Постинг
18.03.2011 22:05 -
Чарлз Буковски (отново старият Бук)
Автор: stasja
Категория: Изкуство
Прочетен: 5858 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 18.03.2011 22:09
Прочетен: 5858 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 18.03.2011 22:09
смъртта пуши пурите ми
ти знаеш: аз пак съм пиян
тук
слушайки Чайковски
по радиото.
Исусе, чух го преди 47 години
когато бях гладуващ писател
а сега той е тук
отново
и аз имам някакъв успех като
писател
и смъртта крачи
нагоре-надолу
през тази стая
пушейки моите пури
отпивайки от
виното ми
докато Чайк довършва
„Патетичната”
е пътуването свърши
и ако ми е провървяло, то е
защото хвърлих добър
зар:
гладувах за творчеството си, гладувах за да
получа 5 проклети минути, 5 часа
5 дни –
аз просто исках да записвам
думите;
славата, парите, те нямат значение:
исках думите
и те искаха мен на хидравличната преса
на конвейера
искаха ме момче по доставките в
универсалния магазин
добре, каза смъртта, разхождайки се
аз съм тук да те откарам независимо как
без значение какъв си бил:
писател, шофьор на такси, сводник, касапин,
пилот, аз съм тук да те
взема...
о.к. бейби, казвам й.
пием заедно сега
от един до 2
след полунощ и
само тя знае
момента, но аз я измамих:
получих своите
5 проклети минути
и малко
повече.
дръпнеш ли струна, куклата мърда
всеки мъж трябва да разбере
че всичко може да изчезне
съвсем внезапно:
котката, жената, работата,
предната гума,
леглото, стените,
стаята; всички наши потребности
включително любовта,
се крепят на пясъчни основи -
и която и да е причина,
въпреки несвързаността си:
смъртта на момче в Хонг Конг
или вихрушка в Омаха...
може да послужи за твоето погубване.
всичкият порцелан се разбива на
кухненския под, твоето момиче ще влезе
и ти ще си там, пиян,
посред всичко и тя ще попита:
божичко, какво ти е?
а ти ще отвърнеш: не знам,
не знам...
ръбът
твърде много твърде малко
твърде дебел
твърде слаб
или никой.
смях или
сълзи
мразещи
любещи
непознати с лица като
гърбовете на
кабърчета
войски тичащи по
улици от кръв
размахвайки бутилки от вино
промушващи с байонетите и чукащи
девици
някакъв стар човек в евтина стая
с фотография на М. Монро
има толкова самота по света
че можеш да я познаеш в бавното движение
на ръцете на часовника
толкова уморени хора
увредени
или от любовта или от липсата й.
хората просто не са добри едни с други
едни с едни.
богатите не са добри с богатите.
бедните не са добри с бедните.
страхуваме се.
образователната система ни казва
че всички можем да бъдем
победители с дебели задници.
не ни е казвала
за живота на улицата
и самоубийствата.
или за ужаса на някой
който тъгува на някакво място
сам.
недокоснат.
незаговарян.
поливащ някакво растение.
хората не са добри едни с други.
хората не са добри едни с други.
хората не са добри едни с други.
Предполагам, че никога няма да са.
Не ги моля да са.
но понякога си мисля за
това.
мънистата ще си се нижат.
облаците ще се заоблачават
а убиецът ще обезглави дете
като да му вземе сладоледа.
трърде много
твърде малко
твърде дебел
твърде слаб
или никой
повече мразещи от любещи.
хората не са добри едни с други.
може би ако бяха
смъртта ни не би била толкова тъжна.
междувременно аз се заглеждам по млади момичета
стъбла
цветове на шанса.
трябва да има някакъв начин.
със сигурност трябва да има някакъв начин за който още
не сме се досетили.
кой ми даде такъв ум?
той плаче
той иска
той казва, че има шанс.
той няма да каже
"не."
Извън прегръдките на една любов
и в прегръдките на една друга
бях спасен от умиране на кръста
от една дама която пуши трева
пише песни и разкази
и е по-мила от предишната,
много много по-мила
и сексът е пак толкова добър може би по-добър.
приятно е да да бъдеш разпнат на кръста и оставен там,
много по-приятно е да забравиш една любов която не е
успяла
както всяка любов
накрая
не успява…
много по-приятно е да правиш любов
покрай брега в Дел Мар
в стая 42 и после
седейки в леглото
да пиеш добро вино, да говориш да докосваш
да пушиш
да слушаш вълните…
умирал съм твърде много пъти
мислейки и чакайки, чакайки
в една стая
загледан в един напукан таван
в очакване на телефона, писмо, почукване, звук
подивявайки отвътре
докато тя танцуваше с непознати в нощни клубове…
източник: www.buntarite.com
1.
анонимен -
и аз чакам любов
и горя и трептя. . . ...
18.03.2011 22:11
18.03.2011 22:11
и аз чакам любов
и горя и трептя...
дълго прокарвам ръка
по кожа гореща .
А душата шепти-
него ще видиш.
А сърцето тупти-
не ще се измамиш.
Обичам го , той е-
зная че мой е.
С мисъл докосва ме
С поглед пронизва ...
цитирайи горя и трептя...
дълго прокарвам ръка
по кожа гореща .
А душата шепти-
него ще видиш.
А сърцето тупти-
не ще се измамиш.
Обичам го , той е-
зная че мой е.
С мисъл докосва ме
С поглед пронизва ...
Чии е превода?
Ако знаеш повече, разбира се.:)
/извинявам се, за пръв път влизам при теб:)/
цитирайАко знаеш повече, разбира се.:)
/извинявам се, за пръв път влизам при теб:)/
Търсене
Блогрол
1. MY
2. убежище
3. Liternet
4. Slovo-to
5. Public Republic
6. Litclub
7. world
8. music
9. Stasja
10. Grosni_Pelikani
11. художници
12. правописен речник
13. словоред
14. CEC+
15. Конкурс "Добромир Тонев"
16. Truman
17. Oscar
2. убежище
3. Liternet
4. Slovo-to
5. Public Republic
6. Litclub
7. world
8. music
9. Stasja
10. Grosni_Pelikani
11. художници
12. правописен речник
13. словоред
14. CEC+
15. Конкурс "Добромир Тонев"
16. Truman
17. Oscar
