"Слалом между мълнии", Валери Станков, Издателство "Книгата" - 2010 г., Варна, българска, І издание

За  „СЛАЛОМ  МЕЖДУ  МЪЛНИИ“ – от Валери  Станков

      Да надникнеш в художественото пространство на Валери Станков, е риск да не ти се размине току-така, а заедно с поета да потънеш и да се извисиш в отчаянията и противопоставянията му от „ Защото е есен“ /1994г./ до риска да полетиш в безумията на неговия „Слалом между мълнии“/2010 г/, с който ни изненадва еднакво желано и скандално неочаквано. Това е един осъзнат риск, който не само че не е абсурден за онези, които познават В. Станков, а е и въпрос на наслада, дори и на чест да го поделят с автора, доверявайки му се не за пръв път. Защото това е риск – равнопоставен със страстта към живота, към споделеността на недоизказаното у нас, читателите, с което поетът ни надскача, изказвайки и непозволеното, надмогнал скрупули и забравени и от самото време съображения  /„Какво ще каже махалата“ – Иван Динков/.

      Ешелонът от стихове и този път е едно буреносно пътуване през Живота. Нещо повече – то е „слалом между мълнии„ /заглавието  приляга стопроцентово на съдържанието и го превръща в начална писта за излитане/, то е и дързост и постигнатост, и стремление и безотказност, безумие и смелост да заявиш честно, открито, без страх себе си.

     Пътуване към Любовта – без нея, с нея; и сега, и в следживота, в съня и наяве, „в земята на смълчаните чешми“ и къде ли не... Безлюбовието е чужда за поета планета, която го убива. Преди да е сторила това, той е там, сред пространствата, различни от мита. Той е търсачът на естеството, което предопределя откриването, принадлежността на душите. Лудостта е откритост, която поетът афишира, не крие. Не е и възможно да го направи, щом изначално даденото не го удовлетворява, а го прави мъченик: “Вия в ужас по чужди планети.“ /Рай за поети/. Слънцата, несъзрели, неогрели любовта, са „свидливи„. И самотата е убийствена под лъчите им. Отсъствието на „Рай за поети„ е  недоразумение.

    Любовта си е отишла – достойно, по човешки, но не и безпаметно и безпристрастно. Героят на Валери Станков е отлитаща птица, безлюбовно умираща. Камасутрата на ежедневието му е съботна досада от битовизъм, в който умираме безлюбовно „като мухи на дрипаво перде.”

     Нов прочит на собствения живот е сборникът от вдъхновени изповедални стихове. Усещането за живот се съизмерва с усещане за присъствието на Любовта, различна и нова, като че ли излязла от Приказките на Шехерезада. То е Божествена дан, Божествен дар, чиято висока цена е заплатена  многократно – „мълвих за теб тропари – луд монах./Премих тонажи безсловесен пясък“. Непосилното за премълчаване е изпято в божествени безмълвия, в шепот, изпилен до крясък. И ако Любовта е само стих за теб, тя стига и не стига на понеслия този Божи дар да живее за Нея.

        Нахлуването на Любовта в душата на поета е целебен вятър, прелистил горчилки, нощни разпятия и греховните набези на мислите. Оксиморонът на входния билет е постигнал неотразимо ефекта на драматичното послание, носещо максимализъм . Поетът „не поиска много , /той всъщност си  поиска всичко.“ Венчалните пръстени пред Бога са сакралността, изречена на глас и запечатана съдбовно в клетвено признание, в откритост на АЗ-а и чувствата пред Всевишния – съдник и диспечер на съдбовността /“Тиха песен“/.

     Зарядът на чувството Любов е градиран и в двадесет стиха със заглавие „Да можех“, енергията на които е съизмерима с Божествената – в желанието на поета от шепа кал да сътвори Вселена за Нея, Любовта.

