Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.08.2019 20:06 - СЛЕД 5 ГОДИНИ НЕЩО ДА СЕ Е ПРОМЕНИЛО?
Автор: yotovava Категория: Изкуство   
Прочетен: 1653 Коментари: 10 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
http://www.zona-news.com/displaynews/73385?fbclid=IwAR2JZma1OGDpTYceMkdccmho3lcJhJLQVzPjMd5JXm5yz-r0fXYfmEOPOeQ

Валери Станков: Да спасяваме България от лакомите й управници
image   Сподели: image   14 Юли 2014, Понеделник Белетристът, поетът и публицистът Валери Станков е роден, живее и работи във Варна. Бил е учител, спасител по плажовете, шофьор на такси, пазач, моряк, телохранител, журналист, главен редактор, директор на издателство. Автор на 33 книги. Носител на почти всички национални литературни награди.

-“Достатъчно е човек да надзърне в очите на българина, за да види истината. Че България умира.” - писахте преди време в едно есе. Сега какво виждате в тези очи, г-н Станков?
- За жалост, 12 години след излизането на книгата ми “Няма такава България”, по летищните терминали на родината виждам не очите, а гледам гърбовете на българи, които напускат страната. Ние живеем в най-абсурдната държава на света, която краде бъдещето на своите деца.

- Още ли вярвате, че човещинката ще спаси света?
- Да, слава Богу, някои неща в душата на човека са непроменими, добротата е едно от тях. Добрият човек обича - и точно с това е безсмъртен, иначе щяхме да се изтрепем помежду си. Лошият мрази. Човек никога не живее малко, в смисъла на опозицията “кратко - дълго”, или на свидливо отброени от Бога години. Човек винаги живее достатъчно. Толкова достатъчно, колкото да разбере, че неговото изчезване свързва във възел болките на мнозина. Или изпълва с облекчение душите на всички, с които непосилно е живял.
Присъствал съм на погребения, на които никой не плаче. Не нарежда. Не пали свещ. Не лепи некролози. Дори не хвърля бучка пръст върху капака на ковчега. Обръща гръб и тръгва. А на последната, задължителната прощална софра, подир киселата чаша вино над паничките с варено жито се е подкарвала поредната песен и са се вдигали витиевати наздравици за живите. Защото просто от света си е тръгнал един лош човек, който трябва час по-скоро да бъде забравен.
Провождал съм отвъд и хора, които небето и земята отказват да приемат. Не дъжд. Не порой. Истински потопи заливат сетния техен дом. А не върви да пльоснеш святата им тлен в калта. Сухецът в дланите на Бога е последното убежище, което праведникът е постигнал. И заслужава. Сухецът в дланите на Бога е и вечната, за щастие непостижима, мечта на нечестивеца, доколкото нечестивците имат способността да мечтаят като праведници. Душата на човека, непроменимото у нас. Това е последното нещо на света, което могат да ни отнемат.
- Имате ли свое определение, обобщение за времето, в което живеем?
- Време е да се действа за спасяването на България от лакомията на нейните управници.

- Усещате ли да витае някакво общонационално отчаяние, чувство за безизходица. Има ли излизане от това състояние?
- Ето един жив пример - преди няколко дни двама глупаци (поради липса на трети) дойдоха с кирки и лопати в Шишковата градинка на Варна, разкъртиха старите каменни плочи баш в епицентъра на градинката, изкопаха половинметрова дупка, а на въпроса ми: “Пичове, кой ви прати и защо копаете тук?”, простичко отвърнаха: “И ние не знаем, общината ни прати!” Сетне тия, двамцата, сипаха в чували изкопаната пръст, чувалите върнаха в дупката, затиснаха ги с парчета от изкъртените плочи, откършиха един зелен клон от храста край чешмичките, забиха го върху безсмислената си пирамида - за по-голяма видимост, че да не би някой да се натресе върху камъните, изпушиха по една цигара и си заминаха по живо, по здраво... Искаше ми се да не съм очевидец на това безсмислие - кратер в центъра на любимата за поколения варненци Шишкова градинка. И като лош пророк си казах, че тази дупка, изкопана дявол знае за какво, дълго ще спъва минувачите като неръкотворен паметник на вечното социалистическо изречение: “Важното е да кипи безсмислен труд!”
- Изпаднала ли е България в морална агония?
- Не. Нашият народ е чист. И аз му вярвам.
- За Марк Твен най-високата оценка за даден човек била: “Срещал съм го някъде по реката...” Сиреч е специален тип, родствен. Вие кого бихте искали да срещнете по морето?
- Искам край морето отново да видя баща ми. И синовете си. Родният ми дом във Варна е на 77 крачки от плажа. В годините на разюзданото си детство, разхвърляно като морска пяна по рижите варненски плажове, винаги носех пълна пазва със светулки и издувах джобове, натъпкани с мидички, рачешки щипки, огладени до съвършенство от пясъците и вълните стъкълца, обли камъчета или причудлива клечка от морето - и много се чудех защо мама всяка вечер ги натъпкваше тези мои несметни съкровища в кофата за боклук и ми казваше: хайде, сине, отивай в банята - да се изкъпеш и да си измиеш краката. Защо, питах се, трябва точно сега да се къпя и на всяка цена да си мия краката, когато по цял ден се пличках в синята глъбилка на морето и бях чистичък и беличък, макар и черничък като търкулната в бяла чиния корсиканска маслина, изпечен като жилав бръснарски каиш от думтящото в небесата августовско слънце, и соленичък като бебенце в плацента - не исках да влизам в банята, не исках да си мия краката, спеше ми се - и заспивах прав, в движение към кревата, дори не ми се слушаха приспивни песнички, защото морето продължаваше да бучи, да пее, да бумти, да боботи, да реве, да стене, да съска, да плаче, да мляска на моята, вкоравена от солени сънища, възглавница - досущ едно древно Чудовище, което и досега не ще да си тръгне от моите нощи и дни.
И днес, в гнусното време, в което свише ни натресоха да живеем, блажено си викам на помощ своите чисти детски дни... Всеки ден бях на брега. И сега, когато вече съм на 58 лазарника, не пропускам свободен миг, пак гледам да сляза край морето. Не ми се обяснява защо.

