Забелязали ли сте колко лоши сме станали, колко груби, колко нетолерантни? Забелязали ли сте колко по-лесно е да се озъбиш, отколкото да се усмихнеш. Едно озъбване и хоооп негативната енергия се оттича от вените. Като пречистване някакво.  
     Знам, знам - сега, докато ме четете, ще сбърчите вежди и ще кажете - ама аз не...И аз не...и аз. Или поне се опитвам, но не винаги ми се получава. Понякога ми иде да кресна та целият свят да ме чуе. Без да знам защо...без конкретен повод, просто ми се крещи. Друг път даже ми се рита.Иска ми се да сритам някого по кокалчетата, по възможност с остри обувки. Все по-рядко обаче ми се случва да се усмихвам без повод, ей така. Някой ще каже-ами такъв е животът, тежъъък, нерадостееен, неусмихнат. Да де, ама не го ли правим ние такъв? Като оставяме негативизма да се вихри на воля, да се настанява на физиономиите ни, да се вмъква в душите ни, да говори с устите ни, да определя делника ни? Е ся кво, да се хиля като малоумник нон стоп ли - ще каже пак онзи някой и вероятно ще е прав. Някак си съмнителен изглежда човек, който върви, а физиомутрата му една такава жизнерадостна. Някак си те кара да се запиташ - а бе тоя нормален ли е? Във всеки случай никак не е актуален. Цените скачат, кризата се е заседяла и не ще да помръдва, безработицата расте, заплатите в най-добрия случай не се повишават, комшията е надънил някакво мазно парче, някой е разбил мазето и е обрал бурканите до шушка, колата има нужда от нови гуми, детето носи двойка след двойка, шефа...продавачката в бакалията...времето... И да не изреждам щото причини да си събереш веждите-бол, а да се ухилиш???Вярно-има готини вицове, ама и те повечето-едни такива злободневни-първо те нахилят после те разреват щото....(виж написаното няколко реда по-горе). И така лека-по-лека приемаме нормалността на постоянната намръщеност.
  Кофти правя,че обобщавам...да. Не всички са такива.Има и хора-усмивки.Има, и слава Богу. Защото иначе сме заникъде .Може би тези размисли не са за сряда или може би си мислите,че понеже няма слънце и затова съм се разфилософствала...Ми не точно. Просто напоследък ми прави впечатление с каква лекота хората раздават лошотия и явно това им харесва. Има го на улицата, в градския транспорт, тук, особено тук, където маските ни позволяват да развържем емоциите си и да ги оставим да се вихрят на воля. Има го в домовете ни, до домовете ни...бе навсякъде. Ей ме на-гледам се в огледалото и установявам, че се гледам намръщено.
Както казва дъщеря ми - мамо, гледаш лошо. Гледам лошо и от това не ми става по-добре, честно.
Жизнерадостност му трябва на този живот, жизнерадостност и много усмивки...Така мисля аз, вие, предполагам-също.

и лошо гледане? Стига бе....Сега сериозно. Позитивен човек съм, невлияещ се от околните. Защитетен почти непрекъснато от слушалките на емпетройката от вредни лъчения. Но...нормално ли е да изглеждаш непрекъснато щастлив, весел и позитивен? Когато някой подходи към теб озъбен от ярост, нормално ли е да му се усмихваш? В такъв случай освирепявам и аз....Иначе рискувам да стана смешен.

трябва да има радост от живота!:))
А де да я намерим тая радост - само с настройка за търсене не става!

аз често се усмихвам без причина (е,или със) ...има толкова неща,на които можем да се усмихнем,толкова много наистина.Просто трябва да ги забележим. Усмихвам се на някой спомен,или заради хубаво прекараната вечер, на някоя изцепка или заради любим човек, на песента,която слушам в момента или тази чиято мелодия ми се е набила в главата и си я мърморя и тананикам постоянно, усмихвам се на съботата,когато градът е спокоен, на късното ноемврийско слънце,което не ще да си ходи, на някой друг усмихнат срещу мен, на смешното хлапе в автобуса, на любимата ми барманка в едно барче,където ходя всяка сутрин да пия кафе, усмихвам се и без повод, а понякога се усмихвам,защото искам другите около мен да се усмихнат...

Единствения проблем е,че е доста трудно да се усмихваш сред толкова неусмивки. Не за друго ами се чувстваш някак си сам ... Всеки си бърза за някъде,а ти се усмихваш...но е приятно поне като за лично ползване :)))

:усмих:

а нормално ли е непрекъснато да изглеждаш сърдит, уморен, отегчен, разочарован?
Не говорим за предизвикана реакция.
Я днес като се прибираш се вгледай в лицата на хората на улицата, в автобуса, махни слушалките и чуй разговорите им, начинът им на общуване.
Няма да забравя преди време един слуай в претъпканото метро-една нисичка жена моли друга да се хване на вертикалните пръчки(логично-не достига онези горе).Другата я погледна изсумта-откъде накъде,аз се държа тук-и обгърна лоста с масивното си тяло.
Нищо и никакъв случай, но всяка сутрин се сещам за него,защото пътувам с тази същата жена.И винаги като я гледам изпитвам желанието да я сритам.Заради онзи случай...

амиии...ето...а може би можем да си намираме поводи.
Например-тук сме,общуваме...а в повечето случай общуването едно такова на нож(не говоря конкретно за нашето общуване, ти разбираш за какво иде реч)...

задръж тази усмивка, моля и като гледам лошо ми се усмихни:-))))

защото си е лудо лицемерие да си скапан, а да се хилиш

еее, явно не се изразявам правилно.Имам предвид-много по-лесно е да излеем негативизма си...някак, отколкото да се опитаме да го преборим с дори леко насилена усмивка към човек,който не ни е виновен за нищо и с нищо.Нещо такова

Точно заради това нося слушалките, Бени. Защото като гледам лицата, просто не желая да слушам разговорите. Днес слушах No Quarter - албумът на Пейдж и Плант от 1994-та. Сигурно съм се цъфтял като напушен, защото събрах доста недоумяващи погледи, но не ми пука. Забелязах и няколко усмихнато-съзаклятнически погледа, които даваха цвят та сивотата. А това е достатъчно, мисля си....

съжалявам че се намесих тогава
явно не ми се получава

стига сега...!!!
Това горе го написах ей така, разсъждавайки си.Нали си говорим тук...приятелски, не ме карай да се вкарвам в някакви рамки и да вадя перца от джоба.Казах-гледам лошо

:-)))))))))

Не знам дали лошотията е родена от външното, в което комай сме обречени да съществуваме, или е част от нас самите - българи и хора... Но си мисля, че хората- усмивки ще измъкнат хората навъсковци. А песничката е страхотна, веднага грейва усмивката!
Хубав ден, без лошо гледане, с много ведро настроение! :)))

нали не съм схванала
та не ставам и за гледане ни хубаво ни лошо
сори, че спамих

песничката е много усмихната.
Хубав ден и на теб:-)))

мнеее-казах-не съм се изразила точно. Но не това е важното. Всъщност-ето и ти ме приемаш намръщена, защото явно предимно така звуча.
Много хора така звучат-намръщени. Люшкаме се между намръщеност и мнителност.
Знаеш ли онзи ден дребното ми разказва нещо и казва едикой си ми говори заядливо.Аз помислих, помислих, пък й казах-а може би ти просто така го чуваш?
До такава степен сме свикнали с негативното наоколо,че вече всичко приемаме така
Поне аз за себе си забелязвам,че понякога се хлъзгам по тази плоскост

често виждаме вина там, където я няма и неща, които всъщност са само в главите ни.
Усмихнат ден!:))

благодаря и на теб!

Днес си мислех точно за същото. помолих стоящия до мен млад мъж да ми продупчи билетчето, а той ако можеше с поглед да ме запали, прати в дън зеля или поне някоя проказа да ми метне би го направил с удоволствие мисля. Хората са сърдити, мрачни и груби. Вярно, живота е тежък, но си мисля, че понякоига една усмивка, една добра дума правят чудеса.

точно ей тази лошотия имах предвид
Примерно-редя се на касата в супера идва моя ред, казвам-добър ден, касиерката ме гледа лошо и нервно прехвърля продуктите ми, свършва, плащам, дори давам дребни, след което казвам-довиждане, хубава вечер и пак същия лош поглед.
Има в близкия супермаркет едно мнооого младо момиче, което винаги ама винаги гледа и говори сърдито.

лица не е виновна кризата. Знаеш , че почти цяла Африка, почти цяла Южна Америка а също и Китай, Индия и т. н. живеят значително по зле от нас и хората буквално работят за да се нахранят . Или в Куба - хората бедни, но усмихнати. Всичко е до народопсихология, която се изгражда и променя с десетилетия.
Аз също си признавам (с неудоволствие), че съм предимно намръщен. И в интерес на истината в много случаи нямам основание да съм такъв. Но съм забелязал, че в България считат перманентно усмихнатите хора за лековати и несериозни - т. е. по-лесно могат да бъдат прекарани. Когато съм усмихнат, а не намръщен, подчинените ми започват да се държат по -малко отговорни и по-малко си гледат задълженията. В къщи жена ми пък си мисли, че това е момента да мрънка за нещо.
Прекалено скъпо ми излиза да съм усмихнат, а наистина ми се иска.
Стойчо

Бен, не съм съгласен, че ако излееш гнева си върху някой друг, това ще те облекчи. Гневът, лошото в нас не е вода, да я излееш. То е по-скоро вирус - пръскаш го върху другите, а в теб продължава да се размножава, ако не се излекуваш от болестта.

Ами ако срещна някоя жена, и й се усмихвам-ще си помисли че имам, хм,нека го наречем-предни мисли. Особено ако няма никой наоколо. То по добре и да няма де, щото ако има, въпросната мадама ще събере смелост, и като нищо може да ми спретне някой луд скандал. А ако пък на мъж се усмихвам, туку виж си помислил, няма да кажа кво, и ето ти юмручна схватка. Както се казва-от нищо нещо.

Не знам дали тука му е мястото, но искам да попитам-абе вие мадамите що сте навлекли такива къси роклички. Летото не ходехте така. Верно, още е топло, ама не чак толкова топло. И с некакви такива интересни чорапи..., абе на човек да му се изкриви врато.

Стойчо, какво излиза-една усмивка може да навлече куп неприятности(това го казвам, усмихвайки се)

марк, всъщност да, прав са, онова ми твърдение е по-скоро плод на сарказъм.Естествено,че лошотията не може да те разтовари, тя натоварва и още...и още

WWB, а кажа за поличките-моля, моля, аз съм съвсем консервативна с прилично-скромна пола до коляното. Макар че това време дето се е отворило по никое време направо си моли да се поразхвърля човек...а вие се усмихвайте:-))))

1,2,3,4,...21 и пак, и пак и акои това не помогне, и ако наистина усмивката някак не се получава....ама ще си гу отнесе некой като дуещ iе ветър, че си гу отнесе ви казвам...:)

Бени, мисля, че усмивката е по -лесното нещо, просто правиш едно лекичко разтягане на устните, после идва едва едва въздишчица и хоп! разминало се това хриптене ,пенене,сърцебиене, потене,естествено почервеняващопосиняване, уф, ама че признаци... о, я не ме настъпвай бе, гллей го тоа как се напиня...въргал ли искаш а или че си ги мериме,що не си...ех,

аз пък си обичам лесните неща, не че ми олеква ама барем смекчава и оп, се размЙинава...харесвамидатиследямислата:)

-))))))))))))))))умница си ти-намерила лесното :-)))))

Изчетох всичко: от началото на постинга, до последния коментар. Подпрях се на брадичката и се замаслах: аз каква съм? Мисля се за позитивен човек, но веднага ми проблесна един спомен от преди няколко седмици. В ресторант сме, правим поръчка, казах си и аз какво искам. Когато сервитьорът се отстрани от масата, дъщеря ме ме сръчка: "Мамо, оправи си физиономията, какво си се намръщила!" Толкова изненадващо ме дойде, че след една минута можах да измрънкам: "Много ми свети слънцето."
Уж пък слънцето ми виновно - ами да спре да грее, че да се зарадвам...
Та, тогава разбрах, че нормалното ми състояние наверно е да съм...ох, не ща да го кажа!!!

и аз така...и аз...понякога случайно като се погледна в някоя витрина и чак се ядосвам на намръщеното си изражение-никак не ми харесва.

