В България има около 200 села-призраци, в които не живее никой. Всяка година броят не тези селища се увеличава с между 10 и 15, според учени от БАН.
Още около 500 села са на път да изчезнат поради обезлюдяване, сочи анализ на Института за изследване на населението, предаде БНР. Обширни територии в България са вече обезлюдени, а селищната мрежа запустява. Най силно е изразен процесът в Северозападна България.
Повече
http://dnes.dir.bg/news/seloto-8040106?nt=4

Колко ли снизходителни усмивки събира?Сигурно и великодушно потупване по рамото.От тези - по-широко скроените,дето,с повече или по-малко прикрита досада,гледат на такива наивници.

Губим се, изчезваме, гаснем неусетно почти. И статистиката е неумолима!!! Докато си се занимаваме и забавляваме - те правят деца. Гладни, неуки и прости, голи и боси, но оцеляват като помиярите - въпреки всичко! И след време нашите внуци ще трябва да знаят чужд език, за да се разбират с мнозинството което управлява (справка - Косово). ДА ЖИВЕЕ ДЕМОКРАЦИЯТА И МУЛТИЕТНИЧЕСКАТА ОБЩНОСТ!!!!

Аз чак за два не знам,но знам,че с Програмата Ран-Ът е предвидено да се произвеждат храни за около 5 000 000 и мааалко повече.А условията за "присъединяване" към ЕС го превърнаха в задължение.

Мисля,че е прав приятелят ти,Валя!Колко са виско-технологичните производства изискващи и развиващи високо-интелектуален труд.В най-добрият случай някой тъпанар да се изхили като полу-идиот ако се спомене за компютър "Правец",телевизор "Велико Търново",магнитен диск или полупроводник.Ако телевизора "Средец" е бил примитив - къде са днешните LG-та които правим.Ако "Калашник" е оръжие за терористи,къде ни са Томпсъните,дето са за миротворци.Но - не!Ще я караме на земеделие и туризъм.А за тях - точно този е персонала,за който пишеш.

може да те побият тръпки.

Битият си е бит!

Европейският съвет не е Съветът на Европа!

А съдбата на вратата яко тропа ли тропа!...

просто хората от селата се преселват в градовете,защото в града могат да си намерят работа, която в село - няма. Затова продават или изоставят имотите си и се настаняват по квартири или при роднини. Затова селата опустяват. Но това е така още от времето на Живков, когато в градовете се строяха заводи, в селата никой не оставаше да живее. Така градовете станаха огромни с много квартали и комплекси, докато селата опустяваха. И в съвременна България селата от година на госина все повече опустяват, но само там където хората нямат препитание или вече са много възрастни и не могат да се грижат за себе си. От 60-те години на 20-ти век селата започнаха да опустяват.
Това е положението - с начална дата 1960-та година, на село не е интересно да се живее - там няма работа за родителите, няма дискотеки за младите, няма ресторанти за развлечение и още много неща,просто - няма.
В селата има ниви, а тези ниви искат работна ръка, а днес младите не им се работи,старите - вече не могат.
Затова има идея - тези села с потенциал - да се предлагат на хората които търсят в България убежище, хората които се преселват от другите държави унас, тези хора могат да запълнят празните изоставени имоти и селата отново да се възродят.

За съжеление положението в градовете не е по-добро. Добрич например преди 1989 година беше над 100 000 а сега казват са останали 40 -50 000.
При това там се намираха най-големия месокомбинат (захранван само от продукция от окръга), най-големия птицекомбинат, най - големия завод за олио, най- големия млекокомбинат, единствения завод за детски обувки ( сега го събориха за 1лв),най- големия завод за апарати високо напрежение, най-големия завод за контейнери....Това бяха най-големите заводи на Балканския полуостлов. А сега е един град населен с пенсионери и никакъв поминък. Тъжно и най-страшното, е че няма никаква перспектива да се оправи.

едно село на 3 км. от Тетевен, което няма вода и хората си носят с кобилици.
3 милиона българи са по света. 48% от децата в първи клас не са българчета. Ромите раждат като зайци,така че не само селата обезлюдяват,ние като нация изчезваме. В предаването по К1 "Полет над ноща" се включват българи,които не изпитвт грам носталгия по родината си и нямат и намерение да се завръщат тук. За какво говорим? Преди малко на гости ми бе приятел,който гледа племенницата си,защото майката и бащата на детето са в Англия. Глобализация.

Поетите ни винаги са били пророци. За съжаление... Тръпки ме побиват, че финалът на стихотворението "Вие България ли търсите?" скоро ще бъде реалност

Всичко от провинцията - артисти, певци, лекари, товарачи, крадци, и ....всичко което може да се уреди с работа в София, ще си остане там, ако ще и тръни да падат от небето.
София ще стане многомилионен град, ще заприлича на Токио, игла да хвърлиш - няма къде да падне.
България е малка страна, но пък си има население,което скоро ще се обособи в големите градове и ще заприличаме на Америка. Там от град до град има хиляди километри без жива душа,да срещнеш по пътя - няма. На това май му казваха - окруптяване или нещо подобно.
Таааа, ще чакаме края на юни,когато ще кажат крайното число - колко българи сме останали в действителност. Не само тук, а изобщо в света - колко сме българите.
Но даже и да сме 10/ 20 милиона или повече, положението със селата едва ли ще се подобри.

..оказа се, че са КУПЕНИ за стотинки!

Чудесно включване и на Райсън, винаги слушам с удоволствие как изпълнява стиховете си.
А темата е болезнена и кървяща - на нея е посветено и моето стихотворение Пенкьовци, което знаеш.
Истината е, че тези села скоро няма да ги има и тъжната прогноза е, че след две-три поколения всички българи ще са вече граждани в буквалния смисъл на думата...
Поздрави и успешна седмица!

аз също имам един - Урбаникус, който е писан преди 25 години, още тогава нещата се усещаха.
Успешна седмица от мен.

Много го обичам това стихотворение на Райсъна! И още повече съжалявам, че е вярно. Благодаря ти, Валя!

Простете за намесата! Ето го въпростият план. Всичко си е планирано прецизно:

http://www.bgsviat.narod.ru/

то вече Е и в момента, какво да си го представяме:-(

Надеждата ми е в планетарен обрат към духовност.

за това, че си до Райсъна и го представяш в най-добрата му страна. да сте ми живи! Ив