Сънят без Любимата не е сън. Стъпките към нея не заспиват, готови за мечтания път – „С обувките заспивам всяка вечер“. Светът е заключен, „скован в закон, в забрани – гнусни мрежи.” Съзнанието, че не би бил истински, ако той , поетът , „ небесният хирург“, не среже пространствата на табутата, на измислени в своята извечност канони, които превръщат пътя към Живота-Любов в абсурд, правят просторите „скрибуцащи“, а на птиците подрязват крилата. Мечтата няма алтернатива  – бягството от този невъзможен свят, несъвместим с новото/старо измерение за живот – Любовта, е „да изчезна завинаги във твоите очи“. Невероятни каламбури  и словесна еквилибристика, които възхищават, обливат с възторг /Безсъници“/.

     Любовта, минала през познатите ни перипетии – отдалечаване, приближаване, отсъствие – в „Картина“ намира уникален Валери-Станковски портретизъм . Отсъствието на любимата , макар и мимолетно, посича слънчогледите на Винсент ван Гог “с ужасен смерч„ и превръща света без Нея в ненужен, съизмерен с драматизма на големите, с които В. Станков се родее. Защото е голям поет.

      В „На хвърлей миг от зимата“ се случва онова, което граничи с безумието – енергията на увереността да се завърнеш дори от отвъдното, защото към Бога молбата е единствена: „Да ни има със теб. И да бъдем“.

      „Утро в Ребърковските балкани„ е завръщане към фолклорната мяра за младенческа чистота в красотата на Любимата и екзалтиращо усещане за стойностност, за сакралност на преживяването: “Тя гледаше ме, сякаш вижда /пред себе си Иисус Христос.“ Усещане, породило ответното анатемосване на колебливостта – „проклет да съм... ако след нейните сукмани /не тръгна – ясен мъж в зори!“ Този „ясен мъж в зори“, “мъж за храма и пътя до гроба“ е заложил на Любовта и мисъл , и слово, и чувство, и цялото си същество, готово да потъне в красивото превъплъщение на песен за Нея. А когато я губи – само на  крачка от възторга е  безверието, брат на безпътицата, което крещи „да вървя, но къде,/как да вярвам отново на птици“ /“Рисунка на неуловимото“/.

„Следобедът на един мъж“, зачеркнал в календара си неделите и своите предишни ледни делници, се срива в невъзможността, в абсурда на отсъствието на тази, която в пламъка на свещите ще грее, ако се върне и подели хляба си с него.

    Библейските мотиви, знаци  и символи са препратки, раждащи стиховете, с които поетът влиза в контрапункта на земното – карнавалният земен кръговрат, когато „път към теб е невъзможен“, /когато между надежда и печал/ далеч от теб, /за теб живея“.

    Закърпил своите стари обуща на извечното пътуване през лабиринтите безбройни на живота, окъснял да бъде за Любимата  Микеланджело, Джото и Феб, героят на поета си самозабранява закърпена песен. Но мисълта за Нея е истински душевен катаклизъм, който пренаписва истини и  постулати, разменя, преобръща, разтърсва, съзидава в Нейно лице нов Спасител, пред когото и Спасителят коленичи: „ Като мисля за теб,/сякаш Господ във храма се кръсти / и пред образа твой – в стих ненаписан – към тебе лети.„

   Молитвено благодарна е песента на възкресения за живота поет, способен на своето собствено жертвоприношение, но и щастлив, защото е узнал „ що е Божия обич“. /Писмо до Мария-Магдалена“/.

   И ако има нещо, което раздира душата, което кара мъжа да признае мъжка слабост, то е съзнанието, че „страшно е единствено във стиховете / да живея с теб и да съм твой.“/“Страшно“/.

   Земното пространство не е достатъчно за Любовта, за която е отредено място и на кръстопътя на вселените, където той и тя ще са властелини на доброта и красота, от която ще стихват мъжете, а Космосът ще е покорен не от ракета, а от Нея – жената с цвете. /“Хан в Космоса“/

   Усещането за последен миг, последна Любов – е като лайтмотив, който противоречиво се настанява в сетивността на читателя. От една страна като усещане за край на търсачеството, от друга – като снизходителност към житейския свършек. /“Послеслов в скоби“/.

