Чарлз Доджсън, известен повече с псевдонима си Луис Карол, е роден на 27 януари 1832 г. в Дарсбъри, британското графство Чешир. Той е най-голямото от момчетата в семейството на англикански свещеник, в което освен него има още трима синове и 7 дъщери.

Чарлз е левичар, глух с едното ухо и силно заеква. Тези негови физически особености в известна степен предопределят поведението му, което повечето му познати определят като ексцентрично. Доджсън завършва с отличие математика и класически езици в колежа “Крайст Чърч” към Оксфордския университет и след като става магистър, приема духовен сан и остава да преподава в него до края на живота си. Това му предоставя много свободно време за литературните му занимания.

Според специалисти, опитали да разгадаят психопотрета на мистериозната личност Луис Карол, вероятно левичарството е било една от причините писателят да бъде обладан от темата за огледалния, т.е. за обърнатия свят.

“Винаги облечен с черен редингот, закопчан почти догоре, той имаше фини и меланхолични черти. Лекциите, които четеше с механичен глас, предизвикваха по-скоро скука”, си спомнят негови ученици. Чувствайки се зле сред възрастните, Чарлз страни от колегите си в колежа. Животът му минава между лекциите, заниманията с математика и многочасовите самотни разходки. Бил невероятен педант. За сметка на затворения си живот водел огромна кореспонденция, но често пъти с хора, които никога не бил виждал.

Тази откъснатост от света го кара да мине от другата страна на огледалото, в света на необузданото въображение, в която математикът Чарлз Доджсън се превъплъщава в писателя Луис Карол.

През 1856 г. той сътрудничи активно на списание “Дъ Трейн”, чийто редактор Едмънд Йейтс избира псевдонима Луис Карол измежду 4, които прохождащият автор му предлага. През същата тази година се ражда и голямата му страст към фотографията.

До голяма степен именно чрез нея започва познанството му с малките дъщери на декана Лидъл, които се превръщат в негови модели. Момиченцата си остават основен обект на фотографиите му, но покрай тях той снима и учени от университета, пейзажи, статуи, картини, животни, дори скелети поради интерес към анатомията.

Луис Карол е автор на около 3000 фотографски клишета, от които около 1000 оцеляват. През 1950 г. в Англия излиза книга, посветена на Карол като фотограф. В нея са публикувани 60 от най-добрите му работи, а специалистите го определят като един от най-талантливите фотографи любители на XIX в.

През 1880 г. писателят внезапно захвърля хобито си. Този факт, както и влечението към това да снима момиченцата разсъблечени, кара част от късните му изследователи да го подозират в педофилия.

Смята се за достоверен фактът, че Луис Карол умира като девственик.

Биографите му допускат, че заради силното заекване е възможно той да е бил изключително срамежлив в общуването с нежния пол. Заекването и срамежливостта обаче изчезвали в присъствието на малките момиченца. Това обаче не е неоспорим факт, тъй като някои от децата си спомняли заекването, а пък възрастни не са го отбелязвали.

Според изследователите писателят имал поне 100 малки приятелки, с които прекратявал всякакви контакти, щом те пораснели. Макар че снимал своите разсъблечени модели винаги с разрешението и в присъствието на майките им “това хоби предивзвиквало у много от тях най-малкото изненада. Започнали да се появяват всякакви слухове и през 1880 г. Луис Карол зиванаги се отказал от хобито си да фотографира”, се твърди в една от биографиите му.

Самият писател пише до един от оксфордските си познати: “По повод на слуховете мога само да кажа, че по отношение на тези прелестни същества аз винаги съм си оставал джентълмен”. Той винаги искал разрешение от родителите да целуне момиченцето или да го вземе на коленете си. Писателят твърдял, че интересът му към голите деца е чисто естетически и че в помислите му няма нищо еротично.

Така или иначе много факти от живота на писателя завинаги ще си останат загадка поради мистериозното изчезване на 4 тома и 7 страници от 13-те тома дневници, които водел. Кой и защо е унищожил документите, не е съвсем ясно. Някои биографи обаче смятат, че те са свързани с желанието му да се ожени за 11-годишната Алиса, което довело до разрив в отношенията със семейството й.

Някои от най-новите теории обаче свързват интереса на Карол към детско тяло с викторианския култ към детето, в който детската голота се схващала като израз на невинност. По онова време този вид фотографии били на мода, а голи детски телца се появявали и на коледните картички. Изцяло погрешно е да се гледа това явление с очите на XX в., твърдят авторите на тази хипотеза. Твърди се също, че много от т.нар. малки приятелки на Карол са били всъщност девойки на далеч по-напреднала възраст.

Писателят понякога работел до изтощение – по 13-16 ч на ден. Страдал от безсъние, мигрена и халюцинации. Тогава започвали да му се привиждат всякакви странни същества. По-късно това нарушение на начина, по който съзнанието възприема обектите, дори било наречено “Синдром на Алиса в страната на чудесата”.

Когато не можел да заспи Луис Карол измислял алгебрични и геометрични главоблъсканици и ги решавал в тъмното. В чужбина математикът литератор заминал един-единствен път в живота си и отново поразил всички. Защото отишъл в Русия. Бил известен и със страстта си да изобретява нови игри, като например ранна версия на играта с думи “Скрабъл”. Измислял и различни практически пособия като шах за пътешественици, средство за писане в тъмното, за да не ставаш да палиш светлината, като ти хрумне някоя идея, и какво ли още не.

Заради великите си книги “Алиса в Страната на чудесата” и “Алиса в Огледалния свят” писателят е наричан “кралят на безсмислицата”.

Дори на непредубедения читател обаче е ясно, че тази “безсмислица” е подчинена на желязна математическа логика. Авторът по-скоро успява да доведе логиката до нейния абсурд. Друго популярно определение за Карол е “създател на литературата на парадокса”.

Всъщност малко са творбите на световната литература, които са били толкова предизвикателни и са получавали толкова много различни тълкувания – политически, психоаналитични, богословски, математически, филологически и т.н. Детските му книги и до днес са сред любимите четива на възрастните. Самият писател, въпреки че приживе получава огромен, почти главозамайващ успех, казвал: “Никога не чета нищо за себе си, нито за книгите си”.

Много известна става и една анекдотична история. Кралица Виктория толкова много харесала “Алиса в Страната на чудесата”, че пожелала Луис Карол да й посвети следващата си творба. Той така и направил. На владетелката бил пратен с посвещение следващият му труд – “Елементарен трактат за детерминантите”.

Писателят умира на 14 януари 1898 г. в Гилфорд, графство Съри, в дома на своите 7 сестри, шест от които, също като него, никога и не помислят за брак. Издъхва от пневмония, предизвикана от грипни усложнения две седмици преди да навърши 66 г.