Разсъмна се. И като свещ сред храм
стоеше тя пред празния прозорец.
Загърната в огромния халат
потъна в писъците на прибоя.

Тя цяла нощ горя у твоя дом
и сутринта пристъпваше на пръсти.
А после те погали мълчешком,
и скритом пред иконата прекръсти

свитата си за молитва длан.
Една-едничка  крачка я делеше
да прекоси разсъхналия праг.
Ала се върна. Някак неусетно

косите й обвиха утринта
със мирис на кафе и мляко,
а глетчерите на дъха й прям
по голия ти гръб пролазиха.

Проплакваше вън заради нея
едно море в сърдитата си риза,
разкъсало вълните си на кея,
по който сутрин тя да слиза.

Да те посреща с мириса на йод,
медузи и кафяви водорасли
и теб самия да превръща в Бог
с най-простите човешки щастия.

Къде си в тази утрин на липи,
донесли нова мисъл за живот?
Една жена в постелята ти спи
и в нея зрее мълком твоят плод.

Валентина ЙОТОВА