Постинг
09.09.2012 09:40 -
Ранените мазилки на моето детство
Автор: yotovava
Категория: Изкуство
Прочетен: 5144 Коментари: 28 Гласове:
Последна промяна: 09.09.2012 09:52
Прочетен: 5144 Коментари: 28 Гласове:
33
Последна промяна: 09.09.2012 09:52
Детството ми мина в крайния тогава квартал Овча купел. От двете страни на шосето се бяха разположили два парка, единият приютил минералната баня. В другия през зимата слизаха елените от Витоша, когато им станеше прекалено студено. Баба ми така ме будеше сутрин, когато трябваше да ме води на детска градина:
- Хайде, еленчетата те чакат.
До парка, разположени в каре, четири малки блокчета говореха за присъствие на живот. Наоколо имаше къщички с дворчета, отатък шосето гола поляна с детска люлка. И залези. Най-красивите залези, които някога съм виждала. И бяхме краен, та краен квартал, отдалечен от суматохата, от шума, от тълпите, коли почти не преминаваха...
Като деца играехме на воля в парка, криехме се в люляковите храсти и ядяхме зелени джанки.
Паркът се поддържаше дълги години. В езерцата цъфтяха лилии, край тях екзотични цветя, градинари обираха накапалата шума наесен и я събираха на нарочни торища. Събота ходехме на баня. То си беше събитие. Минералната баня се поддържаше, мозайките в отделенията бяха цветни, двата басейна с минерална вода глождеха любопитството ми, обаче ха да речех да поплувам, и някоя и друга киснеща се лека се караше...
После, след 80-те парка го занемариха, езерцата пресъхнаха, след 90-те и банята спря да работи. В единия от парковете се настани Полимерстрой, разпъна пластмасови палатки за мостри, наоколо се застроиха нови постройки, които скриха залезите, а Овча купел като понятие се измести на запад и север с новите жилищни квартали.
Дървото, на което се катерехме, остаря, отрязаха го. Всичко запустя като в приказка на Вилхелм хауф.
Преди две години обаче забелязах, че се правят усилия да съживят красотата на парка. Нови пейки, нови кошчета за боклук. И... неизменните графити. Неизменният подпис на посредствеността, на ограничеността и блъскащото самолюбие, за което нямам обяснение. Нямам обяснение за така разрастващото се и натрапчиво присъствие на разрушителния нрав у българина, който уж все иска някаква свобода, все роптае и скача, но не умее нито да зени, нито да пази сътвореното.
- Хайде, еленчетата те чакат.
До парка, разположени в каре, четири малки блокчета говореха за присъствие на живот. Наоколо имаше къщички с дворчета, отатък шосето гола поляна с детска люлка. И залези. Най-красивите залези, които някога съм виждала. И бяхме краен, та краен квартал, отдалечен от суматохата, от шума, от тълпите, коли почти не преминаваха...
Като деца играехме на воля в парка, криехме се в люляковите храсти и ядяхме зелени джанки.
Паркът се поддържаше дълги години. В езерцата цъфтяха лилии, край тях екзотични цветя, градинари обираха накапалата шума наесен и я събираха на нарочни торища. Събота ходехме на баня. То си беше събитие. Минералната баня се поддържаше, мозайките в отделенията бяха цветни, двата басейна с минерална вода глождеха любопитството ми, обаче ха да речех да поплувам, и някоя и друга киснеща се лека се караше...
После, след 80-те парка го занемариха, езерцата пресъхнаха, след 90-те и банята спря да работи. В единия от парковете се настани Полимерстрой, разпъна пластмасови палатки за мостри, наоколо се застроиха нови постройки, които скриха залезите, а Овча купел като понятие се измести на запад и север с новите жилищни квартали.
Дървото, на което се катерехме, остаря, отрязаха го. Всичко запустя като в приказка на Вилхелм хауф.
Преди две години обаче забелязах, че се правят усилия да съживят красотата на парка. Нови пейки, нови кошчета за боклук. И... неизменните графити. Неизменният подпис на посредствеността, на ограничеността и блъскащото самолюбие, за което нямам обяснение. Нямам обяснение за така разрастващото се и натрапчиво присъствие на разрушителния нрав у българина, който уж все иска някаква свобода, все роптае и скача, но не умее нито да зени, нито да пази сътвореното.
близки и сродни са ми мислите с твоите...
върна ме за миг в едно щастливо време...топъл
поздрав за теб...
цитирайвърна ме за миг в едно щастливо време...топъл
поздрав за теб...
