разглеждайте в действителен размер

СИРАК НА СВЕТЛИНАТА, СИН НА МРАКА

  Валентина Радинска

 
     Няма съмнение, във Варна живее един ужасен човек. И да не го познавате лично, достатъчно е да отворите някоя от книгите му, да речем – “Писателят като чудовище”. В нея той сам си признава, че е Чудовище, че е дърт невротик с бирено коремче и вмирисан на цигари пияница, че е луд, че презира всички жени, които не приличат на неговото момиче, че самочувствието му е до небето и пет пари не дава какво мислят за него. Освен това тая персона минава през чуждите стихове като през разграден двор, взема си каквото и харесва, и отминава, като се кикоти нахално. На всичкото отгоре курдисва задигнатата чужда покъщнина на показ посред собствения си словесен интериор, и продължава да се забавлява.  Е, може ли да бъде обичан такъв противен тип? Защо да му прощаваме, защо да му четем книгите?

    Ами поради една много простичка причина. Защото е поет “по Божията милост” и това никой не може да му го отнеме, колкото и да не харесва Валери Станков. Защото това – да си поет и в червата, не може нито да се скрие (“Стърчи като лисича опашка” – твърди Марина Цветаева, а тя ги е разбирала тези работи), нито пък да се симулира (това последното мнозина пришълци в словестността не го научиха).

    Нищо и никой не можа да попречи на Валери Станков да пише и да издава. През миналата година той издаде две книги – поетичната “Автопортрет със светкавици” и романът-есе “Писателят като Чудовище”, и двете в издателство “Книгата” – Варна. Сега държим в ръцете си „Наръчник за лунатици”. Ако трябва с една дума да се характеризира създаваното от този автор, думата е: неистовост. Не познавам друг, толкова неистов като него в днешната ни литература. И още – неординерност, мащаб, съкровенност. Когато прочета неговото “Вселени дишам и Вселени пея,// заплача ли, в Сахара ще вали”, аз разбирам вътрешната разпънатост на Валери Станков между стихиите, с които се бори, опитвайки се да ги опитоми чрез словото. Техният огнен дъх кара това слово да пламти и да пари.

  Мисля, че Валери Станков се плаши от вулканите в себе си, и се опитва да се опише като друг. Под маската на пийнал непукист той крие отчаяна ранимост, желание за приютяване, страх от самотата и върлуващия човешки мрак. От тук идва и позата на самоуличаване: “Аз съм необходимият луд// без когото светът ще е лудница” или прекомерната показност на “кръчмарските” афоризми: ”Единственото нещо, което може да ме събори на земята, не е виното, а простотията”.

Стиховете на Валери Станков са повече от талантливи – те са мъдри, дълбоки, пропити с онази автентична печал, която идва само с познанието, натрупано чрез личен опит. Те са “почит към литературата” с виртуозните си препратки, цитати и асоциации, умело вплетени в стихотворната тъкан, придаващи й повече значение и блясък. Всяко стихотворение е като мост и знак – да помним онова, което е било преди нас, и да не забравяме, че нищо не започва от нас, а чрез нас само продължава.

Аз обичам крехкото, лениво-срамежливо нахалство на словесността на Валери Станков, литературната му нехранимайковщина,  престорената безогледност, поетичната му самозащита чрез безпардонност. На глед несъвместими неща, нали? Е, той успява да съвмести несъвместимото и да назове неназовимото не само в стиховете, но и в прозата си. И го прави мъдро, разтърсващо, талантливо. Нима е малко, за да го обичаме?

Един бърз преговор на последните 15 години ще покаже, че след 1989 година повечето български поети замлъкнаха, объркани от промяната, пространствата чевръсто се заеха от всякакви “-исти” и “-истки”, които нахакано започнаха да съветват “бившите” поети да се оттеглят. Те вярваха, че щом не употребяват препинателни знаци, презират римуваната поезия и ползват в изобилие мръсни думи, са утрешния ден на Поезията.