   Тъгата – неизменна, канонически вярна, вселенски неизбродна, Валери-Станковската непостижима тъга, следва читателя дори и в най-светлите  стихове на поета. Себепожертвованието в живота му „късна есен“ е извисено до скромното желание „да знам, че за теб съм само черна ненужна дъска/, на която спокойно можеш сърф да подкараш в живота.“ /“Старият учител по сърф“/.

  Животът е безсмислен с абсурдните си океани, разстлани за Нея, и недостигнати от влюбените. /“Сън“/. А когато Тя е намерена, той е намерен, макар и грохнал вече „да вие гнезда”, умоляващото „Не отлитай от мен!“, обещаващото „Може би за последно ще разперя криле за летеж…“, увещаващото „О, какво по-красиво от това – да се дигнеш за полет…“ и помечтаното „… да се вихриш в простора и във полет красив да умреш.“ – чертаят вибрираща кардиограма на поетовия  пулс, дихание, копнеж и човешка същност – тъжна в красотата си./“Щъркелът , който не отлетя „/.

    Невинно и наивно, страстно като детско желание за докосване на красива играчка, като непостигнатостта на бедните гаврошовци пред бляскавите витрини на града, като желанието на невидимия Тонино на Дж. Родари, като девствена мечта на „бедняка  аз беден…„ , който молитвено мълчи – е пожеланото „да ти бъда съсед,/като минавам край теб, да ми казваш добър вечер, съседе!“

     Особено впечатлява и „Песен по жътва“ с една завоалирана, но и сетивно доловима еротика в разголването на чувствеността, в себепостигането, преминало през мълниеносното и гръмотресящото, през стихийността и укротяването й.

     Последните стихове на поетичния когломерат от чувства, възторзи, униния, вери и безверия, огън и мраз – звучат като своеобразна поанта на книгата-стихотворение. Той ще бъде Неин и в следживота. “Безсмъртието има верен код“. Защото, преминал в слалом от мълнии, поетът е силен в своя изстрадан мъжки стоицизъм  на райската си душа, защото „Бях човек, но от друга планета/със безсмъртното име Любов.“... “Бях и утре отново ще бъда!“

       Какво ни остава на нас, прочели изповедите на Валери Станков, освен да се преселим при него, на неговата планета Любов, водени от небесния асансьор на  неговите 43 стихотворения от новата му книга? Безсмъртието е там!

     А колкото до  разкодираната от поета тайна на поетическия му хъс: „А Господ Бог писалките ми пълни/от див порой. И капчици роса“ –

можем само бяло да му завидим  и безмълвно да се оттеглим, съзерцавайки Божествената благодат, изсипана над рисувача на  пеперуди „с мах на криле от птиците в летеж!„ , за да улавя мига и да гради своите изящни словесни пирамиди на вечността, наречена Любов.

Генка ПЕТРОВА - http://petgen.blog.bg/

28 април 2010 г.

Poznavam go samo ot 2-3 sedmitsi , dali i tolkoz , no vidiah 4e dushata mu e 4ista kato na dete , sartseto mu goliamo- Lavsko , a duhat e gord i tsarstven ! Da e jiv i zdrav i da ni radva s tvor4estvoto si oshte mnogo , mnogo godini !

Blagodaria ti m, Valia !

Абе, че пише - пише.
Ама на табла я закъсва ;)))))))))))))))))))))
Призвание му е името на него, не Валери Станков.
Подкрепям!

Трогнат съм от вниманието!
Развълнуван съм от думите на Генка Петрова (petgen) - известна българска поетеса от гр. Добрич, поместени в прекрасния ти постинг!
Чу

Без да омаловажаван публикациите на останалите блогари, ако ЧУДО-то го нямаше тук, щеше да се чувства някаква празнина.
Лично мое мнение!