2.
yotovava -
Дали беше щастливо, защото сме тънели в неведение, или защото сме били деца, или заради двете :))))))))))))))))
09.09.2012 10:44
09.09.2012 10:44
mariniki написа:
близки и сродни са ми мислите с твоите...
върна ме за миг в едно щастливо време...топъл
поздрав за теб...
върна ме за миг в едно щастливо време...топъл
поздрав за теб...
Който не твори, не може да цени сътвореното. Или както казва Радой Ралин в една епиграма: Не можа да сътвори и твореца умори.
цитирайbatogo написа:
Който не твори, не може да цени сътвореното. Или както казва Радой Ралин в една епиграма: Не можа да сътвори и твореца умори.
А тази постройка сигурно е била красива навремето.
цитирай
6.
yotovava -
За нея ще разкажа в друг постинг, като се опра на Пътеводител на София 1939 г., а за мен остават спомените. В съседното блокче е живял Кирил Христов.
09.09.2012 11:47
09.09.2012 11:47
barona40 написа:
А тази постройка сигурно е била красива навремето.
7.
анонимен -
Прекрасно!
09.09.2012 11:54
09.09.2012 11:54
Прекрасно!
цитирайанонимен написа:
Прекрасно!
9.
анонимен -
Вандалите не се спират пред нищо!
09.09.2012 12:27
09.09.2012 12:27
Хубав постинг, наболели теми. Харесвам специфичния ти стил! Поздрави, Валя и хубава неделя ;)
цитирайТози Ви постинг ми харесва,защото е на социална тема.Заслужава първа.
цитирай
11.
yotovava -
Зле изразен опит за самоопределяне, ако питаш мен, дали същите вандали ще са доволни, ако някой разруши част от техния свят или изцвъка подобни надписи.
09.09.2012 13:05
09.09.2012 13:05
gogi6666 написа:
Хубав постинг, наболели теми. Харесвам специфичния ти стил! Поздрави, Валя и хубава неделя ;)
12.
yotovava -
Въпрос на виждане, поначало аз съм от тия, дето се възмущават от разрухата, а инак социализмът никак не ми харесваше.
09.09.2012 13:06
09.09.2012 13:06
unknown1 написа:
Този Ви постинг ми харесва,защото е на социална тема.Заслужава първа.
по-други времена бяха, а и - да - детето гледа на света по друг начин. Благодаря ти!
талантливо описано е всичко!
цитирайталантливо описано е всичко!
Зиме имаше пухкав сняг, катеричките се виждаха отдалече с къдравелките-опашки..
Поздрави за хубавия разказ!
цитирайПоздрави за хубавия разказ!
Когато завалеше сняг, а това ставаше в средата на октомври, си спомням, че трябваше да газя до пояс в него, за да отида на училище. Тогава лятото, ако температурите стигаха 28 градуса, за нас беше невероятно горещо. През парка с банята минавах, когато трябваше да ходя на тренировки по плуване. Приказки, останали в детството.
цитирай
16.
yotovava -
Тогава заспивахме рано, телевизията прохождаше, за нас бяха игрите в парка и белите, за които героически търпяхме наказания :))))))))))))
09.09.2012 16:24
09.09.2012 16:24
mariposatracionera написа:
по-други времена бяха, а и - да - детето гледа на света по друг начин. Благодаря ти!
талантливо описано е всичко!
талантливо описано е всичко!
И все пак хубавите спомени, разказани от теб или от някой, който обича София, може един ден да върнат красотата... не само на думи!
18.
yotovava -
Сега установявам, че в ония години и дневник съм си водила :)))))))))))))))) И интересно, като чета минали преди толкова години събития.
09.09.2012 17:07
09.09.2012 17:07
aqualia написа:
И все пак хубавите спомени, разказани от теб или от някой, който обича София, може един ден да върнат красотата... не само на думи!
И все пак хубавите спомени, разказани от теб или от някой, който обича София, може един ден да върнат красотата... не само на думи!
Ако в големите градове все пак се полагат някаакви усилия за туширането й -по селата е страшно и ужасно.((
Не ми се навлиза в подробности, защото е най-малкото тъжна тази тема и страшно обширна.
Поздрави за социалният постинг, Валя!
цитирайНе ми се навлиза в подробности, защото е най-малкото тъжна тази тема и страшно обширна.
Поздрави за социалният постинг, Валя!
neprosvet написа:
Ако в големите градове все пак се полагат някаакви усилия за туширането й -по селата е страшно и ужасно.((
Не ми се навлиза в подробности, защото е най-малкото тъжна тази тема и страшно обширна.