Benra,няма лошо да изпускаме парата за да не изпушим самите ние! Но не бива да го насочваме срещу хората които обичаме или срещу невинни хора около нас.Не,че сме станали по лоши, дължи се на стреса от ежедневието.В България продължително време имаше кризи, преход, проблеми -няма как това да не се отрази на всички нейни граждани.При всеки човек стреса избива по различен начин. Важното е да превърнем тази негативна енергия в положителна.Да я трансформираме в творческа и положителна например: чрез хоби, спорт др. занимание ,защо не и блог. Ето ти си написала този постинг вместо да отидеш и да се напиеш в някоя квартална кръчма да шофираш пияна и да затриеш приятел до теб; невинен човек на улицата или ти самият да пострадаш...Вместо това чрез постинга си подтикваш хората да се спрат за миг да се осъзнаят как постъпват. Според мен това е положително!

Права си, трябва да излъчваме поне доброта и аз се опитвам поне да не гледам лошо, когато съм ядосана за нещо, но на мен всичко ми е изписано на лицето. Ето днес шефката ми се скара за няма нищо, после в обедната почивка като се разминахме, тя се направи, че никога не ме е виждала, а аз й се усмихвах весело, щото ми бе минало. Познай сега, кой се е почувствал по-добре от случилото се.

Точно такъв случай имах...Началото на септември, автобусна спирка. Невероятно добре изглеждаща жена, малко по-млада от мен. Комплимент с очи от моя страна, съвсем джентълменски и благоприличен - просто един възхитен поглед в нейните очи и едва забележимо кимване на глава. Отговор - свиреп поглед, абсолютно неподходящ за такова нежно създание. С излъчването на кръстоска между Т-Rex и Alien. Моето уважение, но след такъв "отговор", и без дрехи да я срещна, интересът ми към нея ще е нулев. Вече....

moniboneva,така е-не бива да насочваме лошото си настроение към хора, които с нищо не са ни виновни и съм напълно съгласна,че винаги може да се намери начин да се преодолее и да се трансформира в нещо положително. Поздрави!

пролет, теб не мога да си те представя намръщена, винаги в представите ми си усмихната и цветна:-)))

gothic, пак добре, че не си отнесъл някой шамар :-))))

Много обичам някой такъв гаден, заядлив и побеснял от нещо да ми се зъби - коклото и ненормално да изглежда, ще му се усмихна! Не е ли комичен един такъв образ - намръщен, недоволен сприхльо! Хахаха!
А относно физиономиите по улицата да, има доста плашещи и то на млади хора, което е страшното. Момичета и момчета на средна възраст 20 - 23г. гледат като кръвопийци и не мога да си обясня защо. Предполагам, че всичко произлиза от възпитанието и домашната обстановка. Но ако е така, значи броят на озлобените хора в нашето общество е доста голям. Предлагам да не ставаме като тях, защото тогава вече няма да сме общество а зверове!

И аз да се изкажа, да не остана назад....:))) Живях известно време в Европата, Централната. Някъде около година след като заминах, установих, че съм възприела тамошния "усмихнат" поглед и спокойствие. Върнах се. Познайте колко време ми беше нужно, да си върна обичайното намръщено изражение?!?? Точно една седмица. Вероятно с лошото се свиква по-бързо? Или пък си върви с държавата?? Или пък се оглеждаме един в друг като в огледало. Ако не виждаме нищо освен намръщени лица как да се усмихваме, като не знаем що е усмивка?!?! Срамувам се, ама съм и аз от тези, дето се мръщят за нищо, въпреки че щом се усетя, лепвам една усмивка. Не, че на някого му прави впечатление... просто за да си спомня как се правеше :)))

Уж с хубавото се свиквало по-бързо, но като няма хубаво явно човек свиква с лошото. Важното е да си спомняш как става...усмихването, но предвид никнейма ти-няма опасност да забравиш:-)))

?

предложението ти се приема!

:-) !

:)))))))))))))))))))))))))))

усмивки приети, даже веднага си ги слагам!:-))))))))))

Бени, ако шамарът е заслужен - бих го изтърпял, чакар че в последните 15-20 години гледам за избягвам прояви, за които бих получил такъв артикул. Но тази зверска озъбена физиономия върху прекрасно лице беше по-лоша и от шамар, вярвай ми =)

