Постинг
21.08.2011 14:19 -
Приказка за луната
Автор: yotovava
Категория: Поезия
Прочетен: 5381 Коментари: 23 Гласове:
Последна промяна: 23.08.2011 11:51
Прочетен: 5381 Коментари: 23 Гласове:
61
Последна промяна: 23.08.2011 11:51
Приказка за луната На певеца в омайния глас месечинка млада се влюби. И в менче с мълчана вода топна венчето си ружено. Уви в самодивска трева, водата притихнала гребна и затъкна по свойта коса седем позвездени гребена. Прислони отмаляла снага, как заспа не усети накрая. Ето утрото дръпна черта на пътя, потеглящ към рая, покрай синия див къпинак с цветовете, грейнали кротко. Два щуреца припяваха благ рефрен на сънните косове. Заблестя сребролика роса, седеф огледална и сладка. И прегърнал на шипката храст,паяк кърпеше сънна забрадка. Бардът скитник до нея се спря и в лицето й смугло се вгледа и се плъзна в очите тъга, като сянка зелена и бледа. – Тя е толкова крехка насън, с усмивка невинна и плаха. Кой търкули я в черния трън и разсипа листенца в полата й! Взема сякаш дъха ми от раз, като меч богатирски разсича, а душата – пропукан елмаз, прогори този лъх на момиче. Колко шепи от огън и жар на крилете донесе южнякът? Ако тя е небесният дар, ненапразно тогава съм чакал. Нацъфтелият в бяло салкъм приютява жужука пчеличен. Слаб да бъда или да не съм, признавам – така я обичам, че не бих си отишъл оттук, от света на обвивките тленни, без да стана на възел и звук, от които лесът да застене. Да изтлея до тънка следа на охлюв, летеж от калинка, в развълнуван шушук на трева, да усети всяка живинка как изригнал в сърцето ми вик от обич плътта ми разкъсва – да прегърнеш и пламнеш в светлик... да любиш, след туй да възкръсваш! И небето да сторя на дом, всеки облак на тънка завивка, да подвия коляното, щом с хляб и вино тя ме повика на здрача в завесата тъмна, покрай ложе с небесен атлаз и в косите й гъсти потъна. Дал бих всичко от себе си аз! ................................. Девет нощи света не огря месечинката мила с лика си. Вдън горите потъна без знак и не вдигна певецът гласа си. Само шушнеха храсти и смърч и любовни сподавени вопли разпиляха притулена глъч, смях, заглъхнал в стенания топли. ............................................ Най-накрая над грешния свят окръгли, пендарено златна, своя пищен и сърмен фустан, с ширит и гайтани обкатен, светли плитки, завити в кравай, кенарени бели ръкави нагръдник с кармъзни покраи, шевици с конци златоткани. Тя за свойта потайна любов нищо никому не разказа как потъна в сребро и обков, в онези рубини на залеза, разпилени зад голия рид, скрил ревниво любовното чудо на барда, изтънял като дим, и повече никой нечул го. Само в мрака, щом яхне гърба на меката шир детелинена, грейват хиляди малки луни, в светулчена пяна застинали.
Валентина ЙОТОВА
Хареса ми!
Б.
цитирайБ.
nikstan написа:
РЕЗЕНЧЕ ЛУНА
При теб ще дойда с резенче луна,
посипано със захар от звездите,
останало случайно след нощта,
когато единак захапа хищно
едно недоизгряло в нас небе...
и звездните му тайни прокървиха,
и някак си, преди да разберем,
наръфани, далеч от нас се скриха...
Напеченото лято прегоря...
И оня вой – самотен, нелогичен,
усещам все по-рядко сред съня
със нокти да дере – като предричане...
И все по-малко искам да деля
луната, и звездите, и небето
с онази дива алчност на страха,
и с него да преспивам - все на светло...
Днес идвам! – вместо него теб избрах! -
с една убита, престаряла смелост,
с натрапено усещане за грях,
с обречената радост на отшелник.
Сега ти нося резенче луна –
опазих го от сладката ù пита.
Преглъщай страховете и греха! -
човек е съден всичко да опита...
Галена Воротинцева
При теб ще дойда с резенче луна,
посипано със захар от звездите,
останало случайно след нощта,
когато единак захапа хищно
едно недоизгряло в нас небе...
и звездните му тайни прокървиха,
и някак си, преди да разберем,
наръфани, далеч от нас се скриха...
Напеченото лято прегоря...
И оня вой – самотен, нелогичен,
усещам все по-рядко сред съня
със нокти да дере – като предричане...
И все по-малко искам да деля
луната, и звездите, и небето
с онази дива алчност на страха,
и с него да преспивам - все на светло...
Днес идвам! – вместо него теб избрах! -
с една убита, престаряла смелост,
с натрапено усещане за грях,
с обречената радост на отшелник.
Сега ти нося резенче луна –
опазих го от сладката ù пита.
Преглъщай страховете и греха! -
човек е съден всичко да опита...
Галена Воротинцева
kalin8 написа:
Хареса ми!
Б.
Б.
4.
анонимен -
добре че съм в отпуск ;) и имам време за фолк балади )))
21.08.2011 17:03
21.08.2011 17:03
Здравей, чудеснице в светулчена пяна песен изпяла за бардът от луната кръгла и бяла хех
Никос
цитирайНикос
Чудно лунно откровение, Валя!
Усмихна ме, благодаря за това удоволствие!:)
цитирайУсмихна ме, благодаря за това удоволствие!:)
анонимен написа:
Здравей, чудеснице в светулчена пяна песен изпяла за бардът от луната кръгла и бяла хех
Никос
Никос
kleopatrasv написа:
Чудно лунно откровение, Валя!
Усмихна ме, благодаря за това удоволствие!:)
Усмихна ме, благодаря за това удоволствие!:)
откъде взе всички тези цветове и думи!
цитирайbarona40 написа:
откъде взе всички тези цветове и думи!
лихва, си се разплатила!:)))
Хареса ми!
цитирайХареса ми!
neprosvet написа:
лихва, си се разплатила!:)))
Хареса ми!
Хареса ми!
12.
amore -
Чудесен словесен пейзаж!
22.08.2011 00:45
22.08.2011 00:45
Поздрави и от мен! :))
цитирайamore написа:
Поздрави и от мен! :))
Ах, грее!
цитирайХареса ми много!
Поздравления.
цитирайПоздравления.
aqualia написа:
Ах, грее!
ognena71 написа:
Хареса ми много!
Поздравления.
Поздравления.
Интересните неща стават на лунна светлина!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
alexs написа:
Интересните неща стават на лунна светлина!
Поздрави!
Поздрави!
:)
цитирайpriqtel12 написа:
:)
Хареса ми много и се отказах да анализирам........:))))) Чудна поезия , това е ! Удоволствие бе да прочета ! :)))
цитирайkaraiany написа:
Хареса ми много и се отказах да анализирам........:))))) Чудна поезия , това е ! Удоволствие бе да прочета ! :)))
Търсене
Блогрол