Защо пък да си няма празник дори народната чорбица? То честванията ни – разни... Притуриш лук, домат,  водица,   картоф и чушка, патладжан, нарежеш малко мерудийка, и ето ти в един казан завира чудна шаренийка!   А пък чорбарят със черпака усърдно бърка, да е вкусно. Ех, как е лесно с тая бака за всеки края да отпусне,   и да посръбне с малко хлебец и с люта чушка за загрявка. И да духа супата, че зер езика си да не попари.   По-отпосле и на сит търбух да му удари мощна дрямка – и възтежко тяло, мозък, дух да опне под дебела сянка.   Така приспано множеството минува делници безделни. Край нас търкаля се животът – пропукана и празна делва.




Дето се казва - Да ни е честит днешният Празник на чорбата :))))))))))  

Весел ден, Валя ;)

Ако се съчетаят с Празника на сливовата ракия- супер:) От теб чорбата от мен ракията-отлежала:)))

Ето защо това не е стих,а чалга.
Посветено е на любимото ядене на чалгаджиите - като съдържание.
Профанизирано е и дисонансъът между битов сюжет и натруфена и смешна изразност е гротесков - като форма.
Абсолютна липса на добър вкус и кич - като идейност.
идиотски коментари на неразбиращи нищо от лирика, които ще последват, за да върви чатът.
Титлата Убийца на поезията ти приляга идеално:))))

Никога не пиши стихове.

Туй то.

А за духането на супата, там май са специалисти.

За съжаление, Валюше, талантът не се предава по полов път, иначе някоя финландска секвоя щеше да му натресе цяла тундра!

... щото и въшки, туй-онуй.... Не!

Ей за това говорех - как за да стане чата, ще цъфне един от кръжока и ще почне да ръси простотии, точно като стиха, преди двамата с "поетесата" да почнат да сеоблизват.
Това не е стих, нито пък двамата чматаджии са поети, товаеистината, а са пародии на поет

ама дай първо на Божествения, че е гладен:)
Да има сили да се помпи, че днес още не е стърчал на първа и ще вземе да колабира:)))

супата, чорбата я не щем!

Ако не включите шкембе чорбата, никакъв празник! :)))))

Той и еба майката с "По кабела протече еликтричество и сякакво лепкаво количество се изхилило...". Той е поета на елементарните частици, неутриното, мю мезоните и какво ли още не. А когато "Андромаха, сутиена си размаха" ми идва да чета счетоводни ордери. В тях има повече поезия.

Още въвеждащият реторичен въпрос показва присмех и ирония и някои от коментарите по-горе просто ме озадачават - израз на некомпетентност ли са или неприязън?! Мислех, че претендиращите да се занимават с изкуство не употребяват каруцарски език, но...
А стихотворението е добре поднесен присмех над залитанията на ежедневието по всякакви моди, както и към занижените ни естетически критерии. ( Надявам се,Валя, че при редактиране ще изгладиш ритъма в четвъртата строфа.)
Поздравления!

Дори и Полигор запомни /най-сетне/, че нищо не вдявам от поезия. Но пък ми е смешно от неговите "рими". Все едно, че аз пиша стихове

Малии, чалгата е пълна - дошъл кака тана да говори за пУезия:))
Щом му замирише на Полигор, се измъква от кочинката си и пристига - за да направи напълно правилна преценката ми - и с глупав чат,и без, това не е стих, а словесни отпадъци, естествено харесващи на кака тана, но не толкова, колкото Полигор,Рустам и Кушел, на които е посветил блога си като проява на скритата му любов към тях.

Ковачке на думи, това е боклук, но изобщо стихчетата ти са такива, колкото и Божествения Чу и кака тана да ти плещят дивотии, няма да стане от това поезия.
Плясксай си ако щеш по 10 поста на ден, но не дефлорирай горката поезия.
Задоволи се да облажаваш пУетина Станков.

18:32 - nivela

Виж го ти, дъртия и грозен мераклия! Как се пуска...

На, какво спретнах! Студеното утро на един менестрел
Когато се събудя сутрин
и пак прозореца забравен.
Носът ми е от студ скован
и хрема яка ме обхвана.
Да кихна мощно се напъвам,
но ме обхваща малко страх,
с водата снощи прекалих
и от беля се опасявам.
Ще стискам, ала ми е трудно,
Не ми се ходи чак до там,
Идиотът, е сковал барака,
на двора, във далечния му край!

Ще трая, то се е видяло!
Но първо да прегледам моя мейл.
Дали поредната любима,
е оценила моя стих.
Копнеж по двора ме обхваща,
не може веч да се търпи.
Обличам ватенката стара
и препускам през глава,
като ускорено неутрино.

Отчупвам от носа си бучка,
Но ми е леко веч сега,
и мога спокойно да заседна,
да заредя накъсани слова.
Решен мъжествено да се изпъча,
да си се похваля сам,
че белким някоя се върже.
А аз повярвал съм си много,
че най-достойният поет съм аз,
че другите поети са боклуци,
че съм единствен и неповторим.

На раздумка със себе си ще седна
и похвали ще си спретна сам,
е, може и да се поскарам тук и там,
защото аз съм най-добрия!
Не мога аз да разбера,
Защо девойки ме отбягват?
Защо на мойте стихове,
самотни баби все налитат.
Но туй е моята съдба!
Представям се за рицар славен,
за менестрел със дарба свише,
ох, мен не ме е срам,
умея аз да се маскирам.

Разсмя ме! Не знаех, че и такъв празник има :))))
Добре си го почела.

То в БГ какви ли не празници:))
Поздрав Валя!

И смешно, и тъжно, Йо.

Пиянството на един народ...След него има нужда от много чорба - за отрезвяване!!!Прекрасна идея!

Стахановеца го тресе треска и си го мери с тебе. В криза е пак.

Чорбата.

Поздрави!

че и с месце още по-специален ден става.
Дано се намерят други празници за празнуване, Валя!