Постинг
13.12.2014 17:48 -
Настилане на калдъръм
Автор: yotovava
Категория: Поезия
Прочетен: 9675 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 06.03.2016 18:54
Прочетен: 9675 Коментари: 17 Гласове:
57
Последна промяна: 06.03.2016 18:54
На този свят съм вероятно гост.
И гост на другия ще бъда.
Отдавна мъчи ме един въпрос –
за нас какво е най-присъщо?
Дали сме сянката на орех,
която ляга тежка денем?
Порой светулков ли е зноят,
та цяла нощ от страсти стенем?
Дали реката ни ревнува
от зелената трева на хълма
и миг преди да се сбогува,
в очите ни дъждецът хълта?
Когато есента ни спира
със позлатената си шума –
там кестенчета ли възвират,
или със шепот се наддумват?
Нима забързал си към оня свят
неравномерните си крачки?
Не ти ли стига тази благодат,
която сипе вечер здрачът?
Поспри – водата ще се оттече
в пътеката към хоризонта,
където тича твоето дете
и този свят търкаля в обръч.
И гост на другия ще бъда.
Отдавна мъчи ме един въпрос –
за нас какво е най-присъщо?
Дали сме сянката на орех,
която ляга тежка денем?
Порой светулков ли е зноят,
та цяла нощ от страсти стенем?
Дали реката ни ревнува
от зелената трева на хълма
и миг преди да се сбогува,
в очите ни дъждецът хълта?
Когато есента ни спира
със позлатената си шума –
там кестенчета ли възвират,
или със шепот се наддумват?
Нима забързал си към оня свят
неравномерните си крачки?
Не ти ли стига тази благодат,
която сипе вечер здрачът?
Поспри – водата ще се оттече
в пътеката към хоризонта,
където тича твоето дете
и този свят търкаля в обръч.
Вълнообразно
Бунтът на гражданите срещу мутрите, лошо...
Опасност за мозъка
Размисли за националния празник на Бълга...
Опасност за мозъка
Размисли за националния празник на Бълга...
Следващ постинг
Предишен постинг
Направо ми скри топката.
Много си добра ;)
Нима забързал си към оня свят
неравномерните си крачки?
Не ти ли стига тази благодат,
която сипе вечер здрачът?
С две ръце гласувам "за" тази виталистична философия! Пътека...хоризонт...деца...и светът в обръч... уникален финал! Поздрави!
цитирайнеравномерните си крачки?
Не ти ли стига тази благодат,
която сипе вечер здрачът?
С две ръце гласувам "за" тази виталистична философия! Пътека...хоризонт...деца...и светът в обръч... уникален финал! Поздрави!
Нима забързал си към оня свят
неравномерните си крачки?
Не ти ли стига тази благодат,
която сипе вечер здрачът?
С две ръце гласувам "за" тази виталистична философия! Пътека...хоризонт...деца...и светът в обръч... уникален финал! Поздрави!
цитирайнеравномерните си крачки?
Не ти ли стига тази благодат,
която сипе вечер здрачът?
С две ръце гласувам "за" тази виталистична философия! Пътека...хоризонт...деца...и светът в обръч... уникален финал! Поздрави!
Защо пускаш толкова рядко вече. Не обръщай внимание на троловете.
цитирайПалчето надолу е гаранция за дълъг полет нагоре, Валюше.
Давай нататък!
Чу
цитирайДавай нататък!
Чу
6.
yotovava -
Нали знаеш кои се размножават бързо - амебите, многоликите и полигорите :)))))))))))))))
14.12.2014 00:01
14.12.2014 00:01
4udovi6teto написа:
Палчето надолу е гаранция за дълъг полет нагоре, Валюше.
Давай нататък!
Чу
Давай нататък!
Чу
7.
yotovava -
Имам си и други ангажименти, но може би е време да започна :))))))))))))))
14.12.2014 00:01
14.12.2014 00:01
favn56 написа:
Защо пускаш толкова рядко вече. Не обръщай внимание на троловете.
donchevav написа:
Нима забързал си към оня свят
неравномерните си крачки?