Неговите стихове биха правили чест на всяко престижно българско, балканско и европейско списание за поезия. Ние врабчетата от Блога сме във висше степен облагодетелствани от възможността да бъдем първите му читатели, а също така и да разговаряме с него. Благодаря му за това, че е толкова естествен, земен, достъпен, без капчица високомерие или надменност. Не съм сигурен дали ние му даваме нещо, но без съмнение той дава ниво на Блога, а на всеки един от нас дава самочувствие и кураж.
Блестящо, брилянтно е представянето му от поетесата Генка Петрова.
Приемаме я като наш говорител и я поздравляваме!

Благодаря ти за постинга, Валя, от сърце!

И за поета, и за рецензента, и за презентацията!

С хиляди честни извинения за закъснелия ми отзив по повод публикацията ти, Валя!!! По-голям и красив Коледен подарък не би могла да направиш и на Валери, и на мен!:) Представяла съм доста негови книги и винаги с върховно удоволствие...
Прав е и още как hristo27, че блогът би бил една празнина, ако го нямаше локомотивът ни - Чудовището:) Ех, какъв реактивен е нашият ежедневен полет по релсите на поезията - и то благодарение на Него, нашия Чу! Да е жив и здрав!
И да не му свършва бензина/керосина...:)
Благодаря специално и на sande, който ме глави за говорител на тайфата:))) Благодаря и на mitkolrus за добрите думи, благодаря на всички! А най-много на Чу и на тебе, Валя, за всичко!!!
Въобще какво бихме били без блога ни, приятели:) Eдна усмивка , една въздишка по-малко ...

Любов е другото име на тази поезия, Валери Станковата.
Един негов събрат беше възкликнал:
"...Вечно из световните квартири
живее по един Исус..."
Слава богу, че съществуват тези световни квартири.
Поздрав на Поета!
Поздрав, Валя, за твоя постинг!

Поздрави за прекрасния постинг и професионалното представяне от
Генка Петрова .
Благодаря ,Валя !

Неземно земен, чудовищно влюбен в Живота.

За него Поезията е това, без което не може.

Шапки долу!

но нямах наидея,че ще го чета тук,ще му пиша коментари ,ще получавам отговори и ... той просто е чудесен...

въпреки, това! обич има и без ... надявам се.

Поздравления за всички.

Шапка му свалям на Валери

Похвалното слово на Генка Петрова е "ешалон" от излишно претенциозни думи, които се блазнят от мисълта да стоят по-високо от тези на поета. Рецензията има офехтяла форма, носеща белезите на класна работа по литература. Валери Станков не "афишира", а споделя чувства и мисли, вълнуващи поетичната му душа. Високопарните, наблъскани в сложни изречения думи са като ледени сталактити пред простите, чудовищно топли слова на поета.

О, колко страшно е, че няма кой
да ни помилва с топлите си длани.
И няма кой пияния художник да нахрани.
На жежката му гръд да тури лед.

Купете си един автопортрет.
Рисунка с въглен.
Умира ли поет,
в небето ангелите бият барабани.

Ако този поет беше Поет нямаше да бъде прелъстен от словото, а тук една малка групичка хора се славословите непрестанно и натяквате публично колко велики сте, акомпанирайки един на друг около пет човека.
Споделям мнението от коментар 33 напълно.
Поетът е добър, но суетата лъщи. А барабанчиците са глухи за собствения си шум.
Не бях го чела този поет. Сега няма и да го прочета след този псалтир на поклонници, които му носят трънния венец вместо него.

"Лудостта е откритост, която поетът афишира, не крие. Не е и възможно да го направи, щом изначално даденото не го удовлетворява, а го прави мъченик."
По-голяма пошлост не бях чела скоро.
Извинете, но мисля, че му правите мечешка услуга.
Талантът не се натрапва. Той се оставя да бъде открит.
Дори да е интересен този поет, му загубихте един читател в мое лице.
Освен това думата "афиш" някак се набива и от презентацията, и от този постинг.