- За кое силно тъгувате и кое силно ви радва?
- На тази възраст тъгите ми никого не интересуват, смешно ми е, когато на улицата някой ме запита “Как си?” - и отминава, без дори да дочака моя отговор. Радвам се на всеки изгрев и всеки нов ден посрещам с надежда.
- Поетите, литератите въобще, не са ли станали маргинална, естетска общност? Има ли политически, обществено ангажирана поезия?
- Не. Поезията е случване пред очите на читателя. Поетът е небесен терорист, чиято душа е натъпкана с метафори. Метафората е единственото оръжие, което не може да убива, а дори напротив - спасява от смърт. Писането на стихове е занимание, което също може да наподобява взрив. И понякога е истински взрив.
Бог си прибира поетите на България тихо, незабележимо, ненатрапчиво. Качва ги при себе си като с един невидим асансьор, който също е подложен на апокалиптични взривове и срутища. Те обаче остават невидими за обществото - защото в асансьорите от взрив загиват малко челите и нискочелите мутри, а медиите у нас, които само това и чакат, се напълниха с момиченца и момченца, в чиито мозъчета са се загнездили най-много един или два куплета, като за втория не съм съвсем сигурен, освен ако не е “Зайченцето бяло”.

- Какво е разковничето да се даде кураж и воля за живот на един закъсал народ?
- Четенето на мъдри книги. И още, ако политиците престанат да се навират в сутрешните емисии на българските телевизии - и отстъпят място на натиканата в кучи задник българска култура.

Интервю на Милена БойчеваМилена Бойчева



Гласувай:
13



1. deleted-4udovi6teto - Благодаря, Валюше!
04.08.2019 20:10
Дано Бог да й стелне на Милена Бойчева най-меките си треви! Беше ми прекрасна приятелница и перфектен журналист!
Чу
цитирай
2. yotovava - ....
04.08.2019 20:14
4udovi6teto написа:
Дано Бог да й стелне на Милена Бойчева най-меките си треви! Беше ми прекрасна приятелница и перфектен журналист!
Чу

цитирай
3. yotovava - Боцооооо, къш, къш, "пишк...
04.08.2019 20:40
Боцооооо, къш, къш, "пишкисвай се", псссст
цитирай
4. rosiela - Въх,
04.08.2019 22:53
махни тази грозотия, Слонс!
цитирай
5. rosiela - Не ме бъркай със Слоница Ваца.
06.08.2019 09:38

09:36 - абе примряла си от страст, Боцо, ама ...
от: yotovava За постинг: ЛЕЛЕ, ВАМПИРЯСАХМЕ, БЕЗ ФОТОШОП И МАЛКО ИЗКРИВЕНА ПРОГРАМА. ТОВА Е , КОЕТО ИЗГЛЕЖДА.
абе примряла си от страст, Боцо, ама няма как да ти обърне внимание, и двеста постинга да му посветиш - все тая :)))))))))))))))))))
цитирай
6. shtaparov - Спор няма- изключителен поет!
06.08.2019 18:51
Спор няма- изключителен поет!
цитирай
7. apostapostoloff - Ваце, любов моя,
11.08.2019 11:44
коман са ва?

Кога ще се видим най- сетне с теб?!

Зарежи го най- сетне тоя плешив дъртак! Оня маниак, дето всеки ден словоблудства, а има да дава и на Михаля. Вече е напълно изкукуригал от този хроничен алкохолизъм...
цитирай
8. apostapostoloff - Ваце,
12.08.2019 21:31
като тръгнеш за Варна, вземи една торба виагра, защото иначе няма да те огрее. Нали знаеш он как се казва- Пак Е Мек. На унгарски Хептенмекичък.
цитирай
9. apostapostoloff - Успикайте се най- сетне!
14.08.2019 10:30
Когато учиндолският пошляк вземе властта, ще направи Чучето министър на културата и на образованието. Тогава двамцата ще оправят България веднъж завинаги. На заден шморц, разбира се.
цитирай
10. apostapostoloff - Пеняви се, пеняви се Чукчата,
03.09.2019 11:41
докато се появи Рустам, който му заглевущи една оглушителна плесница. Копукова уличи Чукчата в плагиатство, а Рустам- в поголовна простотия и простащина. Направо му се изхрачи в организма. Смачка му фасона.

Ето какъв гъбясал простак славословиш ти. Засрами се!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yotovava
Категория: Изкуство
Прочетен: 5188136
Постинги: 1288
Коментари: 21789
Гласове: 43518
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол