Постинг
29.10.2010 07:32 -
На...
Автор: yotovava
Категория: Изкуство
Прочетен: 2160 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 29.10.2010 07:32
Прочетен: 2160 Коментари: 20 Гласове:
19
Последна промяна: 29.10.2010 07:32
Когато разбра, че си тръгваш,
какво си помисли, поете?
В окото ти трепна ли залезът
в по-силния вик на сърцето,
че още усещаш на бриза
вечерната пролетна ласка?
И толкова думи неказани
над тъмния бряг се изнизаха,
тръпчивите мисли по съмнало,
ароматът на хлад и кафе,
димът от цигарата остър,
ленивата длан на реката....
... и мостът...
с високата кула....
колите в луни естакадни…
Прости ли на вечния враг,
събирал трошици след тебе
от трапезата пищна на музите?
А музите, тези разгонени кучки
с опашки навирени, как ли
после за теб ще говорят,
одумват и тайно въздишат:
- Той беше любовник,
див, ненадминат... и огнен...
Дяволско!
Неопитомен си отиде.
Те нека си съскат, нали са
от змийска черупка излязли.
Но думите, строфите, смислите
кажи, на кого ще оставиш?
Онези бездомници стихове,
куплетите с мъжките рими,
на рицаря тъмната чест
рапирата на щуреца,
ореховата лира
със струни бродяжки
кой след теб приютил би?
Кажи на жена си по тъмно
да хвърли сетрето ти, вехтото,
в джоба му с томче на Тютчев
на някой премръзнал бездомник.
И букът от твойто писалище
да сгрее старите скитници,
те пламъка дълго ще помнят
и с добро споменават
в нощ декемврийска.
И после потегляй към дългото
пролетно райско вървене,
Последван от кротките гълъби,
с боси нозе по червения
гръб на луната. Където те чакат
и Господ с усмивка наднича,
от топлата длан на всемира
в перото на ангел....
какво си помисли, поете?
В окото ти трепна ли залезът
в по-силния вик на сърцето,
че още усещаш на бриза
вечерната пролетна ласка?
И толкова думи неказани
над тъмния бряг се изнизаха,
тръпчивите мисли по съмнало,
ароматът на хлад и кафе,
димът от цигарата остър,
ленивата длан на реката....
... и мостът...
с високата кула....
колите в луни естакадни…
Прости ли на вечния враг,
събирал трошици след тебе
от трапезата пищна на музите?
А музите, тези разгонени кучки
с опашки навирени, как ли
после за теб ще говорят,
одумват и тайно въздишат:
- Той беше любовник,
див, ненадминат... и огнен...
Дяволско!
Неопитомен си отиде.
Те нека си съскат, нали са
от змийска черупка излязли.
Но думите, строфите, смислите
кажи, на кого ще оставиш?
Онези бездомници стихове,
куплетите с мъжките рими,
на рицаря тъмната чест
рапирата на щуреца,
ореховата лира
със струни бродяжки
кой след теб приютил би?
Кажи на жена си по тъмно
да хвърли сетрето ти, вехтото,
в джоба му с томче на Тютчев
на някой премръзнал бездомник.
И букът от твойто писалище
да сгрее старите скитници,
те пламъка дълго ще помнят
и с добро споменават
в нощ декемврийска.
И после потегляй към дългото
пролетно райско вървене,
Последван от кротките гълъби,
с боси нозе по червения
гръб на луната. Където те чакат
и Господ с усмивка наднича,
от топлата длан на всемира
в перото на ангел....
.
цитирайТомчето на Тютчев не си го давам! :-)))))))))
Поздравления, Валя.
Чу
цитирайПоздравления, Валя.
Чу
4udovi6teto написа:
Томчето на Тютчев не си го давам! :-)))))))))
Поздравления, Валя.
Чу
Поздравления, Валя.
Чу
Благодаря ти, че прочете :)
osi4kata написа:
.
5.
hristo27 -
Поздрави за успешен ден!
29.10.2010 08:50
29.10.2010 08:50
Много красиво написано!
цитирайhristo27 написа:
Много красиво написано!
Много хубав стих и ми се тори доста тъжен-що така ?:))
цитирайiliada написа:
Много хубав стих и ми се тори доста тъжен-що така ?:))
Да, тъжен е, писан е за един приятел....
да те чете човек, Валя!
Бъди!
цитирайБъди!
hristam написа:
да те чете човек, Валя!
Бъди!
Бъди!
Поздрави ,Валя !
цитирайstela50 написа:
Поздрави ,Валя !
13.
анонимен -
Мисля, че знам на кого си посветила този стих
29.10.2010 14:37
29.10.2010 14:37
и ти благодаря за това.
цитирайанонимен написа:
и ти благодаря за това.
А многоточието значи много. Звучи и като посвещение. А може да е и незавършена дума. Но по-скоро е прелюдия към следващите редове - спретнати и съкровени. Като "кротките гълъби", "босите нозе по червения гръб на луната", "бездомните стихове"... Какво по-добро от това!
цитирайmitkolrus написа:
А многоточието значи много. Звучи и като посвещение. А може да е и незавършена дума. Но по-скоро е прелюдия към следващите редове - спретнати и съкровени. Като "кротките гълъби", "босите нозе по червения гръб на луната", "бездомните стихове"... Какво по-добро от това!
Ne e lesno i poet da si..
цитирайrotazia написа:
Ne e lesno i poet da si..
19.
svetislav -
Силен стих, Вал,
31.10.2010 09:53
31.10.2010 09:53
силен!
цитирайsvetislav написа:
силен!
Търсене
Блогрол