Владимир Семьонович Висоцки (на руски: Владѝмир Семёнович Высо̀цкий) е руски поет, певец, театрален и филмов актьор и писател. Роден е на 25 януари 1938 г. Той е един от най-известните бардове в Съветския съюз. След като умира, в личния му архив баща му и жена му Марина Влади намират 800 песни и 1100 стихотворения. Изиграл е 30 филмови роли, включително Хамлет, изнасял е концерти по цяла Русия и на много места по света (включително и в България). След смъртта му в СССР е създаден фонд за опазване съхраняване на творчеството му. Въпреки че съветското правителство го признава като актьор, неговите песни остават официално непризнати. Много от тях засягат забранени по това време в СССР теми. След женитбата си за Марина Влади (и за двамата това е трети брак) има възможност да напуска родната си страна и да пътува най-вече до Франция и САЩ. От втория си брак с Людмила Абрамова има двама синове - Аркади (роден 1962) и Никита (роден 1964).

Официалната версия за смъртта на Висоцки е сърдечен удар. Това се случва на 25 юли 1980 година, но по-вероятно е смъртта му да е вследствие на злоупотреба с алкохол Висоцки умира, когато в Москва се провеждат бойкотираните летни олимпийски игри. Съветската преса не съобщава за неговата смърт с изключение на вестник „Вечерна Москва“, и то три дни по-късно. Въпреки това новината достига до всички краища на Русия и до чужбина. Западните станции, като „Гласът на Америка“, свирят негови песни, а пред театър „Таганка“, където е работил, се стича огромна тълпа от хора. В деня на погребението му хора има дори по покривите на съседните сгради.

След смъртта му други руски бардове като Булат Окуджава и Юрий Визбор пишат песни за него. Марина Влади написва книга за него. Има и астероид, който е кръстен на Владимир Висоцки. През 1986 година посмъртно му бива дадено званието заслужил артист, а през 1987 година излизат игрален и документален филм за него

Пиратска 

На борда - бунт. След снощните гуляи
започна бой - за златото - клане!
Обесиха уж двама негодяи.
Но още двама трябваше поне!

Хванете бързо вятъра в платната!
Успехът - мит е! Всеки кораб - враг!
Сами избрахме шанса на пирата,
и вярата - във тоя черен флаг.

От борд до борд - кълбо от кръв и хора,
забравени са пирове - и чест!
И всичко подивя на тоя кораб,
и всеки ножа си извади днес.

Хванете бързо вятъра в платната!
Успехът - мит е! Всеки кораб - враг!
Сами избрахме шанса на пирата,
и вярата - във тоя черен флаг.

И ето двама сочат капитана:
"Вържете го!" - от ада нямат страх!
Но вчерашната плячка в океана
изхвърли капитана със замах.

Хванете бързо вятъра в платната!
Успехът - мит е! Всеки кораб - враг!
Сами избрахме шанса на пирата,
и вярата - във тоя черен флаг.

Като покров ни скри вълната горда,
ръката пусна гърлото - и спря...
Изхвърляй всичко с дъх на кръв зад борда!
И вярвайте - цената е добра!

Хванете бързо вятъра в платната!
Успехът - мит е! Всеки кораб - враг!
Сами избрахме шанса на пирата,
и вярата - във тоя черен флаг.

  Румен Леонидов. Превод, 1984