Прочетен: 5636 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 03.12.2017 11:47
„Няма дрога, брат! Няма такава дрога като изкуството. Няма такова качване! Ако имам късмет да попадна на нещо, което да ме вдигне... Ръцете ми започват да треперят, понякога се треса целият, от очите ми потичат сълзи, не мисля за друсане, пушене, пиене, ебане... няма такова качване! Всичко спира. Наистина.“
Минути преди това съм се разревала в недоумение на един клип. А като прочитам горното се връщам назад във времето и се виждам как рева пред една картина на Ван Гог в музея Тисен Борнемиса в Мадрид.
През лятото тъкмо бях прочела „Животът на Ван Гог“ на Анри Перюшо и бях окончателно обявила Винсент за най-любимият ми художник за всички времена.
Една от основните причини да се реша в крайна сметка да отида до Мадрид през септември беше възможността да разгледам картинни галерии там. Знаех вече, че каквито и забележителности и чудеса на западната цивилизация да гледаш, всичко ще избледнее и ще остане затрупано под нови впечатления, освен срещата с голямото изкуство. Героят на Карабашлиев продължава така:
„Това е жива енергия, брат. Енергия. Живот. – Дани се разпалва. – Това всъщност е нещото, което прави една картина различна от абсолютното и копие. Животът в нея. Имам предвид – живот, парче живот, вградено в картината. Това иска всеки истински колекционер – да купи парче нечий живот. Едва сега го разбрах – да не мислиш, че някой го интересува какво рисуваш, в какъв стил, какъв майстор си... Никой не дава милиони за майсторство! Милиони се дават за живот!“
и разбирам защо съм се разревала пред следата от четката на Винсент Ван Гог един понеделник, когато може да се влезе безплатно в музея и докато вуйна ми, невпечатлена от картините, ме чака на една пейка.
Има опасност следата от тази четка за заличи всички останали впечатления от Мадрид, които макар и забавни, в същността си са част от съществуването ми, докато истинският живот е там, в онази картина. Където авторът „изживява с цялото си същество шеметният динамизъм на света, чиито осезаеми граници е разчупил“.
Да минеш през лудостта, да се слееш със същността на нещата, да ги изразиш по свой, неповторим начин на платното, от където да достигнат прз вековете до мен и да ме разплачат, .... защото си мисля, че разбирам ....
Винсент, обущарят, слънчогледите и ние
Около евро-изборите - масирана атака сре...
И не само се радва, но се и гордее с това; смята, че върши някакво високо дело, като превръща този мимолетен неповторим миг — единствения, който в безкрая на времето има плът и кръв — уж във вечен."
"Алексис Зорбас"
Кое си струва и кога?
Мойта любима друга гледна точка е на Керуак:
" …Защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "Аууууу!"
... и все пак и Казандзакис и Керуак за творци на Голямо изкуство :)
за мен е Музиката..
гуш, съни..