.........   ...по дъха на тревата ще слизам, подир капката дъжд на паважа, и на мравката в черната риза може да съм власинката даже,   дето знае животът как тръгва от просо в златоткана обвивка, как нанизва сълза подир брънка от любов, светлина и молитва.   ... там където невидим зачева, непокварен и още некръстен този свят от самото безвремие и достига на Господа ръста...

Валентина ЙОТОВА

И кой е този глупак, поставил единица на това хубаво стихотворение?
Баси тъпунгерите в тоя блог!
Чу

поздрави свише, похитителке :)

...как нанизва сълза подир брънка
от любов, светлина и молитва...
Поздрави !

Още поетични дни и строфи! Поздрави! ;)

... там където невидим зачева,непокварен и още некръстентози свят от самото безвремиеи достига на Господа ръста...

Лека вечер!

Аплодирам!

И още един път -БРАВО! Защото не си слагаш модерация! Поздравления, ти си моето днешно откритие! И занапред ще ти бъда гост! :-)

Валя, по важно е внушението." ... дето знае животът как тръгва ....от любов, светлина и молитва."
Всичко е по нежно и от паяжината ..и същевременно като лабиринт.

Поздрави!

Много интересно стихотворение. Поздравление, Валя. Като паяжина е построено за да достигне до същността на живота, добре е замислено....:)

Определено,много ми хареса и доста размишлявах върху него.Много добре казано.Сърдечни поздрави и никога -ръката ти да не спира.Топло те прегръщам.

Толкова фино и толкова мъдро! Впечатлена съм отново, Валя, поздрав!

Няколко пъти вчера се спирах при него. Много завлядяващо. Великолепни образи, много нежност, някаква особена тъга, която сякаш няма очертания и нещо... недовършено, недоизказано, което сякаш виси във въздуха и аха да се търкулне пред очите ни. Всъщност, цялото действие в произведението ти за мен се съдържа в първия стих и последния куплет:

...по дъха на тревата ще слизам,

... там където невидим зачева,
непокварен и още некръстен
този свят от самото безвремие
и достига на Господа ръста...

Но защо, откъде и кога (лирическата ще слиза) за мен си остава недовършено, недоизказано действие с неясни причини и неясна мотивация. Всъщност, може би многоточията в началото на първия стих и тези в края на последния - точно това да целят. Може би не ни трябва причина и мотивация при тази ни "маломеност" и почи невидимо, но осезаемо, смирение:

"и на мравката в черната риза
може да съм власинката даже"

да искаме и да се стремим да слезем

"... там където невидим зачева,
непокварен и още некръстен
този свят от самото безвремие
и достига на Господа ръста..."

до първичната чистота, до необговорените и все още неетикирани първи (не първични :) ) същности на този свят, до безвремието и вечността, до истинските измерения на Господа.
Може би, не зная. Но е замислящо :)

... мисли като паяжина...
:))

Но аз го приемам не като опит да стигнем до простите неща, а до основните - първите и най-важните, защото те сами по себе си са най-сложните, най-непознаваемите и най-трудно достижимите (в усложненото ни и меркантилно обкръжение) :).
Поздрави от мен!
Отдавна не се бях замисляла толкова над нечий стих, за което благодаря!

много красиво...

Поздрави :)

и на мравката в черната риза
може да съм власинката даже,

перфектно!