Постинг
13.12.2014 17:48 -
Настилане на калдъръм
Автор: yotovava
Категория: Поезия
Прочетен: 9672 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 06.03.2016 18:54
Прочетен: 9672 Коментари: 17 Гласове:
57
Последна промяна: 06.03.2016 18:54
На този свят съм вероятно гост.
И гост на другия ще бъда.
Отдавна мъчи ме един въпрос –
за нас какво е най-присъщо?
Дали сме сянката на орех,
която ляга тежка денем?
Порой светулков ли е зноят,
та цяла нощ от страсти стенем?
Дали реката ни ревнува
от зелената трева на хълма
и миг преди да се сбогува,
в очите ни дъждецът хълта?
Когато есента ни спира
със позлатената си шума –
там кестенчета ли възвират,
или със шепот се наддумват?
Нима забързал си към оня свят
неравномерните си крачки?
Не ти ли стига тази благодат,
която сипе вечер здрачът?
Поспри – водата ще се оттече
в пътеката към хоризонта,
където тича твоето дете
и този свят търкаля в обръч.
И гост на другия ще бъда.
Отдавна мъчи ме един въпрос –
за нас какво е най-присъщо?
Дали сме сянката на орех,
която ляга тежка денем?
Порой светулков ли е зноят,
та цяла нощ от страсти стенем?
Дали реката ни ревнува
от зелената трева на хълма
и миг преди да се сбогува,
в очите ни дъждецът хълта?
Когато есента ни спира
със позлатената си шума –
там кестенчета ли възвират,
или със шепот се наддумват?
Нима забързал си към оня свят
неравномерните си крачки?
Не ти ли стига тази благодат,
която сипе вечер здрачът?
Поспри – водата ще се оттече
в пътеката към хоризонта,
където тича твоето дете
и този свят търкаля в обръч.
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Направо ми скри топката.
Много си добра ;)
Нима забързал си към оня свят
неравномерните си крачки?
Не ти ли стига тази благодат,
която сипе вечер здрачът?
С две ръце гласувам "за" тази виталистична философия! Пътека...хоризонт...деца...и светът в обръч... уникален финал! Поздрави!
цитирайнеравномерните си крачки?
Не ти ли стига тази благодат,
която сипе вечер здрачът?
С две ръце гласувам "за" тази виталистична философия! Пътека...хоризонт...деца...и светът в обръч... уникален финал! Поздрави!
Нима забързал си към оня свят
неравномерните си крачки?
Не ти ли стига тази благодат,
която сипе вечер здрачът?
С две ръце гласувам "за" тази виталистична философия! Пътека...хоризонт...деца...и светът в обръч... уникален финал! Поздрави!
цитирайнеравномерните си крачки?
Не ти ли стига тази благодат,
която сипе вечер здрачът?
С две ръце гласувам "за" тази виталистична философия! Пътека...хоризонт...деца...и светът в обръч... уникален финал! Поздрави!
Защо пускаш толкова рядко вече. Не обръщай внимание на троловете.
цитирайПалчето надолу е гаранция за дълъг полет нагоре, Валюше.
Давай нататък!
Чу
цитирайДавай нататък!
Чу
6.
yotovava -
Нали знаеш кои се размножават бързо - амебите, многоликите и полигорите :)))))))))))))))
14.12.2014 00:01
14.12.2014 00:01
4udovi6teto написа:
Палчето надолу е гаранция за дълъг полет нагоре, Валюше.
Давай нататък!
Чу
Давай нататък!
Чу
7.
yotovava -
Имам си и други ангажименти, но може би е време да започна :))))))))))))))
14.12.2014 00:01
14.12.2014 00:01
favn56 написа:
Защо пускаш толкова рядко вече. Не обръщай внимание на троловете.
donchevav написа:
Нима забързал си към оня свят
неравномерните си крачки?
Не ти ли стига тази благодат,
която сипе вечер здрачът?
