Постинг
28.04.2011 22:10 -
ПРОВИНЦИАЛИСТКИ
Автор: yotovava
Категория: Забавление
Прочетен: 3966 Коментари: 23 Гласове:
Последна промяна: 28.04.2011 22:40
Прочетен: 3966 Коментари: 23 Гласове:
43
Последна промяна: 28.04.2011 22:40
Чудомир
- Добър ден, Пешке, къде се губиш ма, цяло лято не съм те виждала?
- Остави се, сестро, да му се не види и лятото, и проклетията, от пусти гости очите си не можах да отворя.
- И ти ли като мене, горката, гости си посрещала?- Да почна да ти разправям, Тодорице, то край няма. Да не дава господ никому такова нещо.
- Мари аз хубаво виках едно време на наш Теня, когато беше помощник-кмет. Ти, думам му, си се заловил да обявяваш нашия град за курортен, но прави си сметката! Родът ви е голям, напълнил е цяла България, ще почнат да се точат всяка година гости, че няма бял ден да видим. И тъй излезе. По-миналата година се домъкна сестра му от Пловдив с три деца и свекърва й, миналата пак дойдоха, защото докторът им бил препоръчал три сезона подред да идват. По корем се повлякох, дорде ги отбия тази година да не идват пак. И тъкмо си мислех, че това лято ще си почина, сестро, и се домъкна братовчедка му, парясницата, от София. И не иде сама, ами и другарка си води. За общество, кай, я водела. Напуснала мъжа си, хубостницата му, дошла тук да се поправя нервено. И поправи се, кучката ниедна, три кила и шестстотин грама е качила за два месеца и още се поправя. И колкото тя дебелее, Тодорице, толкова аз отслабвам, и колкото на нея й минава нервената болест, толкова мене ме хваща. И сега, тъй както си седя в кухнята, като ми се разиграе нервът - не зная какво върша. Онзи ден като цапардосах Цанковичината котка с дилафа, и там си остана. Теньо я зарови в купището.
- Ами аз мари, сестро, родна сестра, дето се казва, на мъжа ми, и пак до гуша ми дойде. "Вий, како, кай, сте бездетни, та рекох да доведа децата да ви развеселят къщата." Да им се не видят децата и намярата. Бива, бива, Пешо, ама то раждало, раждало, че не помислило. Пет хайдутина ми доведе и пак е в положение. Че като почнаха да се катерят по праскови, по сливи, по круши, не остана място непретършувано. Една саксийка имах с бяло мушкато, от кичестото, отскубнаха го от корен - главата им господ да отскубне!...
- Нашите пък, като се наспят като буби, станат и право в кухнята: "Оле, че ти е хубаво млякото, стринке! Колко ви е вкусно маслото, мадам!" Сиренето ни било балканско, медът ни миришел на липов цвят - натъпчат се като чували и хайде на разходка. А аз мия паници по цял ден и готвя. Точилката ми не излиза от ръцете. Като рекли: хубави баклави правиш, стринке, тънки баници точиш... Да им се проточат червата дано!
- Онзи ден бях прецедила доматен сок в качето, щях да го сваря за зимата, а те, просяците му ниедни, да вземат да потопят котката вътре, та да станела червена. Носовете им да почервенеят дано! Три кафени чаши ми счупиха, сестрице, и две чинии. Най ми е жал за чинията - от сватбата ми беше останала, с червени гюлове наоколо прошарена.
- Нашата хубостница пък, дордето се държеше на голямо и се против мъжете говореше, щом надкачи второто кило, и почна да си къдри косите. И сега всяка вечер я изпраща на Дона Кевина хубостникът. Да ми е бари мъж, а то! Не зная майка му, чунким, че до вчера ходеше чуждо пране да пере. И да речеш, на някаква служба че е, а той трудовак.
- Завчера, в неделя, връщам се от черква и какво мислиш, заварвам двамата дангалаци окъпали кучето в коритото на чешмата, свалили го на земята и го чешат с белия ми гребен, кокаления, дето ми го донесе Теньо от заарския панаир. Пък малките намерили кълбетата с цепените парцали, дето ги бях приготвила за черга, развили ги, изкачили ги по дърветата, окъсали зелените кратуни, провисили ги и тях и си правят градинско увеселение. Като ме блъсна една глава - до вечерта не станах от леглото. Цяла нощ ми слага Теньо оцетени кърпи на челото, та едва на разсъмване съм заспала.