Защо се чудите? Вие говорите за хората по улиците, по спирките и в автобусите на градския транспорт? Кои са тези хора, работещи, неработещи, учащи и пенсионери.
Всеки, който получава добра заплата, пътува с личния си автомобил! Неработещите стоят в кафенетата по на едно кафе по цял ден. При учениците се чува смях и глъчка. Другите пътуващи са пенсионерите...те пък изобщо нямат за какво да се усмихват/особено, ако и децата им не се интересуват от тях, по много причини/.
Та какво се получи? По улиците и в градския транспорт пътуват унили, отчаяни и озлобени хора. Бедният човек е злоблив.
Тези, които са усмихнати не ги търсете сред тези, за които говорих до сега. Те са хораха с опасните автомовили, които не ти дават път на пешеходната пътека, ще минат през най-голямата локва и ще те окъпят с кал и тиня без да им направи впечатление , докато се обърнеш и тях ги няма.
Еее, много песимистично се получи...
За това, ако ни изпръскат с кал и тиня, да се обършем , невъзмутимо да сепогледнем човека сторил това , и да му се усмихнем...
Харесах постинга ти, benra!
Нека по-често се питаме "Защо не се усмихват хората?"
Когато си отговорим правилно и вярно, сигурно ще направим така, че да се сбъдне надеждата ни - да срещаме само щастливи и усмихнати хора!
Хубава вечер! Поздрави!

или по усмивката им.
Лесно е.
Аз знам кои хора са за мен, още като ги зърна- в първия миг.
Усмихнатите - да - позна...:)
Избор си е.
Не , че е избор с кого ще се разминеш, но...
все пак - има място за оптимален Избор !
Мда :))))

Моята почти инстинктивна реакция на всеки обърнал се към мен е усмивка. Не съм грешал никога, но както и да е бил настроен предварително, съм бил облагодетелстван от това, че съм се усмихнал.

По Сопията винаги е било така...

Ще цитирам един министър:

"усмихвам се, усмихвам се, само се усмихвам..."

Някой от вас написа ли в блога си една добра дума за този министър, който се усмихва? Не!

Идвам, беше проба за вход!

Ако искаш да видиш повече позитивизъм, усмивки и спокойствие иди в някоя по-свободна държава от България. Да искаш усмивки ей така, означава все едно да искаш някой да ти се усмихва, когато се мъчи от запек в кенефа. Кенефът е България, а запек имаме всички ние, затова сме малко мрачни и напнати. Затова като излезем от България на всички ни прави впечатление, че хората "там" нямат запек и имат основание да се усмихват.
И сега решението: Държавата ни пробутва такава "храна" и в резултат на това всички ние имаме запек. Което означава, че не сме свободни в достатъчна степен. Ако трудно стигаме до материалното измерение на труда си, трудно ще стигаме и до усмивките. Погледнете статистиката - по-оптимистични са тези народи, където правителството им е осигурило ПОВЕЧЕ ИКОНОМИЧЕСКА СВОБОДА - Норвегия, Дания, Швейцария, Финландия, Великобритания, Ирландия и т.н.
Добре е да се напънем малко и да се усмихваме повече, въпреки проблемите. Ама на мен ми се иска да започнем да се усмихваме и БЕЗ ДА СЕ НАПЪВАМЕ.
Номерът е да съсредоточим това свое отрицание не помежду себе си, а да го стоварим върху държавната машина, която на практика ни прави нещастни. Ама хитрата държава успява да ни манипулира и да се караме един друг, за да не ни мине през ум да поискаме сметка от правителството.

Една мъдрост от баба ми: "Безделието води до всички грехове."
Следва откъс от едноименната поема!

Безделници, под път, над път.
Кат хлебарки се множат.
То фондации, ен- джи о-та.
Доклади правят за потопа.


Партийни перковци в парламента.
По цял ден с ругатни се ментят.
Закони, шмекерите изкривяват.
За своите хора, дупки правят.


Нашите учени шамани.
Социолози- павиани.
Пишат, смятат, изчисляват.
Как българите бедни стават.



Безделници по офиси и банки.
В Мрежата са бели вранки.
Неспирно чешат си езиците.
Докато прегреят жиците!


Култур -трегери от Учин дол.
Ентъртейнъри паркетни-бол!
Парти, балове, промоции.
Безделници на куп, в Мол-ци.


Нашите гърли на шосето.
Изритани от Битието.
Ден и нощ, в студ и пек.
За душата дават лек!

Само песента ми бе достатъчна да се усмихна. Благодаря!

Следва отзвук от полит-газова дискусия при Борето Т.

Кучето си лае, гЪзта си върви.
Студ наближава, език те сърби.
Постинг му праснеш, чат мимолетен.
Но зъбите тракат,при крана- запретен.

