Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.02.2018 15:18 - Волжките българи – сродници с тюркските народи и съседи на руските славяни – част 1
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 6990 Коментари: 0 Гласове:
-4

Последна промяна: 10.02.2018 15:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Волжките българи – сродници с тюркските народи и съседи на руските славяни – част 1

Die Wolga-Bulgaren - Verwandte der Turkvoelker und Nachbarn der russischen Slawen

The Volga Bulgarians - relatives of the Turkic peoples and neighbors of the Russian Slavs

尔加保加利亚人 - 突厥人的亲属和俄罗斯斯拉夫人的邻居

Илия Ганчев, Регенсбург, 10.02.2018

https://wordpress.com/post/freiheitgleichheit.wordpress.com/32

В своя труд, издаден през 1939 г. под редакцията на академик Крачковски, Ковалевски пише: „Минаха вече сто години, откакто чрез трудовете на Янус Разсмусен и особено на акад. Кристиан Френ забележителните разкази на арабския писател от началото на X век Ахмед ибн-Фадлан за неговото пътешествие до волжките българи станаха достояние на науката. ... Доскоро произведението на Ибн-Фадлан беше известно само в отделни откъси в извлеченията, направени три века след него от друг арабски писател, най-трудолюбивия и най-учен компилатор Якут за неговия „Географски речник“ ...“

Абу-Абдалах Якут ал-Хамави ал-Руми, т.е. византиецът, е роден през 1179 г. във Византия и още като дете е бил хванат в плен и продаден в робство на някакъв търговец в Багдад, който му осигурил добро образование. През 1199 тъговецът му дарил свободата и известно време той преживявал от преписването на книги. През 1213 г. започнал пътешествия, при което съединил търговията с научни занимания – запознаване с Табриз, Дамаск, Алепо, Мосул и накрая в Мерв/Хорасан. Там останал две години, усилено занимавайки се с местните богати библиотеки. В Хорасан той е събрал материалите за своите основни трудове, в които намира особено място и съчинението на Ибн-Фадлан. Якут твърди, че пътеписът на Фадлан по онова време е бил много разпространен и се е намирал у много лица. Трудът на Фадлан е бил ползван и от други арабски писатели, които са живели в Тус, старата столица на Хорасан, близо до Мешхед. (Точно в Мешхед през 1923 г. башкирецът Ахмед Заки Валиди и намира единствения достигнал до нас ръкопис на съчинението на самия Фадлан).

Изследователската му дейност в Хорасан е прекратена от заплахатa, свързана с тогавашното нашествие на Чингис хан в Самарканд, Хорезм и Бухара през 1220 г. Якут бяга отначало в Мосул и след това се установява в Алепо, където на 13 март 1224 г. завършва своя прочут голям труд – „Географски речник“).

          По повод на този труд на Якут, петербургският академик и бивш рощокски учен Кристиян Френ казва през 1823 г. следното: „Изглежда странно, че такова важно съчинение, с издаването на което нашата география за Азия би направила гигантска крачка напред, толкова малко е било използвано преди Йенс Расмусен (Jens Lassen Rasmussen (1785-1826 ) Само Голиус и Кьолер са го привеждали като справка и то съвсем пестеливо.“ (J. Gollius, Амстердам, 1669 и J. B. Kцhler, 1766)

          И така, датският историк-ориенталист Расмусен е първият европейски учен, който извлича от компилацията на Якут труда на Фадлан: през 1814 г. в бр.2 на  копенхагенското списание „Аthene“, издавано от датския историк Кристиян Молбек (1783-1857) (Christian Molbech), се появява статията на Расмусен „За запознаването и търговията на арабите и персийците с Русия и Скандинавия в средновекоието“ ("Arabernes og persernes handel og bekendtskab med Rusland og Skandinavien i middelalderen"). В този труд е преведена само частта от пътеписа на Ибн-Фадлан, отнасяща се за руснаците.

          Статията на Расмусен дава стимул на петербургския учен от немски произход Френ да задълбочи изследванията, при което използва и получения през 1819 г. в Азиатския музей почти пълен ръкопис на съчиненията на Якут от библиотеката на Русо. За сравнение Френ използва допълнително копенхагенския и оксфордския ръкописи и включва освен частта за руснаците и тези за хазарите и башкирите. Основният труд на Френ е публикуван  през 1823 г. от Издателството на Академията на немски, тъй като липсвал руски шрифт. Трудът му е в размер на 362 страници, от които 10 страници арабски текст от Фадлан, предаден чрез Якут и 10 страници превод на немски, заглавие IBN-FOZLANS und anderer Araber Berichte ьber DIE RUSSEN ДLTERER ZEIT(„Отчети на Ибн-Фадлан и други араби относно по-старото време на руснаците“).

          През 1832 г. Кристиян Френ издава втора книга, свързана с пътеписа на Фадлан – „Българите“, където публикува частта за престоя при волжките българи, който е бил и основната цел на този багдадски представител и неговия халиф. Книгата е публикувана в Записки на Императорската академия в Петербург под заглавие „Българите“, като заедно с нея Френ публикува и специалната си статия „Drei Mьnzen der Wolga-Bulgaren aus dem X. Jahrhundert“.

