Постинг
25.01.2011 10:02 -
ГЕНИИТЕ НЕ УМИРАТ
Игра на карти през дванайста година
Свалете карти, господа!
Развалям аз карето!
Барона пиеше вода,
а той смени тестето!
Белязано е туй вале!
Дуел! И нищо друго...
Ах, Графе, вие сте подлец -
па вашите услуги!
Не чувам вашия апарт.
О, не - така не бива!
В туй време вече Бонапарт
през границата минал.
Увертът ви не мина гот,
върнете ми брилянта!
А вий, Барон, и вий - Виконт,
бъдете секунданти!
Кажете ми - не съм ли прав?
Играе той лъжливо...
С какво оръжие - мон Граф,
избирайте по-живо!
Не ще умрете от инфаркт -
прострелял съм мнозина!
В туй време вече Бонапарт
през границата минал.
Добре - ще ви предложа сам:
Рапири?.. Пистолети?..
Удобно ще ви бъде - знам,
със дамски амулети.
С кинжали бихте ли могли?
Аз бих се с враговете!
Не, вие можете, нали -
с белязани тестета!
Не ще ви бъде до хазарт -
аз бия се за трима!
В туй време вече Бонапарт
през границата минал.
Аз мога сам... да стана! В цел
да стрелям аз умея...
Ще викна Графа на дуел,
дори да изтрезнея!
Барона да мълчи сега!
Виконте - не хленчете!
Да каже стария пунгаш
за трика със тестето.
Разкрийте номера си стар -
гневът ми ще изстине...
В туй време вече Бонапарт
през границата минал.
Отвърне ли ми Графа с «Не!» -
главата му ще хвръкне.
Жена му може още днес
вдовица да замръкне.
Шегите ви търпя от час -
ще хвърля гръм и жупел!
И, Графе, ще прострелям аз,
екскюз ми - вашто дупе!
Не ще умрете от инфаркт,
убил съм аз мнозина...
В туй време вече Бонапарт
през границата минал.
Виконт, как смел сте в този час!
За мен сте скот безумен...
Аз утре ще се бия с вас -
това е мойта дума!
Барона май получи стрес,
трепери тъй тревожно...
Да, утре аз ще имам чест,
днес спи ми се безбожно.
А беше вече месец март,
бе в края тая зима...
В туй време вече Бонапарт
през границата минал.
...Ах, Графе! Гузен съм пред вас!
На прошка се надявам!
За заем ще ви моля аз,
но все не се решавам.
Да стане исках насаме -
пред хората не мога...
А как се случи - покрай мен,
скандал и шум - до бога!
А беше юли или март,
бе в края тази зима...
В туй време вече Бонапарт
през границата минал.
Затънах в дългове, мон Граф!
Аз моля извинение!
Съгласен съм, че бях неправ.
Очаквам снизхождение!
Изпих цял литър, че и ето...
Сам скрих валето бързо...
Глупак?! Но как? О, да - готов!
Ще стреляте, но първи!..
****
Моят Хамлет
От истината част ще обясня,
за цялата - аз нямам пълномощия.
Заченат съм във грях и пот, в една
от първите им нервни, брачни нощи, а
сега разбрах - нагоре полетял,
че там са всички с по-сурова воля.
Усетил в себе си кръвта на крал -
вървях спокоен право към престола.
Ще бъде както искам - знаех аз.
И бяха верни - сякаш на закона -
другарите по меч от моя клас,
тъй както техните бащи - на тропа.
И без да мисля, думите със жар
разхвърлях аз с душа, от гняв обзета.
И бях водач, по-точно главатар
на всички знатни мамини синчета.
И хвърлях в ужас стражите сред нощ.
От шарка страдаше - от нас! - туй време.
На кожи спях, ядях месото с нож
и злия кон измъчвах с остро стреме.
Очаквах да ми кажат: «Крал бъди!»
Клеймо съдбовно имах по рождение.
Увличах се по шпори и юзди,
отнасях се към словото с презрение.
И само с устни се усмихвах - смут
аз скривах в своя поглед - зъл и горък.
Аз бях възпитан от чудесен шут!
Но шутът мъртъв е... «Мой бедни Йорик!»
Отказах се от своя антураж,
от плячки, привилегии и слава.
Обзе ме жал за моя мъртъв паж.
И бродих сам в зелената дъбрава.
Забравих за ловджийския хазарт.
Намразих хайки, хрътки и палаши.
И гонех с коня дивеча назад,
а бича ми - викачите подплаши.
В игрите ни все повече беди
нахлуваха - все повече безчинства,
И късно нощем в изворни води
измивах тайно дневните си свинства.
Прозрях, че оглупявам всеки ден.
Докрай презрях домашните интриги!
Не ми хареса тоя век на мен.
И се зарових да изчитам книги.
Бе жаден като паяк моя ум,
разбра какво покой е и движение.
Но не от всенаучния триумф,
з от всеобщото опровержение.
Аз скъсах с детството - разбрах поне,
че Ариадна се оказа схема.
И блъсках се - «да бъда или не»,
над най-неразрешимата дилема.
В морето от беди - като просо
във сито - хвърляме стрели и врява...
И от предвзетия надут въпрос
то призрачния отговор пресява.
Предците чух с кръвта да ме зоват,
зад мен остана моя страх младежки.
Към гроба влачат ме крила от плът,
нагоре теглиха ме мисли тежки.
Но дните ме споиха в лоша сплав,
едва споен - разграждам се отново...
И както правят всички - кръв пролях,
подобно тях и аз мъстих сурово.
В предсмъртния подем се провалих.
Офелия! Какво за тебе тлен е?
Аз по убийства с тях се изравних,
в една и съща пръст ще легнат е мене.
Да, Хамлет съм... Презирам всеки гнет.
И плюя аз на датската корона.
Но според тях -- убивал съм без ред,
и то кои - съперници за трона!
Но гения бълнува в своя лес.
От раждане смъртта ни гледа косо.
Сплетните-отговори знаем днес,
ала не знаем нужните въпроси. © Румен Леонидов. Превод, 1984
Благодаря за този постинг, Валя! И за превода на Румен Леонидов. (За неговата поезия - като че ли най-много ме потресе книгата му "Краят на митологията" - верен барометър на 90-те години.)
Поздравления!
http://www.youtube.com/watch?v=VDS-P-3ei2k
цитирайПоздравления!
http://www.youtube.com/watch?v=VDS-P-3ei2k
ili4e написа:
Благодаря за този постинг, Валя! И за превода на Румен Леонидов. (За неговата поезия - като че ли най-много ме потресе книгата му "Краят на митологията" - верен барометър на 90-те години.)
Поздравления!
http://www.youtube.com/watch?v=VDS-P-3ei2k
Поздравления!
http://www.youtube.com/watch?v=VDS-P-3ei2k
Хубаво - шлифовката си личи!.....
цитирайandromen написа:
Хубаво - шлифовката си личи!.....
Удоволствие за четене, Валя!
Благодаря ти!
цитирайБлагодаря ти!
vladun написа:
Удоволствие за четене, Валя!
Благодаря ти!
Благодаря ти!
"Поисках част от тъмнината да остане светлина
и в тишината само теб поиска
моята душа..."
Подарявам ти този мой стих...заслужаваш.
Снежно да ти е...))))
Никос
цитирайи в тишината само теб поиска
моята душа..."
Подарявам ти този мой стих...заслужаваш.
Снежно да ти е...))))
Никос
Търсене
Блогрол