Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09.2012 09:40 - Ранените мазилки на моето детство
Автор: yotovava Категория: Изкуство   
Прочетен: 5144 Коментари: 28 Гласове:
33

Последна промяна: 09.09.2012 09:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Детството ми мина в крайния тогава квартал Овча купел. От двете страни на шосето се бяха разположили два парка, единият приютил минералната баня. В другия през зимата слизаха елените от Витоша, когато им станеше прекалено студено. Баба ми така ме будеше сутрин, когато трябваше да ме води на детска градина:
- Хайде, еленчетата те чакат.
До парка, разположени в каре, четири малки блокчета говореха за присъствие на живот. Наоколо имаше къщички с дворчета, отатък шосето гола поляна с детска люлка. И залези. Най-красивите залези, които някога съм виждала. И бяхме краен, та краен квартал, отдалечен от суматохата, от шума, от тълпите, коли почти не преминаваха...
Като деца играехме на воля в парка, криехме се в люляковите храсти и ядяхме зелени джанки.
Паркът се поддържаше дълги години. В езерцата цъфтяха лилии, край тях екзотични цветя, градинари обираха накапалата шума наесен и я събираха на нарочни торища. Събота ходехме на баня. То си беше събитие. Минералната баня се поддържаше, мозайките в отделенията бяха цветни, двата басейна с минерална вода глождеха любопитството ми, обаче ха да речех да поплувам, и някоя и друга киснеща се лека се караше...
После, след 80-те парка го занемариха, езерцата пресъхнаха, след 90-те и банята спря да работи. В единия от парковете се настани Полимерстрой, разпъна пластмасови палатки за мостри, наоколо се застроиха нови постройки, които скриха залезите, а Овча купел като понятие се измести на запад и север с новите жилищни квартали.
Дървото, на което се катерехме, остаря, отрязаха го. Всичко запустя като в приказка на Вилхелм хауф.

Преди две години обаче забелязах, че се правят усилия да съживят красотата на парка. Нови пейки, нови кошчета за боклук. И... неизменните графити. Неизменният подпис на посредствеността, на ограничеността и блъскащото самолюбие, за което нямам обяснение. Нямам обяснение за така разрастващото се и натрапчиво присъствие на разрушителния нрав у българина, който уж все иска някаква свобода, все роптае и скача, но не умее нито да зени, нито да пази сътвореното.



image

image


image



Гласувай:
44



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mariniki - Валя...
09.09.2012 10:24
близки и сродни са ми мислите с твоите...
върна ме за миг в едно щастливо време...топъл
поздрав за теб...
цитирай
2. yotovava - Дали беше щастливо, защото сме тънели в неведение, или защото сме били деца, или заради двете :))))))))))))))))
09.09.2012 10:44
mariniki написа:
близки и сродни са ми мислите с твоите...
върна ме за миг в едно щастливо време...топъл
поздрав за теб...

цитирай
3. batogo - Аксиома.
09.09.2012 10:59
Който не твори, не може да цени сътвореното. Или както казва Радой Ралин в една епиграма: Не можа да сътвори и твореца умори.
цитирай
4. yotovava - Май е така. И твърде отличителна наша черта.
09.09.2012 11:04
batogo написа:
Който не твори, не може да цени сътвореното. Или както казва Радой Ралин в една епиграма: Не можа да сътвори и твореца умори.

цитирай
5. barona40 - Дали това умеем най-добре, уви.
09.09.2012 11:36
А тази постройка сигурно е била красива навремето.
цитирай
6. yotovava - За нея ще разкажа в друг постинг, като се опра на Пътеводител на София 1939 г., а за мен остават спомените. В съседното блокче е живял Кирил Христов.
09.09.2012 11:47
barona40 написа:
А тази постройка сигурно е била красива навремето.

цитирай
7. анонимен - Прекрасно!
09.09.2012 11:54
Прекрасно!
цитирай
8. yotovava - Не разбрах кое.
09.09.2012 12:02
анонимен написа:
Прекрасно!

цитирай
9. анонимен - Вандалите не се спират пред нищо!
09.09.2012 12:27
Хубав постинг, наболели теми. Харесвам специфичния ти стил! Поздрави, Валя и хубава неделя ;)
цитирай
10. unknown1 - Този Ви постинг ми харесва, защото е ...
09.09.2012 12:51
Този Ви постинг ми харесва,защото е на социална тема.Заслужава първа.
цитирай
11. yotovava - Зле изразен опит за самоопределяне, ако питаш мен, дали същите вандали ще са доволни, ако някой разруши част от техния свят или изцвъка подобни надписи.
09.09.2012 13:05
gogi6666 написа:
Хубав постинг, наболели теми. Харесвам специфичния ти стил! Поздрави, Валя и хубава неделя ;)

цитирай
12. yotovava - Въпрос на виждане, поначало аз съм от тия, дето се възмущават от разрухата, а инак социализмът никак не ми харесваше.
09.09.2012 13:06
unknown1 написа:
Този Ви постинг ми харесва,защото е на социална тема.Заслужава първа.

