Аз много рано паднах от небето
в града, за който казват – Не старее!
Пилях пера по жълтите павета
и скитах дълго в мрачните бордеи.

С най-нищите разпявах се над вино,
целувах се с презрели проститутки.
Не ми горчеше пушекът в комина
в къщицата доземи прихлупена –

защото не е грях да си първичен,
да не отвърнеш – трудно е – на ласка...
Пияниците Господ ги обича,
дори и блудниците стават майки.

Горчеше ми от празното в душата,
което всеки минувач на ъгъла
предложи ми. Стоката му халтава
се харчеше досущ просо за гълъб.

Горчаха всички приказни мадони,
изваяни до точка и чертица,
сред облаци парфюм и силикони,
ала подминали една старица,

която им предложи маргарити
в подмолите на късния следобед,
потъна после в дрипи неумита,
покорно закуцука подир Господ.

„Ти целият скован...” Цял век понесъл,
градът и днес е твърде неприветен,
защото, казват, ангел се обесил
върху липа над жълтите павета.

Валентина ЙОТОВА

Едно от най-силните стихотворения. Които съм чел, изобщо. Извинявам се, че прозвуча като оценка. Наистина не съм този, който ще ти я даде. Това бяха първите думи, които ми минаха през главата...и душата. Много, много ме впечатли и не съм в състояние да напиша нищо друго. По дух ми заприлича на една приятелка, на най-големия ми приятел от женски пол. Най-истинския. Но тя си е тя, ти си ти. В моята ценностна система това вече е до класиците. Искрен съм, никакви четки. Субективно е, не съм най-вещото лице в поезията, но имам си душата и наистина е много, много затрогната.

Но дали само градът , който не старее предизвиква
такива спомени и чувства, премесени с болка и тъга ...
Дали виновен е градът ...
В него съм преживяла едни от най- хубавите
и незабравими години ...
Великолепен стих !

Впечатляващи думи.

Хубав стих Валя! С горчиви думи е, но такова е и ежедневието ни...горчиво...
Дано поне за тези след нас да е по-добре...и да няма обесени ангели над жълтите павета...

хубаво!.........

хората в него го правят такъв!
Но изповедта е чудесна!

Много, много ми хареса! Поздравления!

Голям поклон от мен! Аз също не съм веща в поезията...но,това стихо ме изгори тотално. Толкова истина...толкова е силно...Сърдечни поздрави миличка.

"...Горчеше ми от празното в душата..."
Поздравления за казаните Истини!
Б.

Валя, спря ми дъхът, буквално ...
Доста горчивина събрала си за твоя град!

а ти си успяла, момиче!

защото сградата, където "Съединението прави силата" е построена върху старо гробище и днешните гяволи, смирено избрани от назе си дансуват в нея, а ангелите се бесят от лична несъстоятелност и немукаетлък да ги прогонят от нея и от живота ни. Адмирация за ювелирното ти и драматично поетическо слово!

великолепно твое стихотворение, Валя...
поздравявам те, най-сърдечно...