- И като рекли нашите кокони: "Как лесно минава тук времето, стринке, как неусетно се изминаха два месеца!" - а не питат мене, че тия два месеца ми се сториха като две високосни години.
- Най-много ме е яд мене на наш Теньо, гдето стана причина градът ни да се обяви за курортен. Какво му е курортното толкова ма, сестро? Малачките ли и говедата, дето дигат пушилката заран и вечер, или болести няма из него? Я, на Стояна талигаджията не умря ли момчето от охтика миналата неделя? Ами Кина Узунчина, ами баба Тота, ами на Христа Пазвантина и двете момиченца не умряха ли? Целият град е пламнал от болести, а те - курортен, та курортен. И комари има, и бълхи има, и вятър духа като из фуния... Аз наш Теня има да му вършея тръне на голата глава, ама де да видим.
- Балкански въздух имало! Чунким нашата парясница не живее до Семинарията и Витоша им е до пътните врата. Келепирджийки мари, Тодорице, какъв ти въздух - келепир търсят!
- Търсят те, ама да има да земат вече. Дойде ли лятото пак, взимам си куфарите и право у тях на гости. Няма да им се обаждам никак. Да се пукнем от горещини и теснотия, цяло лято там ще седим. Да ги науча аз тях как се чеше куче с кокален гребен и как се боядисва котка с доматен сок!
Аз да зная, че лятос ще ми се обадят с писмо, веднага ще им телефафирам, че заминавам за Солудервент да си церя стомаха; ама не знам дали ще ми пишат, или ще се изтърсят изневиделица още след Великден. Затова съм намислила друго и онзи ден говорих с Ганя фелдшера даже. Той, нали знаеш, води на леля Пена на мъжа й сестрина дъщеря. Дойде ли май, ще го накарам да тури жълто байраче на нашата порта. Едно жълто байраче и едно обявление, че в тази къща има заразителна болест. И ще се изреждаме, сестро, всички през лятото да лежим по една неделя, та дано се отървем... Какви бяха тия гости, какво бе туй чудо!
- Добър ден, Пешке, къде се губиш ма, цяло лято не съм те виждала?
- Остави се, сестро, да му се не види и лятото, и проклетията, от пусти гости очите си не можах да отворя.
- И ти ли като мене, горката, гости си посрещала?- Да почна да ти разправям, Тодорице, то край няма. Да не дава господ никому такова нещо.
- Мари аз хубаво виках едно време на наш Теня, когато беше помощник-кмет. Ти, думам му, си се заловил да обявяваш нашия град за курортен, но прави си сметката! Родът ви е голям, напълнил е цяла България, ще почнат да се точат всяка година гости, че няма бял ден да видим. И тъй излезе. По-миналата година се домъкна сестра му от Пловдив с три деца и свекърва й, миналата пак дойдоха, защото докторът им бил препоръчал три сезона подред да идват. По корем се повлякох, дорде ги отбия тази година да не идват пак. И тъкмо си мислех, че това лято ще си почина, сестро, и се домъкна братовчедка му, парясницата, от София. И не иде сама, ами и другарка си води. За общество, кай, я водела. Напуснала мъжа си, хубостницата му, дошла тук да се поправя нервено. И поправи се, кучката ниедна, три кила и шестстотин грама е качила за два месеца и още се поправя. И колкото тя дебелее, Тодорице, толкова аз отслабвам, и колкото на нея й минава нервената болест, толкова мене ме хваща. И сега, тъй както си седя в кухнята, като ми се разиграе нервът - не зная какво върша. Онзи ден като цапардосах Цанковичината котка с дилафа, и там си остана. Теньо я зарови в купището.
- Ами аз мари, сестро, родна сестра, дето се казва, на мъжа ми, и пак до гуша ми дойде. "Вий, како, кай, сте бездетни, та рекох да доведа децата да ви развеселят къщата." Да им се не видят децата и намярата. Бива, бива, Пешо, ама то раждало, раждало, че не помислило. Пет хайдутина ми доведе и пак е в положение. Че като почнаха да се катерят по праскови, по сливи, по круши, не остана място непретършувано. Една саксийка имах с бяло мушкато, от кичестото, отскубнаха го от корен - главата им господ да отскубне!...
- Нашите пък, като се наспят като буби, станат и право в кухнята: "Оле, че ти е хубаво млякото, стринке! Колко ви е вкусно маслото, мадам!" Сиренето ни било балканско, медът ни миришел на липов цвят - натъпчат се като чували и хайде на разходка. А аз мия паници по цял ден и готвя. Точилката ми не излиза от ръцете. Като рекли: хубави баклави правиш, стринке, тънки баници точиш... Да им се проточат червата дано!
- Онзи ден бях прецедила доматен сок в качето, щях да го сваря за зимата, а те, просяците му ниедни, да вземат да потопят котката вътре, та да станела червена. Носовете им да почервенеят дано! Три кафени чаши ми счупиха, сестрице, и две чинии. Най ми е жал за чинията - от сватбата ми беше останала, с червени гюлове наоколо прошарена.
- Нашата хубостница пък, дордето се държеше на голямо и се против мъжете говореше, щом надкачи второто кило, и почна да си къдри косите. И сега всяка вечер я изпраща на Дона Кевина хубостникът. Да ми е бари мъж, а то! Не зная майка му, чунким, че до вчера ходеше чуждо пране да пере. И да речеш, на някаква служба че е, а той трудовак.
- Завчера, в неделя, връщам се от черква и какво мислиш, заварвам двамата дангалаци окъпали кучето в коритото на чешмата, свалили го на земята и го чешат с белия ми гребен, кокаления, дето ми го донесе Теньо от заарския панаир. Пък малките намерили кълбетата с цепените парцали, дето ги бях приготвила за черга, развили ги, изкачили ги по дърветата, окъсали зелените кратуни, провисили ги и тях и си правят градинско увеселение. Като ме блъсна една глава - до вечерта не станах от леглото. Цяла нощ ми слага Теньо оцетени кърпи на челото, та едва на разсъмване съм заспала.
- И като рекли нашите кокони: "Как лесно минава тук времето, стринке, как неусетно се изминаха два месеца!" - а не питат мене, че тия два месеца ми се сториха като две високосни години.
- Най-много ме е яд мене на наш Теньо, гдето стана причина градът ни да се обяви за курортен. Какво му е курортното толкова ма, сестро? Малачките ли и говедата, дето дигат пушилката заран и вечер, или болести няма из него? Я, на Стояна талигаджията не умря ли момчето от охтика миналата неделя? Ами Кина Узунчина, ами баба Тота, ами на Христа Пазвантина и двете момиченца не умряха ли? Целият град е пламнал от болести, а те - курортен, та курортен. И комари има, и бълхи има, и вятър духа като из фуния... Аз наш Теня има да му вършея тръне на голата глава, ама де да видим.
- Балкански въздух имало! Чунким нашата парясница не живее до Семинарията и Витоша им е до пътните врата. Келепирджийки мари, Тодорице, какъв ти въздух - келепир търсят!
- Търсят те, ама да има да земат вече. Дойде ли лятото пак, взимам си куфарите и право у тях на гости. Няма да им се обаждам никак. Да се пукнем от горещини и теснотия, цяло лято там ще седим. Да ги науча аз тях как се чеше куче с кокален гребен и как се боядисва котка с доматен сок!
Аз да зная, че лятос ще ми се обадят с писмо, веднага ще им телефафирам, че заминавам за Солудервент да си церя стомаха; ама не знам дали ще ми пишат, или ще се изтърсят изневиделица още след Великден. Затова съм намислила друго и онзи ден говорих с Ганя фелдшера даже. Той, нали знаеш, води на леля Пена на мъжа й сестрина дъщеря. Дойде ли май, ще го накарам да тури жълто байраче на нашата порта. Едно жълто байраче и едно обявление, че в тази къща има заразителна болест. И ще се изреждаме, сестро, всички през лятото да лежим по една неделя, та дано се отървем... Какви бяха тия гости, какво бе туй чудо!
Следващ постинг
Предишен постинг
Поздрави!
Б.
цитирайБ.
2.
yotovava -
Че и актуален, като погледнеш :)))))))))))))))))))))))))))))) Хубава вечер от мен. :)))))))))))))))))))))))
28.04.2011 22:23
28.04.2011 22:23
kalin8 написа:
Поздрави!
Б.
Б.
Чудомир е един от любимите ми български автори. Поздрави!