За да не влизаме в излишна полемика ще допълня, че всеки афиш намирисва на недостатъчност и тщеславие. Не оспорвам качествата на поезия, която не съм чела. С мнението си изразих несъгласие да се лепят етикети и да се произвеждат евтини афиши втора употреба като този "Да надникнеш в художественото пространство на Валери Станков, е риск да не ти се размине току-така, а заедно с поета да потънеш и да се извисиш в отчаянията и противопоставянията му"
Поета е описан като неуравновесен търсещ тийн, който има нужда да бъде обгрижен от няколкото си почитателки с изтъркани фрази и банални клишета.
Всеки си избира поет. Поетичните гуру са потребност за душата. Колкото души - толкова поети има. Моят е Калин Донков.

Prebroih 15 , a ne 5 polojitelni komentara.....hello!!!! ima li miakoi v ka6ti ? samo 33% popadenie- mnogo , mnogo lo6o . Az s udovolstvie bih mu nosil venetsa , no toi niama nujda ot tova .... Uvajavam visoko otkritata pozitsia na Tae i Monaliza121 , minus sarkazma i mi se 6te duha na praznitsite na naddelee i smek4i ako e vazmojno negativizma , grani4e6t s nepriazan . S mnogo uvajenie i nai-dobri 4uvstva !

Тае ...
Къде виждаш натрапване, аз не знам. И ако ти си видяла в Калин Донков "твоят" поет, вероятно има доста други, които още не са видели "техния си" поет. Аз не виждам нищо лошо някой да поства в блога си това, което му харесва. Аз също го правя. Не натрапвам, но по този начин изразявам себе си. Не разбирам защо имаш против и защо мислиш, че някой на някого прави услуга.
Аз когато не споделям нечий постинг, го отминавам с безразличие. И на истина не виждам какво те дразни в постинга. Книгата е на пазара, заедно с рецензията в нея. Не бих казала, че ако посетиш книжарницата, ще потърсиш управителя да му направиш забележка, че ти я натрапва. Аналогично е.

Вулкан от емоции и страдание...любов, устремена към светлия безкрай.

до Година, до Амина, поете!

Не ми пука какъв е спорът, но този блог наистина е много досаден и натрапчив като цяло.
Ако трябва да съм конкретен ще кажа, че преди време натрисаше един друг поет с болнав вид на селски "барон".
Харесвам В. Станков като поет, но съм съгласен с мненията, че са доста даскалски в предучилищния смисъл, наддавките по темите му тук.

Костадин

Който не ме харесва, да не яде тези манджи :)
Мазохистично се намесваш, драги :)

Ще бъда безкрайно щастлива да споделиш кои поети според теб заслужават да бъдат представяни.
Този блог е мое лично, подчертавам лично, споделено светоусещане. Естествено е някои да го харесат, други не. Но то не е реклама по БТВ или билборд край дома ти. Ако искаш - влизаш, ако не искаш - никой не те насилва.
Рубриката ще продължи. Заедно с представените дотук поети. Както и с нови имена. За които съм сто процента сигурна, че не си чувал. Защото не си чел. А трябва да се чете. :)))))))))))))))))))

Ще се опитам да бъда максимално лаконична.
Първо - "Похвално е да не те хареса човек с лош вкус"-Бърнард Шоу - а човек, който наднича в блога за поезия и за първи път среща името Валери Станков, уважаема tae, не мога да приема за човек с добър вкус и култура , по - ограничена от тази на 12-годишните ученичета.
Второ -пак tae -" Не бях го чела този поет. Сега няма и да го прочета след този псалтир на поклонници, които му носят трънния венец вместо него." - загубата Ви наистина е пословична преди и след решението Ви да четете "този поет".Тъжно ми е за Вас. А как ли пък надникнахте в блога за поезия?! Много хора го правят просто от скука и душевна нечистоплътност - недобронамерено с две думи. поезия се чете с чиста душа и помисли, не със заяждане и търсене под вола теле.
Колкото до монализа...или нещо такова - опазил ме Бог от подобна претенциозност, в която ме подозирате, и от страст да стоя с думите си по-високо от тези на поета. Какво злонамереност в усета и какъв фалш в същия. Пред В.Станков благоговея от години, но с пречистата си мисъл и слово...С любов към стиховете му и поклон пред таланта му...прочетете коментарите ми към всичките му творби, ако не сте убедена в казаното до тук, а и не е нужно да досаждам на останалите колеги с повторения на всеизвестни истини за В.Ст.
И накрая - изборът е ваш, дами. Напишете вие вашите рецензии в модерен стил или не влизайте в този блог.

