Мерсия Макдермот  е британска историчка и писателка, чуждестранен член на БАН от 1987 г. и доктор хонорис кауза на СУ от 2007 г.

Ражда се в семейството на хирург и учителка. През 1948 г. завършва руска филология в Оксфордския университет. През лятото на 1947 г. с група английски студенти отива на бригада в бивша Югославия, където за първи път установява контакти с българи, сред които и поетът Павел Матев.

През 1947 г. Мерсия за пръв път гостува в България, на тържество в бригадирския лагер „Дивотино“, на ЖП линията Перник - Волуяк. През 1948 г. се връща, вече за да участва в Международната младежка бригада на язовир „Георги Димитров“, днес „Копринка“. Там се запознава с Александър Макдермот, за когото се венчава веднага след прибирането си в Англия. През 1952 г. се ражда дъщеря им Александра Макдермот, понастоящем доктор по атомна физика.

От 1962 до 1989 г. с кратки прекъсвания, общественичката живее и твори в България. През 1963-1979 г. преподава в Английската гимназия в София. След това (до 1989 г.) води курс по „Национално-освободителното движение в Македония“ към Историческия факултет на Софийския университет.

Дълги години писателката е председателка на Англо-българското дружество със седалище в Лондон. Тя, също така, е почетен гражданин е на Карлово и Благоевград и носител на високите държавни отличия – Ордена на розата, ордена „Кирил и Методий“ и ордена „Мадарски конник“.

Творчество

A History of Bulgaria 1393–1885, Allen and Unwin, 1962

През 1962 г. Марсия Макдермот пише първата книга на английски по обща история на България, която обхваща събитията в периода 1392–1885 година.

The Apostle of Freedom (A portrait of Vasil Levsky against a background of nineteenth-century Bulgaria), Allen and Unwin, 1967

Втората ѝ и най-известна книга, свързана с България, е за Левски, „Апостолът на свободата“, посветена „на българския народ, който ми даде повече, отколкото мога да му се отблагодаря“, преведена на български от Иван Градинаров през 1970 г. и преиздавана неколкократно.

Freedom or Death (the life of Gotsй Delchev), Journeyman Press, 1978

През 1978 г. излиза изследването ѝ за Гоце Делчев, „Свобода или смърт“, с което тя става доктор на историческите науки.

For Freedom and Perfection (the life of Yanй Sandansky), Journeyman Press, 1988

Следва трудът ѝ за Яне Сандански, „За свобода и съвършенство“, Наука и Изкуство, 1987 - преведен от Веселин Измирлиев.

Bulgarian Folk Customs, Jessica Kingsley Publishers, 1998

В края на 20 век Мерсия Макдермот издава „Български народни обичаи“, в която обяснява популярно религиозни, семейно-битови, трудови и други празници и ритуали, включително народни музикални инструменти, вярвания, суеверия и прочее.

дали припозналите се в Азис ще се сетят на кого дължим тази памет?

Благодаря за този постинг, Вал! Много има да учим от другите за самите себе си!

Как го беше казал Ботев

Пием, пеем буйни песни
и се зъбим на тирана,
механите нам са тесни
крещим - Хайде на Балкана!

Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!

и какво ако не беше тя?

Линк към енциклопедията би бил достатъчен.

Свята е тази книга - „Апостолът на свободата“, дано повече хора я прочетат!
Благодаря, Валя.
Чу

изброй ми на пръсти колко са изследователите на Левски до нейната книга, ти знаеш ли?

Достойно припомняне на знайни истини!!

Валери Станков е известен още отрпеди 20 години, извинявай, аз знам за него оттогава. Ако ти не си го чувала или чела, проблемът е твой. Вероятно и на твоите учители.

Поздрави за публикацията, Вал!:)

Станков няма нужда от Азис , за да стане изтестен! Неговите стихове са песни на качествени певци, а не чалгаджии! Нима не знаехте? Или тази музика не попада в предпочитанията ви?

без да познава големите имена в българската литература. От раз мога да изброя мастити поети и бас ловя, че пишещите събратя просто никога не са ги чували, защото не са ЧЕЛИ, просто не са ЧЕЛИ.