Не ти ли стига тази благодат,
която сипе вечер здрачът?
С две ръце гласувам "за" тази виталистична философия! Пътека...хоризонт...деца...и светът в обръч... уникален финал! Поздрави!
неравномерните си крачки?
Не ти ли стига тази благодат,
която сипе вечер здрачът?
С две ръце гласувам "за" тази виталистична философия! Пътека...хоризонт...деца...и светът в обръч... уникален финал! Поздрави!
sherif написа:
Направо ми скри топката.
Много си добра ;)
Направо ми скри топката.
Много си добра ;)
"Поспри – водата ще се оттече
в пътеката към хоризонта,
където тича твоето дете
и този свят търкаля в обръч."
***
По този калдъръм ще мине нашият живот, затворен между хоризонта и детето, което търкаля обръча.
Съгласен съм с твоята философия.
цитирайв пътеката към хоризонта,
където тича твоето дете
и този свят търкаля в обръч."
***
По този калдъръм ще мине нашият живот, затворен между хоризонта и детето, което търкаля обръча.
Съгласен съм с твоята философия.
Прекрасен стих, талантливо Момиче!
цитирай
12.
yotovava -
Това надеждата, която ни крепи, Санде, хубав да е денят ти :))))))))))
14.12.2014 09:59
14.12.2014 09:59
sande написа:
"Поспри – водата ще се оттече
в пътеката към хоризонта,
където тича твоето дете
и този свят търкаля в обръч."
***
По този калдъръм ще мине нашият живот, затворен между хоризонта е детето, която търкаля обръча.
Съгласен съм с твоята философия.
в пътеката към хоризонта,
където тича твоето дете
и този свят търкаля в обръч."
***
По този калдъръм ще мине нашият живот, затворен между хоризонта е детето, която търкаля обръча.
Съгласен съм с твоята философия.
miaa написа:
Прекрасен стих, талантливо Момиче!
Не вероятно, а наистина си гост и винаги ще те мъчи този въпрос!
Здравей, Валка!
Знам, че си намерила отговора много отдавна..., въпреки всичко е хубаво един ден да си кажем: "Празнувам, Животе! Благодаря ти, че те има!"
цитирайЗдравей, Валка!
Знам, че си намерила отговора много отдавна..., въпреки всичко е хубаво един ден да си кажем: "Празнувам, Животе! Благодаря ти, че те има!"
Поздравления, Вал!
Честита Нова година!
Здраве, много щастие и вдъхновение ти желая!
Б.
цитирайЧестита Нова година!
Здраве, много щастие и вдъхновение ти желая!
Б.
Ще си позволя да преинача първите два ваши стиха (реда), както ги приех за себе си:
Със сигурност на този свят съм гост
и гост на другите ще бъда.
А отговорът на въпроса, който си поставяте, поне за мен, е даден от Овидий. Характерното за нас, хората, било, че към звездите своя взор отправяме. В превод при него е:
„И докато всяка твар свеждала поглед в земята,
с гръбнак полегат над краката,
Прометей изправил човека и дал му
равновесие и разум.
Обърнал лицето му нагоре
да гледа към дълбините на небето.”
(http://monochromepost.com/Ovid/Ovid_Creation.html)
Поздрави за философското решение на творбата ви!
П и е р
цитирайСъс сигурност на този свят съм гост
и гост на другите ще бъда.
А отговорът на въпроса, който си поставяте, поне за мен, е даден от Овидий. Характерното за нас, хората, било, че към звездите своя взор отправяме. В превод при него е:
„И докато всяка твар свеждала поглед в земята,
с гръбнак полегат над краката,
Прометей изправил човека и дал му
равновесие и разум.
Обърнал лицето му нагоре
да гледа към дълбините на небето.”
(http://monochromepost.com/Ovid/Ovid_Creation.html)
Поздрави за философското решение на творбата ви!
П и е р
Както винаги,успяваш да ме вкараш в размисъл. Но,винаги уцелваш настроението ми-за което...... Майсторка си Валя. Сърдечни поздрави.
цитирайТърсене
Блогрол