Поздрави за социалният постинг, Валя!
Не ми се навлиза в подробности, защото е най-малкото тъжна тази тема и страшно обширна.
Поздрави за социалният постинг, Валя!
21.
анонимен -
А ето за какво ни подсеща Константин Паустовски в "Златната роза":
10.09.2012 07:23
10.09.2012 07:23
В детството и на млазини светът ни изглежда другояче, отколкото в зряла възраст. В детството е по-харко слънцето, по-гъста тревата, по-проливни дъждовете, по-тъмно небето и безкрайно интересен всеки човек.
За децата всеки възрастен изглежда донякъде тайнствено същество – все едно дали той е дограмаджия с куп рендета, които миришат на талаш, или учен, който знае защо тревата е зелена. Поетичното възприемане на живота, на всичко, което ни заобикаля, е най-голямия дар, който ни е останал от детството. Ако човек не го прахоса ...
цитирайЗа децата всеки възрастен изглежда донякъде тайнствено същество – все едно дали той е дограмаджия с куп рендета, които миришат на талаш, или учен, който знае защо тревата е зелена. Поетичното възприемане на живота, на всичко, което ни заобикаля, е най-голямия дар, който ни е останал от детството. Ако човек не го прахоса ...
22.
yotovava -
... Ако човек не го прахоса ... За щастие не го прахосах, но други изкривяват контурите му....
10.09.2012 09:20
10.09.2012 09:20
анонимен написа:
В детството и на млазини светът ни изглежда другояче, отколкото в зряла възраст. В детството е по-харко слънцето, по-гъста тревата, по-проливни дъждовете, по-тъмно небето и безкрайно интересен всеки човек.
За децата всеки възрастен изглежда донякъде тайнствено същество – все едно дали той е дограмаджия с куп рендета, които миришат на талаш, или учен, който знае защо тревата е зелена. Поетичното възприемане на живота, на всичко, което ни заобикаля, е най-голямия дар, който ни е останал от детството. Ако човек не го прахоса ...
За децата всеки възрастен изглежда донякъде тайнствено същество – все едно дали той е дограмаджия с куп рендета, които миришат на талаш, или учен, който знае защо тревата е зелена. Поетичното възприемане на живота, на всичко, което ни заобикаля, е най-голямия дар, който ни е останал от детството. Ако човек не го прахоса ...
23.
анонимен -
Знаеш ли защо се нарича Овча купе...
10.09.2012 14:31
10.09.2012 14:31
Знаеш ли защо се нарича Овча купел?:)))
(м/у другото съм от там от 2007, но квартала няма нищо общо с миналото...)
цитирай(м/у другото съм от там от 2007, но квартала няма нищо общо с миналото...)
alllyalllyallly написа:
Знаеш ли защо се нарича Овча купел?:)))
(м/у другото съм от там от 2007, но квартала няма нищо общо с миналото...)
(м/у другото съм от там от 2007, но квартала няма нищо общо с миналото...)
И спомените! Нищо няма да направят с възстановяването на парка и не само, защото вандалите ще го потрошат, просто всичко се прави през пръсти и за да се откраднат парите, дадени за ремонта. В Северният парк е същото, бяха ни накачили някакви табелки с глупави надписи от рода: "Взе ли си пликчето и лопатката, като си извеждаш кучето?", не не си го взех, защото след уличните кучета никой не ходи с пликче и лопатка. А сигурно са взели страшно много пари за табелките. Тъжна картинка, Валя!
цитирайЗа мен оптимистичното е, че се опитват да възстановят предишната му красота, но това е свързано и със средства, и със време.
И с промяна на съзнанието.
цитирайИ с промяна на съзнанието.
27.
анонимен -
24. yotovava - Да, знам и ще разкажа подробно в друг постинг :))))))
11.09.2012 09:28
11.09.2012 09:28
И аз знам, но ти със сигурност знаеш подробости:)) Чакам да ги разкажеш:)
цитирайВърнах се в онзи прекрасен парк. върнах се до червената къщичка в центъра, която възбуждаше любопитството ми и в която съм виждал нееднократно чичко с работни дрехи да влиза. Чудех се какво прави вътре и защо го няма двадесет и дори тридесет минути понякога. Там съм седял да чета книги, да свиря на китара и да мечтая.
А на могилата съм правил опити да полетя с "балканчето", като се засилвам от големия вход по посока ул. "Крушовски връх". Да, зелените джанки и люляка. . .да. . .