          През следващите 100 години това са стандартните два труда, върху който се опират изследователите в Руската империя.

          В своите изследвания те си противоречат многократно, като коментират всеки по своему Ибн Фадлан, когото в цялост всъщност не познават. Някои от тези противоречия продължават и по време на съветската власт, а даже и сега в рамките на републиките в Руската федерация. Те се пренасят частично и сред български автори, доколкото такива са все пак налице на хартия чрез няколко книги и в интернет.

          Накратко за живота и дейността на Кристиян Френ по проблемите на ориенталистиката:

          Кристиян Мартин Йоахим Френ е роден през 1782 г. в гр. Рощок, Херцогство Мекленбург. Следва в университетите на Рощок, Гьотинген и Тюбинген източни езици (арабски, персийски и иврит). През 1806 г. е доцент в Рощокския университет, а през 1807 г. по покана става професор и ръководител на катадрата по ориенталски езици в новооткрития през 1805 г. Казански университет, а през 1817 – член на Императорската академия на науките в Петербург. През 1818 г. основава Азиатския музей към Академията и до 1842 е негов директор. По някое време получава ново име – Христиан Данилович Френ. През септември 1829 г. Френ получава чин на действителен статски съветник.

          В края на 19 век се появява и една книга на български – „Крестович - История Блъгарска, Ч. I. Царьград. 1869. Авторът е известен повече като Гаврил Кръстевич. Роден през 1822 г. в Котел, починал през 1898 г. в Истанбул. Кръстевич завършва право в Сорбоната през 1844 г. Той е един от учредителите на Българската екзархия. През 1971 г. става почетен член на Българското книжовно дружество (предшественик на БАН), а от 1884 до Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 е главен управител на Източна Румелия. Книгата му от 1969 г. има известна познавателна стойност, но той очевидно не се е запознал с наличните вече по това време и споменати тук трудове на Френ (1823 и 1832) и Расмусен (1814). Ето един малък откъс от глава I , 4. стр. 21:

          „Oт вишеизложените исторически ветхи и нови означения за тождеството на древните унски и български жилища до по реката Волга и от онова що, след преселението на българите отсам Дунавът, остали пак на Волга доволно Българи които, воююще сегис тогис кое със русите кое с други народи и торгующе чрез тая река с мюсюлманите, за което и мнозина станали мюсюлмани, владели там столния свой град Болгар в Росийската Казанска Губерния и мястото им се човало Древня и Велика или Черна Болгария, догде били разбити и покорени, първо от татаскаго хана Бату внука Чингисханова в лето 1232-1235 и после конечно завладени от русите в лято 1490, види се че коренното и първоначалното Българско обиталище било по реката Волга и че в неизвестно някое ветхо время или завоеваниен са прострели, или частним преселением се пренесли в Асийската Сарматия даже до над-Кавкаските страни, гдето най първо ни ги показват, първо Мойсей Хоренский, а после и Византийците Никифор и Теофан ..... стр. 23: И от тия убо сходни народописни обстоятелства види се пак че уните бли българе и българете, уни.

5. Но освен тия, ние имаме и други по-прави на това доказателства:

1° Никифор називава блъгарите с името Уногундури, като казва че Куврат Княз Уногундурский възстал противу Хагана Аварскаго (1); ние знаем наистина из самаго Никифора (2), из Теофана (3) и из Анастасия (4), че Куврат, или Курват, или Курат, бил Княз Блъгарский. – Теофан такожде нарича Блъгарите с истото име Уногундури, като казва: „нуждно е да кажем и за древността на Уногундурите Блъгари и Котраги (5). – Константин Багрянородний казва и той уречено че Блъгарети испърво се именували Оногундури  (6), което явно е писано вместо Уногундури. – Убо от първата половина на тази реч, която е коренната нейна част, види се явно че Блъгарети били Унско племе, то ест Уни. ... “,  и все в този стил.

          Стилът и нивото на историческо познание както при Кръстевич, така и един век по-рано при считания за виден руски историк Василий Татишчев са характерни за време с ниско начално ниво на историческата наука и за двете страни. Предимството при Татишчев е, че е налице вече една Руска империя (1721) с реформаторски подем в икономиката, техниката и науката. През 1768 г., т.е. 200 години след завладяването от Иван Грозни на Казанското ханство (през 1552), Татищев публикува своята „История Российская“. В нея той на няколко места разглежда въпроса за волжките българи и тяхната държава, но най-интересни са е разделите: Глава 25 – „О болгорах и хвалиссах, кои у древних агрипеи и исседоны“, стр. 324-327; Глава 36 – „О болгарах и казарах, стр. 420-424“.

В глава 3 – „О крещении славян и Руси“:

          След Френ през 20 век редица известни учени историци и лингвисти продължават изследванията по история на Волжка България и свързаните с нея народи и територии.

(ПРОДЪЛЖАВА ...)

  



Тагове:   волжка-българия,


Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 5243711
Постинги: 4957
Коментари: 877
Гласове: 1343
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031