В памет на най-добрия ни приятел, който ни напусна в понеделник.


Този град заприлича на мръсно бунище от рани и кал, сред мъглите му бродят объркани глутници кучета. Ние стигнахме с тебе дори до железния райски портал, но – какво е оттатък – не беше ни писано да научим.   Грозде ядохме кисело и пихме от глухарчета вино, посред зима завивахме с подгизнала шума телата си и на зъбите чак ни омръзна да бъдем подритвани, да ни скубят децата и да грачат подире ни враните.   Подивели от страх, скрихме нокти и с избледнели муцуни пихме мръсни води от канал, храбростта се обърна в реликва. И не можехме никому никъде как да изплачем без думи, че разбрахме как бавно и сигурно с мрака накрая се свиква.   Но, щом ти омръзне да бъдеш само бягаща цел пред цевта, припомни си как ни привика – узряла – луната в комините, срещу нея завий, изкрещи – и скъсай тетивата на страха, и за мене издраскай по асфалта едно петолиние.   Ще валят ругатни, ще летят подир воя бутилки оцъклени и в акорди павета, или вчерашни вестници ноти ще нижат. Ние пак ще се срещнем, приятелю, двама дръгливи обесници, за които – души да спасят – ще е най-насъщната грижа.

Много, много тъжно:( Няма по-човечна любов от тяхната.

Много ми хареса!
Поздравления!
Чу

Защото е много тъжно.. Изпитвал съм го и съм плакал много. Има прераждане! Душата не се губи. Може да се съберете в друг живот.

Поздрав на теб Валя от мен и Шахан и Яна/моите кучета/

Защото хората сме най-жестоките животни на планетата Земя, за наш срам :(
Обичам животните, знаете го. Тъжа за тях.
Поздрав Вале, хубаво е!

Хареса ми, тъжно и истинско, като в живота. Бог да прости твоят приятел. Далията се е появила при теб за да те подготви за тъжната вест.

Хареса ми, тъжно но истинско! Поздрави.

Поздрави за този силен стих , Вал !
Личи си , че е написан на един дъх.
Неведоми са пътищата , а когато узнаеш , сякаш гръм е паднал и тогава "виждаш" всичко ясно !

Всичко, което е в даден номент с нас, ни дава своята любов, енергия и ни предпазва. И пак ще бъде с нас, когато и както го разберем. Няма нищо случайно.
Поздрави!

Няма по верен приятел на човека.Няма по достойна обич.И ако можехме
да я оценим-нямаше,да сме толкова жестоки.Поздрав мила.

Тъжно:(

Аз много тежко преживях смъртта на първото си куче, преди много години... Даже се бях зарекла никога повече да не се занимавам с кучета, но и сега около мен се мотат две... Поздрави от Берта и Шаро!

Кучетата не се забравят никога.

Написаното е трогателно, плакала си, нали?

Колко малко от тях имат щастието да са наши любимци, а другите, тези от улицата с големите си тъжни очи. И сега ги видях: "Бавно и сигурно свикнали с мрака". поздрав и след сълзичката ти изпращам една усмивки!

Поезия!

го преживяла.И моето куче се разболя от рак. Бе на 12 години и толкова се влоши и така се мъчеше , че му направихме евтаназия.Напих се в 10 сутринта, разболях се дори фзически, дълго време след това подхвърлях кокали и моркови зад гърба си.Повече куче ни си взех, защото не искам да преодолявам такава загуба отново.много вярно си го описала и толкоеа тъжно, че чак го преживях наново.

приятелят, който загубихме, беше човек, днес го погребахме. Стихотворението обаче се роди много спонтанно в събота, като някакво предчувствие за смъртта в неделя.
А че кучетата са по-верни и от хората - това е доказванео много пъти.
Нашият приятел беше една основна, обединяваща брънка за всички ни.
Мисля, че с него погребахме огромна част от младостта ни. Познавахме се повече от 30 години.

Стихотворението ми хареса, поводът - не.
Не се разделяме завинаги, но винаги така го чувстваме...

Много силно стихотворение! Неведоми са пътищата на Духа. И предчувствията му.
На мен ми се случи да сънувам едно предкзазание за катастрофа на мой приятел. Думата е точна - сънувах предсказание. Сънувах Ванга, която ми каза: "(...) ще катастрофира.". Събудих се от съня, ще да е било към три сутринта, размърдах се в леглото, жена ми и тя се събуди и ме пита: "Нещо лошо ли сънува?". Викам и, да. Сънувах лош сън за (...), но не им се разказа. Тя вика, недей разказва, щом не ти се разказав. След пет дни съсед ни среща на входа пред блока и казва: "Разбрахте ли, че (...) починал след катастрофа, преди малко съобщиха по телевиията" .(Приятелят ми беше много популярна личност). Като влязохме само двамата в асансьора жена ми ме попита: "Това ли сънува?" Да, това сънувах. Но не вярвах, че може да е предсказателно. Даже се чувствах гузен, че мога да сънувам такова нещо, и си мислех, че е някаква глупост, игра, случайна комбинация на мозъчните клетки, които отговорят за човешкия сън. Но не е било игра.
Та и твоето стихотворение, Валя, е това - форма, изказ, на шестото чувство.
и още веднъж го казвам - стихотворението ти е страхотно!

Много истински стих! Поздравявам те!

Здравей, Валя! Много точно си изразила настроението не само на кучето, но и на по-голямата част от себеподобните ни човеци. Животът ни и от на куче е по-зле вече...:(
"...Подивели от страх, скрихме нокти и с избледнели муцуни
пихме мръсни води от канал, храбростта се обърна в реликва.
И не можехме никому никъде как да изплачем без думи,
че разбрахме как бавно и сигурно с мрака накрая се свиква..."
.......................................................
Много е тъжно това, Валя и ако кучето не е в състояние да си помогне, защо хората се остават на инерцията да ги повлече към нищото?...

Благодаря ти, Вал.

Знам какво е, Вал, споделям болката ти, доколкото е възможно...
Но това стихотворение ще остане!
Прегръдка!

:(