Но Поезията е недоверчиво чудовище, по-страшно от Гоголевия Вий – то не вярва на шумни самореклами, шоу и пози, то вярва само на текстове. Или на липсата им. И докато “-истите” продължават да вдигат празния си шум, много “бивши” поети изстрадаха мълчанието си, намериха новите си думи и започнаха да ги записват. Така се раждат книги като тази на Валери Станков –  “Стихове от кашона”, „Автопортрет със светкавици”, „Писателят като чудовище”. И заглавията им са емблематични, корици са многозначителни, и почти амбалажната хартия е съвсем в хармония с клошарството на поетите, които за дълги години бяха изместени от добре спонсорирани ерзаци, удобни за употреба от новодошлите времена.

Да кажем “Добре дошла!” на тази прекрасна, мъдра, неистова с енергията си стихотворна книга. Защото именно чрез такива книги Поезията като феникс излита от пепелта и отново възкръсва.

 

 

 

Словото на Радинска е също много точно, сочно, поетично, крилато!
Каквото най-добре подхожда за вихрения сурово-нежен поет Валери Станков. Поет, който трудно се побира в каквато и да е рамка, все нещо ще стърчи навън.
Но Радинска е успяла да го обуздае и да го постави на фокус.

Поздрави и за Валя, и за Валентина и за Валери!

Прекрасен новогодишен подарък за мен е твоят постинг!
Да ти бъде щастлива Новата 2011-а година!
Чу

Помня го от времето, когато "жена му се разхождаше по брега"... Преди 2-3 г. се запознахме лично в Свищов... Не е "чудовище" - и той е човек...
Валя, дали някой ден... би представила и мен?...

инициативата ти е чудесна! Не можах да разбера на кого попречи този постинг, та натисна пръста си надолу.

и син на светлината!

Здравей,Валя, поздравления за постинга!
Щастлива Нова година на теб и на Поета,
а и на добрите хора покрай нас!

Поздрав и от мен.
Пожелавам на теб и Валери Станков успешна 2011 година.Здравето да ви съпътства...
Лека вечер...

да си ни жив и здрав, защото ако все още не сме вегетиращи, е благодарение на такива като теб.
Поздрави и на Валя, която прави необходимото за хора като теб!

От Варна сам и познавам поезията на Валери Ст. Дори съм си купила негова книга ли4но от него--продаваше ги на площада преди доста години. Определено ми харесва как пише. Поздрави от Жана от Атина!!

от Валентина Радинска ...За поета с нестандартни и специални стихове ,
с огромен диапазон от силни чувства .На добър път и успех !
Поздравления ,Валя !

poligor - Позитивната мисъл е пълна идиотщина.
00:46
Като представянето на несъмнено добри поети по противен и мухлясал начин, който опорочава поезията им.
Тук замязва на " Откровения", а това е трагично.
цитирай

Добро дело! Валерката има нужда от доказване. )))

Валери Станков заслужава такова представяне!!
Честита Новата 2011 година !! Бъдете щастливи!!

Ако има поет, когото ще изучават в бъдеще в училище, то несъмнено е Валери Станков. Ако има поезия, която разтърсва и за определен период нарушава душевния ти мързел, несъмнено е неговата. Това са откровения, които така се стоварват като лавини отгоре ти, че не могат да оставят безразличен читател. Ако някой иска да пише поезия, да чете Валери Станков и да се учи и тогава или да продължи напред, или да спре да изтезава думите.
Поздравления за теб, за Валентина Радинска и за Поета!
Да ви е Честита Новата 2011 год.! Да е здрава и късметлийска!
Silver Wolfess

Един от малкото поети, които се насилвам да коментирам. Защо се насилвам ли? Защото той потапя, отнема думите. Поезията му е чудовищна бездна, в най-добрия смисъл на това. Пет пари не давам за класации и първа, но понякога поглеждам без да се логвам и ми е кеф, когато е заляна от смисленост, а за мен неговия блог е смисленост и след като е от значение коментариите и гласовете да изкарват на показ, от мен винаги, когато имам време да влезна в това пространство, той ще ги има!
Спорна и здрава 2011г !

Като че ли малко нелепо звучи - В.Станков имал нужда от доказване!? Направо смях в блога! България има нужда от доказване, от прочистване на уши и очи, културата ни е затлачена в блата, от които такива като Валери я изтеглят високо, но за слепите и глухите казионисти той е все още в кулоарите за съжаление. Но ИДВА ВРЕМЕТО МУ!

Абе, напишете вие, печените, топло припечените, съвременните, другите били мухлясали... Мухалясъл е маниерът човек да да празнословничи. Дай пълнеж!