Няма да обяснявам и споделям, защото видях какво се получи. Един автор тук имаше стих за кокошките, но да не слизам и аз в курника. ;-)

На мен ми мъчно за Вас поради други причини, но те са толкова очевидни, че не смятам за необходимо да ги изтъквам.
Да твърдите, че някой, само защото е нарекъл смешните ви "литературни" напъни клишета, е "душевно нечистоплътен" само по себе си говори за махленския Ви манталитет.
Прочетох по-горе коментарите и смятам, че личи от самолет колко нормални са, дори любезни и никой няма нищо против автора, а против клишетата, с които е "обрисуван".
Сега разбрах (поглеждайки и във Вашия блог), че Вие сте тази немощна словослагателка. ;-)))))))))))))))))))))))

Не ми е приятно да разговарям по този начин. Нямаме какво да си кажем с Вас. Бъдете здрава и щастлива по начин, който сте си избрали. Аз съм до тук.

Колко мъка има по този свят, Боже....

Napomnia ti sv. Stefan , nali ? Kamani hvarliat , no dali znaiat ,4e gi hvarliat sre6tu sebe si ? Az bih kazal : Prosti im Gospodi , te ne znaiat kakvo var6at !

Уважаеми анонимнико, тази поредица ще продължи. С рецензии и отзиви от други хора. Също творци. Може би тях ще наречете словослагатели. Ваш избор. Това тук е моето споделяне. И за да не сте голосоловен, анонимнико, би трябвало да отвърнете с по-добър и по-ценностен постинг. Ако го можете. Ако не го можете - ще си останете наистина в категорията, която някой ви е лепнал.

54. yotovava - Имам блог тук, но е за астрология. Попаднах случайно в курника и си тръгвам нарочно. Слагате-неслагате модерация ми е през медиум и имум целите. ;)

karaiany, с твоите камъни по чужда глава е по-лесно и не забърквай светците,че сквернословието се наказва.

kapito в твоя случай бих му рекъл "ела Боже си събери вересиите."

Чест имею, толерантна дама си.

а след като имате блог, защо влизате анонимно, страх ли ви е?
На постинга има заглавие - Добра дума за поета... и това е, мисля, почти 20-ият постинг от тази поредица. От тях май повечето бяха на първа, следователно знаете, че представям съответно някой поет. И след като нямате интерес, защо влизате тогава? Съжалявам, няма как да повярвам в добронамереността ви, както и в името, с което се представяте.

Напоследък не се сбъдват нещо желанията :)
Айде мен, както и да е , ама тебе със сигурно би прибрал, ако слезеше.

poligor - Позитивната мисъл е пълна идиотщина.
00:46
Като представянето на несъмнено добри поети по противен и мухлясал начин, който опорочава поезията им.
Тук замязва на " Откровения", а това е трагично.
цитирай

"А колкото до разкодираната от поета тайна на поетическия му хъс: „А Господ Бог писалките ми пълни/от див порой. И капчици роса“ –

можем само бяло да му завидим и безмълвно да се оттеглим, съзерцавайки Божествената благодат, изсипана над рисувача на пеперуди „с мах на криле от птиците в летеж!„ , за да улавя мига и да гради своите изящни словесни пирамиди на вечността, наречена Любов."

Къде видяхте пирамиди в Пороя?!? Любовта, ако беще една пирамида, то всеки да е додрапал до върха и. Точно тази необуздана и необятна същност на Любовта блика от стиховете на Станков. Другото е бла бла на търкалета. Четете поезията му и не търсете това дето го няма в нея. Словото само се разкрива без сянка на съмнение!