Сънуваш ли врабчетата от парка, които нейде тъй се изпокриха, че раззеленилата пред входа арка бленува вече стъпчиците тихи?   Без чик-чирик и веселата глъчка светът ни изведнъж се стори тесен и няма малчуган да яхне пръчка, и няма кой да ни подхване песен.   След тях какво – пчелиците наред са, Уж тази зима не била от лютите. Ала къде жужукът поднебесен заприда рано нишката на утрото?   И слепи ли сме или глухи, Боже, та как не сме видели, нито чули, че вече твоя стан не ни тревожи. Като запрегнати коне под чулове   пръхтим и рием, зобаме си кротко. И тъй си мисля, може би навярно ред по ред събираш си от стоката, за да положиш нов темел за рая.

Бъди.

Все още се мяркат врабчета.Поздрави!

Чудесна си!

Но,това незначи,че ги няма.Прекрасно стихо.Поздрави и от мен.

...споделям една руска скоропоговорга и обявявам конкурс за смисъла на съдържанието й:
" Жужал на жилавости жук. Ну, ну жижак нажик на жук !"...