цитирай
13. mariposatracionera - тези красиви спомени никой не може да ни отнеме, Вал.
09.09.2012 15:08
по-други времена бяха, а и - да - детето гледа на света по друг начин. Благодаря ти!
талантливо описано е всичко!
цитирай
14. bven - И аз си спомням това място от снимката, Валя:)))
09.09.2012 15:11
Зиме имаше пухкав сняг, катеричките се виждаха отдалече с къдравелките-опашки..
Поздрави за хубавия разказ!
цитирай
15. yotovava - 14. bven - И аз си спомням това място от снимката, Валя:)))
09.09.2012 16:24
Когато завалеше сняг, а това ставаше в средата на октомври, си спомням, че трябваше да газя до пояс в него, за да отида на училище. Тогава лятото, ако температурите стигаха 28 градуса, за нас беше невероятно горещо. През парка с банята минавах, когато трябваше да ходя на тренировки по плуване. Приказки, останали в детството.
цитирай
16. yotovava - Тогава заспивахме рано, телевизията прохождаше, за нас бяха игрите в парка и белите, за които героически търпяхме наказания :))))))))))))
09.09.2012 16:24
mariposatracionera написа:
по-други времена бяха, а и - да - детето гледа на света по друг начин. Благодаря ти!
талантливо описано е всичко!

цитирай
17. aqualia - О, да, Валя... Вярно!
09.09.2012 17:04

И все пак хубавите спомени, разказани от теб или от някой, който обича София, може един ден да върнат красотата... не само на думи!
цитирай
18. yotovava - Сега установявам, че в ония години и дневник съм си водила :)))))))))))))))) И интересно, като чета минали преди толкова години събития.
09.09.2012 17:07
aqualia написа:

И все пак хубавите спомени, разказани от теб или от някой, който обича София, може един ден да върнат красотата... не само на думи!

цитирай
19. neprosvet - Разрухата е тотална.(( Не е само носталгия към детството.
09.09.2012 19:52
Ако в големите градове все пак се полагат някаакви усилия за туширането й -по селата е страшно и ужасно.((
Не ми се навлиза в подробности, защото е най-малкото тъжна тази тема и страшно обширна.
Поздрави за социалният постинг, Валя!
цитирай
20. yotovava - По селата, както се изразяват, е леш.
09.09.2012 22:19
neprosvet написа:
Ако в големите градове все пак се полагат някаакви усилия за туширането й -по селата е страшно и ужасно.((
Не ми се навлиза в подробности, защото е най-малкото тъжна тази тема и страшно обширна.
Поздрави за социалният постинг, Валя!

цитирай
21. анонимен - А ето за какво ни подсеща Константин Паустовски в "Златната роза":
10.09.2012 07:23
В детството и на млазини светът ни изглежда другояче, отколкото в зряла възраст. В детството е по-харко слънцето, по-гъста тревата, по-проливни дъждовете, по-тъмно небето и безкрайно интересен всеки човек.
За децата всеки възрастен изглежда донякъде тайнствено същество – все едно дали той е дограмаджия с куп рендета, които миришат на талаш, или учен, който знае защо тревата е зелена. Поетичното възприемане на живота, на всичко, което ни заобикаля, е най-голямия дар, който ни е останал от детството. Ако човек не го прахоса ...
цитирай
22. yotovava - ... Ако човек не го прахоса ... За щастие не го прахосах, но други изкривяват контурите му....
10.09.2012 09:20
анонимен написа:
В детството и на млазини светът ни изглежда другояче, отколкото в зряла възраст. В детството е по-харко слънцето, по-гъста тревата, по-проливни дъждовете, по-тъмно небето и безкрайно интересен всеки човек.
За децата всеки възрастен изглежда донякъде тайнствено същество – все едно дали той е дограмаджия с куп рендета, които миришат на талаш, или учен, който знае защо тревата е зелена. Поетичното възприемане на живота, на всичко, което ни заобикаля, е най-голямия дар, който ни е останал от детството. Ако човек не го прахоса ...