А банята. . . Там работеше известно време моята майка. Грижеше се разни хора да се намажат с миризливата, не, с ужасно миризливата кал, и да се лекуват. Да правят упражнения за възстановяване. . .
А знаете ли, че там винаги духа вятър? Лек и почти незабележим. Това пък го знам от дядо ми. Когато е строил къщата в "Партизанския" квартал един от майсторите му обърнал внимание и му обяснил защо е така. Постоянно от към Владая влиза течение, което освен, че разхлажда и внася чист въздух, ако такъв изобщо е останал у нас.
Благодаря! върнах се там, от където май не съм излизал и не искам да излизам.
Благодаря! Има неща, които не мога да забравя.
Благодаря за напомнянето, че съм все още дете!
цитирайА на могилата съм правил опити да полетя с "балканчето", като се засилвам от големия вход по посока ул. "Крушовски връх". Да, зелените джанки и люляка. . .да. . .
А банята. . . Там работеше известно време моята майка. Грижеше се разни хора да се намажат с миризливата, не, с ужасно миризливата кал, и да се лекуват. Да правят упражнения за възстановяване. . .
А знаете ли, че там винаги духа вятър? Лек и почти незабележим. Това пък го знам от дядо ми. Когато е строил къщата в "Партизанския" квартал един от майсторите му обърнал внимание и му обяснил защо е така. Постоянно от към Владая влиза течение, което освен, че разхлажда и внася чист въздух, ако такъв изобщо е останал у нас.
Благодаря! върнах се там, от където май не съм излизал и не искам да излизам.
Благодаря! Има неща, които не мога да забравя.
Благодаря за напомнянето, че съм все още дете!
29.
yotovava -
За червената къщичка в горния парк си мислех като дете, че там живее някоя вещица :))))) А като паднеше снегът, той ставаше непроходим :)))))))))
15.09.2012 17:02
15.09.2012 17:02
28. neoart - Благодаря!
12:39
Върнах се в онзи прекрасен парк. върнах се до червената къщичка в центъра, която възбуждаше любопитството ми и в която съм виждал нееднократно чичко с работни дрехи да влиза. Чудех се какво прави вътре и защо го няма двадесет и дори тридесет минути понякога. Там съм седял да чета книги, да свиря на китара и да мечтая.
А на могилата съм правил опити да полетя с "балканчето", като се засилвам от големия вход по посока ул. "Крушовски връх". Да, зелените джанки и люляка. . .да. . .
А банята. . . Там работеше известно време моята майка. Грижеше се разни хора да се намажат с миризливата, не, с ужасно миризливата кал, и да се лекуват. Да правят упражнения за възстановяване. . .
А знаете ли, че там винаги духа вятър? Лек и почти незабележим. Това пък го знам от дядо ми. Когато е строил къщата в "Партизанския" квартал един от майсторите му обърнал внимание и му обяснил защо е така. Постоянно от към Владая влиза течение, което освен, че разхлажда и внася чист въздух, ако такъв изобщо е останал у нас.
Благодаря! върнах се там, от където май не съм излизал и не искам да излизам.
Благодаря! Има неща, които не мога да забравя.
Благодаря за напомнянето, че съм все още дете!
цитирай12:39
Върнах се в онзи прекрасен парк. върнах се до червената къщичка в центъра, която възбуждаше любопитството ми и в която съм виждал нееднократно чичко с работни дрехи да влиза. Чудех се какво прави вътре и защо го няма двадесет и дори тридесет минути понякога. Там съм седял да чета книги, да свиря на китара и да мечтая.
А на могилата съм правил опити да полетя с "балканчето", като се засилвам от големия вход по посока ул. "Крушовски връх". Да, зелените джанки и люляка. . .да. . .
А банята. . . Там работеше известно време моята майка. Грижеше се разни хора да се намажат с миризливата, не, с ужасно миризливата кал, и да се лекуват. Да правят упражнения за възстановяване. . .
А знаете ли, че там винаги духа вятър? Лек и почти незабележим. Това пък го знам от дядо ми. Когато е строил къщата в "Партизанския" квартал един от майсторите му обърнал внимание и му обяснил защо е така. Постоянно от към Владая влиза течение, което освен, че разхлажда и внася чист въздух, ако такъв изобщо е останал у нас.
Благодаря! върнах се там, от където май не съм излизал и не искам да излизам.
Благодаря! Има неща, които не мога да забравя.
Благодаря за напомнянето, че съм все още дете!
Търсене
Блогрол