С две ръце гласувам "за" тази виталистична философия! Пътека...хоризонт...деца...и светът в обръч... уникален финал! Поздрави!
неравномерните си крачки?
Не ти ли стига тази благодат,
която сипе вечер здрачът?
С две ръце гласувам "за" тази виталистична философия! Пътека...хоризонт...деца...и светът в обръч... уникален финал! Поздрави!
sherif написа:
Направо ми скри топката.
Много си добра ;)
Направо ми скри топката.
Много си добра ;)
"Поспри – водата ще се оттече
в пътеката към хоризонта,
където тича твоето дете
и този свят търкаля в обръч."
***
По този калдъръм ще мине нашият живот, затворен между хоризонта и детето, което търкаля обръча.
Съгласен съм с твоята философия.
цитирайв пътеката към хоризонта,
където тича твоето дете
и този свят търкаля в обръч."
***
По този калдъръм ще мине нашият живот, затворен между хоризонта и детето, което търкаля обръча.
Съгласен съм с твоята философия.
Прекрасен стих, талантливо Момиче!
цитирай
12.
yotovava -
Това надеждата, която ни крепи, Санде, хубав да е денят ти :))))))))))
14.12.2014 09:59
14.12.2014 09:59
sande написа:
"Поспри – водата ще се оттече
в пътеката към хоризонта,
където тича твоето дете
и този свят търкаля в обръч."
***
По този калдъръм ще мине нашият живот, затворен между хоризонта е детето, която търкаля обръча.
Съгласен съм с твоята философия.
в пътеката към хоризонта,
където тича твоето дете
и този свят търкаля в обръч."
***
По този калдъръм ще мине нашият живот, затворен между хоризонта е детето, която търкаля обръча.
Съгласен съм с твоята философия.
miaa написа:
Прекрасен стих, талантливо Момиче!
Не вероятно, а наистина си гост и винаги ще те мъчи този въпрос!
Здравей, Валка!
Знам, че си намерила отговора много отдавна..., въпреки всичко е хубаво един ден да си кажем: "Празнувам, Животе! Благодаря ти, че те има!"
цитирайЗдравей, Валка!
Знам, че си намерила отговора много отдавна..., въпреки всичко е хубаво един ден да си кажем: "Празнувам, Животе! Благодаря ти, че те има!"
Поздравления, Вал!
Честита Нова година!
Здраве, много щастие и вдъхновение ти желая!
Б.
цитирайЧестита Нова година!
Здраве, много щастие и вдъхновение ти желая!
Б.
Ще си позволя да преинача първите два ваши стиха (реда), както ги приех за себе си:
Със сигурност на този свят съм гост
и гост на другите ще бъда.
А отговорът на въпроса, който си поставяте, поне за мен, е даден от Овидий. Характерното за нас, хората, било, че към звездите своя взор отправяме. В превод при него е:
„И докато всяка твар свеждала поглед в земята,
с гръбнак полегат над краката,
Прометей изправил човека и дал му
равновесие и разум.
Обърнал лицето му нагоре
да гледа към дълбините на небето.”
(http://monochromepost.com/Ovid/Ovid_Creation.html)
Поздрави за философското решение на творбата ви!
П и е р
цитирайСъс сигурност на този свят съм гост
и гост на другите ще бъда.
А отговорът на въпроса, който си поставяте, поне за мен, е даден от Овидий. Характерното за нас, хората, било, че към звездите своя взор отправяме. В превод при него е:
„И докато всяка твар свеждала поглед в земята,
с гръбнак полегат над краката,
Прометей изправил човека и дал му
равновесие и разум.
Обърнал лицето му нагоре
да гледа към дълбините на небето.”
(http://monochromepost.com/Ovid/Ovid_Creation.html)
Поздрави за философското решение на творбата ви!
П и е р
Както винаги,успяваш да ме вкараш в размисъл. Но,винаги уцелваш настроението ми-за което...... Майсторка си Валя. Сърдечни поздрави.
цитирайТърсене
Блогрол