цитирайтия двете каки си думат точно като нашенски политици - всяка си разправя нейната история и не слуша другата - два синхронни монолога, от които няма диалог, а изходът си е пак типичен - всеки се спасява по единично.
цитирайВсичко в българската литература, което почва с ЧУ, е ЧУ-удовищна класика! :-)))
Чу
цитирайЧу
6.
yotovava -
Той ще бъде актуален и след сто години, обичам да го чета :)))))))))))))))))) Благодаря, че се отби.
29.04.2011 06:41
29.04.2011 06:41
veninski написа:
Чудомир е един от любимите ми български автори. Поздрави!
7.
yotovava -
То това комай си е нароспихологично-типично, българинът врещи като прасе, дето го колят, но после пак се прибира в кочинката :))))))))))))))))))))))))))))))
29.04.2011 06:42
29.04.2011 06:42
razkazvachka написа:
тия двете каки си думат точно като нашенски политици - всяка си разправя нейната история и не слуша другата - два синхронни монолога, от които няма диалог, а изходът си е пак типичен - всеки се спасява по единично.
8.
yotovava -
Абсолйтно вярно! Ще бъде страшно, коагто българската литература започне да се себе изразява с Пупи-та :)))))))))))))))))))))))))
29.04.2011 06:43
29.04.2011 06:43
4udovi6teto написа:
Всичко в българската литература, което почва с ЧУ, е ЧУ-удовищна класика! :-)))
Чу
Чу
анонимен написа:
които често чувам в столичния център на една голяма европейска държава.Работя с местни хора и съм техен близък от десетилетие и честно да ви споделя-почти не чувствам разлика между техните жени и нашите жени в областта на клюк-клюк инфо за свои дружки-в манталитет,в изказ,в недоизказ с мимики,клепане,наставяне,оплюване,приласкаване...
Сега като зачетох първите две реплики от Чудомир и пред мен първоначално се трансформираха мадамите Арлет-висока,суха,симпатична,късокоса блонди,зеленоока и нейната дружка от отсрещния бряг на Сена-чернокоската със сини очи Ману,която като заговори тихичко,все се оглежда наляво-надясно без да върти главица и без да се опасява,че ще я подслуша някой и уж шушука,но всъщност всичко се чува на 5 метра наоколо....
Поздрави за Чудомир и вярвайте ми,всички хора в Европа имаме безкрайно много прилики в духовния си свят и почти никакви духовни разлики,освен,че изкуствено в източните части се вадят или пренаписват уж-стари традиции,които аз не разбирам или по-точно не искам да приема за полезни в съвременността.Преекспонирането им създава усещане и илюзия сред нам подобните духом,че ние и в момента сме такива архаични-мъжете с потури,везани тъкани ризи,пояси с ножове в тях,навуща и калпаци.И мен ме питат на всяко тържество тука-с тях ли съм дошъл или съм ги оставил в София!!!
...Хайде,много се задържах като чудомировите стрини.Хубав ден,хубав седмичен край на домакинята тук!
Сега като зачетох първите две реплики от Чудомир и пред мен първоначално се трансформираха мадамите Арлет-висока,суха,симпатична,късокоса блонди,зеленоока и нейната дружка от отсрещния бряг на Сена-чернокоската със сини очи Ману,която като заговори тихичко,все се оглежда наляво-надясно без да върти главица и без да се опасява,че ще я подслуша някой и уж шушука,но всъщност всичко се чува на 5 метра наоколо....
Поздрави за Чудомир и вярвайте ми,всички хора в Европа имаме безкрайно много прилики в духовния си свят и почти никакви духовни разлики,освен,че изкуствено в източните части се вадят или пренаписват уж-стари традиции,които аз не разбирам или по-точно не искам да приема за полезни в съвременността.Преекспонирането им създава усещане и илюзия сред нам подобните духом,че ние и в момента сме такива архаични-мъжете с потури,везани тъкани ризи,пояси с ножове в тях,навуща и калпаци.И мен ме питат на всяко тържество тука-с тях ли съм дошъл или съм ги оставил в София!!!
...Хайде,много се задържах като чудомировите стрини.Хубав ден,хубав седмичен край на домакинята тук!
Онзи ден бях прецедила доматен сок в качето, щях да го сваря за зимата, а те, просяците му ниедни, да вземат да потопят котката вътре, та да станела червена.