СЕЧЕНО НА КАМЪК

„Страшни времена настанаха,
всеки пише, никой не чете."
VІ в. пр. н. е. в Асирия

Живея сам - на себе си сърдит -
излишен като снегорин в Египет.
Нанизвам чепарета за сафрид
или кадя с луличката на припек.
Ракия пия с бащиния юз
или със жълта бира се наливам.
И ме е гнус - ужасно ме е гнус,
че съм такъв противен тип, противен.
Из сънищата ми дори бръмчи оса -
по-нервен от осата аз живея.
Ври в бойлера ми утринна роса
и аз насапунисвам се под нея.
И уж съм чист, и уж съм тъй красив,
и уж намерих святата си ниша,
и уж си пиша името с курсив,
ала не знам защо изобщо пиша.
Ужасно сам - натирено дете -
нима поетът стана в мен излишен?
Защото вече никой не чете.
Защото всеки пише,
пише,
пише.

В. Станков

/това е относно коментар номер 20/

а не за възхвала на В. Станков.
Малко факти - книгата на Мърша Макдермот, както е правилното и име е най-изкривената книга за Левски, писана някога.
Има няколко имена, за които за съжаление и досега е забранено да се пише. Левски и Ботев са две от тях.
Яна Язова се опита да напише роман за Левски и я убиха.
Та не четете тази книга, това не е Васил Иванов Кунчев, не е Апостолът. Това е образът, който комунистическата власт искаше да представи като Левски.
Защо никой не си зададе въпроса, как така никой българин не написа книга за Левски, а пуснаха една мома англичанка до архивите.
П.С. Ботев, който сте цитирали в друг постинг има 27 стихотворения, Станков има 28 /засега/ стихосбирки. Приликите свършват до тук..

Честно казано, въпреки че се вра в тия среди и слушам такава музика, знам за една единствена песен по текст на В. Станков - Главната улица, изпълнявана от Гриша Трифонов и с пооправен текст от него, за да става за пеене.
С удоволствие бих чул други песни по негови текстове, моля посочете ми няколко.

Каква чест!
Вие блогувате!
Вие ме четете!

Вие ЧЕТЕТЕ. Браво на вас! Продължавайте все така и може да се доразвиете до следващото стъпало - думичка, израз, словосъчетание!
Интересен похват, да четете коментарите и да коментирате, а относно постинга да го прехвърлите надве-натри

Чела съм романа за Левски от Макдермот, но сега се запознавам и с биографията й. Благодаря за информацията.

Чудех се аз защо името и ми звучи познато и чак като се зачетох сесетих защо. Ами аз съм чела част от трудовете и за изпит. Интересни са и дават малко по-различна гледна точка от тази с която сме свикнали, все пак жената макар и почитател на България гледа нещата "отстрани", а не "отвътре" както правят повечето български историци. И това е нормално, защото при нея нещата са без толкова много емоции. Както и да е. Не е мястото тук да пиша на дълго и на широко за трудовете и. Във всеки случай на мен ми бяха интересни. Поздрави!

друга тема и вероятно тепърва ще търсим истината.

Изключително заинтригуващо, интересно!!!

сме това българите.Все ще намерим за какво да се закачим. Писала жената,събирала материали,анализирала,посветила време и усилия да ни опознае света. Сега защо пък точно тя.. от напълно лични наблюдения мога да кажа,че за чужденците ние сме чудо на света. Имам къща в Копривщица и към нашата архитектура,история и бит те се отнасят с нескрито възхищение.Та на "Излел е Дельо хайдутим" им потичат сълзи от очите,когато им я превеждам. Едни италианци ми дойдоха на гости за по дълго и направо заинвестираха в района.И за да бъда и обективна харесват и чалгата.Но това сме ние - полюси. В ръката си държите мишка, а не дистанционно. Ако не ви харесва- следващия канал. За това,моля с повече уважение към творчеството и мнението на другите. Толерантност!
Благодаря ти Валя.

Щеше да бъде някоя друга Врана :))))