... да поседнем на камъка – дълъг е прашният път, 
ще се свърши в тревите, които се свличат по хълма, 
листопадите стелват тишини върху твоята гръд – 
есента из душите ни стъпва на пръсти – безмълвна, 
подир тях – бели вещици! – зимите лъхат на студ,
и катранени гарги ще се драчат в полетата бели,

позволи ми за миг да положа глава в твоя скут? – 
да развържа в косите ти непонятните бели кордели,
нека падат над мен! – да ги дишам, пред Бога смирен,
че невям за последно проста радост гръдта ми изпълва? – 
и не искам да свършва този късичък есенен ден, 
в който аз те прегърнах върху топлия камък на хълма.

3 декемврий 2018 г.
гр. София, 19, 10 ч.