Само това дето не ми се е случвало!
цитирайСамо това дето не ми се е случвало!
11.
yotovava -
Нищо не е това, като дете бях много палава и с братовчед ми по-големи геройства сме правили - например да напием петела с ракия :)))))))))))))))))))
29.04.2011 08:22
29.04.2011 08:22
iliada написа:
Онзи ден бях прецедила доматен сок в качето, щях да го сваря за зимата, а те, просяците му ниедни, да вземат да потопят котката вътре, та да станела червена.
Само това дето не ми се е случвало!
Само това дето не ми се е случвало!
12.
hristo27 -
Чудомир - майсторът на смеха в бъ...
29.04.2011 09:23
29.04.2011 09:23
Чудомир - майсторът на смеха в българската действителност.
цитирай
13.
aqualia -
Обичам го ,Чудо, е, пък и съм го виждала у един вуйчо на майка ми преди Балканската!
29.04.2011 09:23
29.04.2011 09:23
Той така ни омагьосваше, така зевзешки ни подмяташе, че усмивките не слизаха от лицата ни, дори и нищо да не казваше... И сега е така, само спомена за него и вече ме заболяват бузите... а е дълбок, дълбок, сега ми изскочиха как`Сийка, кумата Берта , Нено Сенегалеца и Лала Папучкина едновременно и не мога да спра да се смея! Аламинут! Благодаря ти!
цитирай
14.
yotovava -
Така е, освен друго той е и толкова тънък познавач на гънките на човешката душевност, че може да те прочете като книга само с поглед.
29.04.2011 09:25
29.04.2011 09:25
hristo27 написа:
Чудомир - майсторът на смеха в българската действителност.
15.
yotovava -
Не разбрах само кога си го виждала на живо. Хубав ден от мен :)))))))))))))))))))
29.04.2011 09:45
29.04.2011 09:45
aqualia написа:
Той така ни омагьосваше, така зевзешки ни подмяташе, че усмивките не слизаха от лицата ни, дори и нищо да не казваше... И сега е така, само спомена за него и вече ме заболяват бузите... а е дълбок, дълбок, сега ми изскочиха как`Сийка, кумата Берта , Нено Сенегалеца и Лала Папучкина едновременно и не мога да спра да се смея! Аламинут! Благодаря ти!
Поздрави и благодарности ,Валя !
цитирай
17.
yotovava -
Определено на мен никога няма да ми омръзне, а си мисля, че сега е актуален, много :)))))))))
29.04.2011 13:57
29.04.2011 13:57
stela50 написа:
Поздрави и благодарности ,Валя !
няма що,точно толкова сме работливи и умни.
цитирайmirachopi написа:
няма що,точно толкова сме работливи и умни.
Българинът и сега си е провинциалист.
Чудомир не може да го промени.
Иначе е добър писател. Провинциален.
цитирайЧудомир не може да го промени.
Иначе е добър писател. Провинциален.
21.
yotovava -
Българинът дълго ще бъде провинциалист, но пък това го прави цветен и необичаен, по моето скромно мнение.
29.04.2011 15:27
29.04.2011 15:27
sande написа:
Българинът и сега си е провинциалист.
Чудомир не може да го промени.
Иначе е добър писател. Провинциален.
Чудомир не може да го промени.
Иначе е добър писател. Провинциален.
Не е въпросът да избягаме от провинциализма, а да го врегнем да работи на ползу роди. Спомни си Алеко с "Бай Ганьо в Русия" - там той има един много, много силен израз (цитирам много грубо по памет!!!) - "... и аз, представете си, господа, съжалих бай Ганя, рекох си - вярно че е еснаф, дребнав и .... но то е защото няма кауза. Постави този човечец в други условия в друга среда - и ще видиш геройства от него!"
Един от любимите ми български писатели, разказът му Реви, Марко! почти наизуст го помня:)
Поздрави, Валя!
цитирайПоздрави, Валя!
23.
yotovava -
По едно време в моето детство беше леко апокрифен, та затова го четяхме с удоволствие при възможност :)))))))))))) Поздрав, Влад!
29.04.2011 20:17
29.04.2011 20:17
vladun написа:
Един от любимите ми български писатели, разказът му Реви, Марко! почти наизуст го помня:)
Поздрави, Валя!
Поздрави, Валя!
Търсене
Блогрол