Да беше детство като диня– ядеш, ядеш, пилееш семки...– със бузи в розови дизгини, тропосани с плеада бенки,   лунички, грейнали подочно, мигли като от метличина. Защо така се случи срочно порастването да засричам?   Тогава всичко беше просто – стъкло, саксия и мушкато, съседките и баба, гости – една лъжичка бяло сладко.   И тишина в квартала краен, която да разказва всичко – как зимата със сняг потаен засипва уличките чисто.   И как напролет разцъфтява наежен виолетов люляк, и лете вдигат чудна врява врабчета в дъхавата дюля.   Зад щайгите със бяло грозде как дим от печена капия наплита с аромати горе наесен пъстрата кория –   на две-три крачки от дома ми, зад китния бръшлян на двора, прегърнал плачещите клони, с ивата кротичко бърборещ.   Каквото имах, го загубих и спомените избледняват– разсипани  по калдъръма, и до прашинка ме смаляват.

с най- точни думи и усещане ...
Било е , и не е изгубено
и спомените пак светлеят .
А ние ... ние се смаляваме ,
а другите след нас ... живеят .
Вече сме гости в техния свят ...
Поздравления за страхотния стих , Валя !

Поздрави, Вал!

Пак си забравила онагледяване на красивото стихо:)))

Ами можеш си го:)
Поздрав Валя.Много хубаво:)

То пак добре, че я има уличката, щото нашата ул."Керч" в Пловдив отдавна я няма, както и къщата. Там отдавна са построили високи блокове и съвсем скоро с братовчедитесе питахме, стоейки на площадката пред тях, къде точно е била къщата с дворчето ни . Един от тях очерта предполагаемото място, а останалите се опитахме визуално да си възстановим формите. хубав стих, тъжен, но живота е като шарена черга. Хубаво е да си имаш баба на село, но там сега съвсем не е безопасно, ходят банди от роми, насилват и обират надред.

хубава снимка;)

Прекрасно стихотворение! Поздрави, Валя!

Силно чувство!

Днешните деца си имат свое детство. Нашето не би им прилягало.
Обясни ми "дизгини", че се запънах.:)))

Разчувстваха ме.

Все още,пазя тези спомени дълбоко в сърцето си.И вмирисаните люлякови нощи,и дългите летни нощи-изпълнени с много криеници;воиници и апаши; и народна и федербала и...и...И ако ме питаш,бих искала да се върне онова тихо и спокойно време..и бих искала децата ни,да имат нашето детство.Без компютри,без билярдни клубове,без дискотеките,без многото магазини...Липсва ми!Но всичко това,е далечно минало и отстъпваме на новото.Сърдечен поздрав Валя.

Направо се преместих във В.Търново за миг...
Чудно!
Благодаря ти!

...иначе и аз съм от София, но тази романтика, която ти рисуваш с много любов, наистина я свързвам само с бавното и протяжно златно лято, което лениво като Янтра се вливаше в есента, сладко като резен диня или ароматен пъпеш... звънтящо от жуженето и песните на всякакви живинки... и изпълнено с много обич и доброта! Благодаря ти пак!