... понякога, когато съм самин – и струва ми се, че ще полудея,
рисувам малка къщичка с комин, и есенното слънчице над нея,
пътечката към близката гора, цветята покрай кривата ограда,
и искам в тази къщица добра с теб да живея, мила моя Влада! – 
да хлътнем из росистата лъка, мъглата щом над нея се разхвърли,

или за теб – на бързата река, да хващам бели мренки и пъстърви,
щом в зимата фъртуна зафучи, да те прегърна – и да те целуна,
да гледам как във твоите очи потъва с топло пламъче горуна, 
и в дворчето с алое и жасмин и аз не съм до теб така бездомен – 
светът е топла къщичка с комин, която нарисувах ти за спомен.

7 ноемврий 2018 г. 
гр. Варна, 6, 10 ч.

O, чудесно си описал себе си и Влада в детската рисунка, хванати кунка за кунка, но имаш още като мене да строиш - ограда със заострените летви, пътека към гората от бетон (?), трябва да сложиш секретна брава на вратата, че както се казва, един гледа сватба - друг брадва. Пожелавам ти на Пролет лястовичите гнезда да бъдат налепени, а щъркели гнезда да свият над килнатия стар комин. Освен мрени и пъстърви, виж, хвани и риба тон. На гости с Лида ще ви дойдем, а с риба тон приготвя чудни ястия.
Не идваме да просим от ваш'та пасторална красота, затова кажи какво да носим. Няма да ви притесним с арменско гости, обещавам!
Дотогава и во веки веков живи здрави!
П и е р

Продължавай да рисуваш, Валери.

П.П.
Днес казах ли ти, че си велик :))))))))))))))

Винаги сте ни добре дошли!
Поздрав за Леля Лида!
Обичаме ви!
Чу

Разбира се!
Благодаря.
Чу

Вече - да! :-)))
Чу

светът е топла къщичка с комин, която нарисувах ти за спомен.

Това е щастието! А търсим го къде ли не... а то е топла къщичка с комин...

Джу

Да, Джу, проста работа е то, щастието.
Намерим ли го, нека го пазим.
Благодаря.
Чу