цитирай
23. анонимен - Знаеш ли защо се нарича Овча купе...
10.09.2012 14:31
Знаеш ли защо се нарича Овча купел?:)))
(м/у другото съм от там от 2007, но квартала няма нищо общо с миналото...)
цитирай
24. yotovava - Да, знам и ще разкажа подробно в друг постинг :))))))
10.09.2012 14:40
alllyalllyallly написа:
Знаеш ли защо се нарича Овча купел?:)))
(м/у другото съм от там от 2007, но квартала няма нищо общо с миналото...)

цитирай
25. makont - Дори и тъжни, снимките са красиви.
10.09.2012 14:43
И спомените! Нищо няма да направят с възстановяването на парка и не само, защото вандалите ще го потрошат, просто всичко се прави през пръсти и за да се откраднат парите, дадени за ремонта. В Северният парк е същото, бяха ни накачили някакви табелки с глупави надписи от рода: "Взе ли си пликчето и лопатката, като си извеждаш кучето?", не не си го взех, защото след уличните кучета никой не ходи с пликче и лопатка. А сигурно са взели страшно много пари за табелките. Тъжна картинка, Валя!
цитирай
26. yotovava - 25. makont - Дори и тъжни, снимките са красиви.
10.09.2012 19:23
За мен оптимистичното е, че се опитват да възстановят предишната му красота, но това е свързано и със средства, и със време.
И с промяна на съзнанието.
цитирай
27. анонимен - 24. yotovava - Да, знам и ще разкажа подробно в друг постинг :))))))
11.09.2012 09:28
И аз знам, но ти със сигурност знаеш подробости:)) Чакам да ги разкажеш:)
цитирай
28. neoart - Благодаря!
15.09.2012 12:39
Върнах се в онзи прекрасен парк. върнах се до червената къщичка в центъра, която възбуждаше любопитството ми и в която съм виждал нееднократно чичко с работни дрехи да влиза. Чудех се какво прави вътре и защо го няма двадесет и дори тридесет минути понякога. Там съм седял да чета книги, да свиря на китара и да мечтая.
А на могилата съм правил опити да полетя с "балканчето", като се засилвам от големия вход по посока ул. "Крушовски връх". Да, зелените джанки и люляка. . .да. . .
А банята. . . Там работеше известно време моята майка. Грижеше се разни хора да се намажат с миризливата, не, с ужасно миризливата кал, и да се лекуват. Да правят упражнения за възстановяване. . .
А знаете ли, че там винаги духа вятър? Лек и почти незабележим. Това пък го знам от дядо ми. Когато е строил къщата в "Партизанския" квартал един от майсторите му обърнал внимание и му обяснил защо е така. Постоянно от към Владая влиза течение, което освен, че разхлажда и внася чист въздух, ако такъв изобщо е останал у нас.
Благодаря! върнах се там, от където май не съм излизал и не искам да излизам.
Благодаря! Има неща, които не мога да забравя.
Благодаря за напомнянето, че съм все още дете!
цитирай
29. yotovava - За червената къщичка в горния парк си мислех като дете, че там живее някоя вещица :))))) А като паднеше снегът, той ставаше непроходим :)))))))))
15.09.2012 17:02
28. neoart - Благодаря!
12:39
Върнах се в онзи прекрасен парк. върнах се до червената къщичка в центъра, която възбуждаше любопитството ми и в която съм виждал нееднократно чичко с работни дрехи да влиза. Чудех се какво прави вътре и защо го няма двадесет и дори тридесет минути понякога. Там съм седял да чета книги, да свиря на китара и да мечтая.
А на могилата съм правил опити да полетя с "балканчето", като се засилвам от големия вход по посока ул. "Крушовски връх". Да, зелените джанки и люляка. . .да. . .
А банята. . . Там работеше известно време моята майка. Грижеше се разни хора да се намажат с миризливата, не, с ужасно миризливата кал, и да се лекуват. Да правят упражнения за възстановяване. . .
А знаете ли, че там винаги духа вятър? Лек и почти незабележим. Това пък го знам от дядо ми. Когато е строил къщата в "Партизанския" квартал един от майсторите му обърнал внимание и му обяснил защо е така. Постоянно от към Владая влиза течение, което освен, че разхлажда и внася чист въздух, ако такъв изобщо е останал у нас.
Благодаря! върнах се там, от където май не съм излизал и не искам да излизам.
Благодаря! Има неща, които не мога да забравя.
Благодаря за напомнянето, че съм все още дете!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yotovava
Категория: Изкуство
Прочетен: 5187075
Постинги: 1288
Коментари: 21789
Гласове: 43518
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол