребет.
цитирайи непристъпен като хребет.
petgen написа:
Тръгни си, труден за докосване
и непристъпен като хребет.
и непристъпен като хребет.
той наистина беше такъв ...
Валя
vedrina написа:
Натъжава!!!
Но само толкова, доколкото... - не е достатъчно!!!
Но само толкова, доколкото... - не е достатъчно!!!
колкото позволиш... да си тъжен... весел.. или раним...
По раздялата ще познаеш човека. Ти си тръгваш с прекрасен стих. Въпреки болката. Тези трудни за докосване и непристъпни като хребет, са ми до болка познати. Даже и не си правят труда да си тръгнат достойно. Дано този стих е последното нещо което му даваш от себе си.
цитирайmimayordanova написа:
По раздялата ще познаеш човека. Ти си тръгваш с прекрасен стих. Въпреки болката. Тези трудни за докосване и непристъпни като хребет, са ми до болка познати. Даже и не си правят труда да си тръгнат достойно. Дано този стих е последното нещо което му даваш от себе си.
yotovava написа:
вероятно по белезите в душата ни...
Благодаря, че поспря тук...
andrinamark написа:
"И любовта не е обида.
Но само толкова, доколкото..."
Мдаммм, и "само толкова... доколкото..."
А после "някак си зарастваш"...
Йотова!...
Но само толкова, доколкото..."
Мдаммм, и "само толкова... доколкото..."
А после "някак си зарастваш"...
Йотова!...
вероятно по белезите в душата ни...
Благодаря, че поспря тук...
Да, по белезите. Дори и да заздравеят, ръбчетата все си остават...
Аз ти благодаря!
Търсене
Блогрол