Тогава, без газ, си палнеш кюмбето.
С блогър се дърлиш за битието.
Народец по тънкия лед се хързулнал.
Наляво , надясно , на гЪз се катурнал.цитирай

ЛУДНИЦАТА ЛИ Е? КАК КОЯ? БЛОГ БЕГЕТО БЕ ГОСПОЖО! НЕ ЗНАЕШ ЛИ?

БЮТИ МАМА ПАК Е ВДИГНАЛА ФУСТАНА.
ОТ ЗАРАНА.
КРЯК! НАСКАЧАХА ДЕЦАТА НА ТАРЗАНА.
ВИКАТ , ГРАЧАТ! В ДЖУНГЛАТА ГОРЕЩО.
ВСЕКИ ТИЧА ДА ЗАВРЕ В БЛОГА НЕЩО.

ХАЙДЕ, ДАЙТЕ УСМИРИТЕЛНАТА РИЗА.
НИЩО ЧЕ Е КРИЗА!
АКО ГИ ОСТАВИТЕ, ТАКА НА ПЪРВА.
ТЪРКАЛ ЩЕ СТАНЕ, БЛОГЪТ ЩЕ Е КЪРВАВ.

ПРИБИРАЙТЕ ГИ И ПУСКАЙТЕ : 'ОСАННА!"
БЮТИ МАМА ГОТВИ НОВИ -ОТ ЗАРАНА!

И НЕ ВИКАЙ НА ПОЕТА:
"МАМА МУ МАМА!"

Приятна вечер и само наште!

С улибки, много!

Много е важно, къде работи човек. При нас, в детскити градини, дори и да ни е тъжно понякога, децата ни развеселяват. Пълни са с умнотии. Невъзможно е да си заобиколен с деца и да си мрачен....:)))

Севтът е болен. Липсва му веществото серотонин - хормонът на щастието.

светът не е болен, болните са се събрали из разни сайтове.

http://smani.blog.bg/drugi/2010/11/17/bydete-vnimatelni-s-avatarite-v-bloga-feisbuk-i-navsiakyde-d.636153

Много усмивки!

Все по-трудно става да се усмихваш. Има много усмихнати, жизнерадостни и весели хора, но за съжаление и те самите се обезсърчават, когато срещу тях винаги някой се мръщи или недоволства.

Х'абсолютно прав си,само че България вече не може "да се оправи" ...
Поне по мои изчисления. Така че ни остава или да се махнем веднага или да се усмихване на сила до момента,в който се махнем. Щот ще ни е по-леко на нас,не за друго. Имаше една приказка,че в мига,в който се усмихнеш,вече не можеш да заплачеш ... ;)

колко си права само. Колко тъжни и лоши сме станали. Ако ни е криво си го изкарваме на най-близките. Но не винаги е така. Лятото като разхождах кученцата в парка срещнах един дядо, който ми подари малко букетче полски(от парка) цветя и ми каза: "Нека ти носят късмет!". Изобщо не го познавах. Такъв жест може да ти върне вярата в добротата у хората. Не сме само лоши. Букетчето и до днес стои в една малка вазичка до иконата на Св.Богородица и, вярвам носи ми късмет. Прехвърлям ти малко и на теб от сърце. Усмихвай се днес!

Ако някой днес не ви се усмихне - бъдете щедри: ДАЙТЕ МУ ЕДНА ОТ ВАШИТЕ УСМИВКИ !

Повярвай ми, действа безотказно !

Изпращам ти усмивка от ухо до ухо и настоявам да ми отвърнеш със същата :)))

А тази страхотна песничка ми напомни, че славянските народи имат души :)))

оси4ката

голяма лудница ни стана живота, не се издържа на напрежението. Не се спазват правила. Ето тази сутрин - щяха да ме смажат на пешеходна пътека с току що сменена маркировка - един черен джип мина на косъм от мен поне с 80 км в час. Животът ни е лудница, откъде да я вземеш тази усмивка - от подлудяването ли?

ми хрумна една усмивка :-)

Я...колко усмихнати хора минали от тук:-))))
ще се опитам да ви отговоря персонално, за да ви благодаря на всички за коментарите.
непросвет, мисля че у нас не само бедният гледа лошо.Поздрави и на теб!
севда,най-важното-имаме избор какви да сме!
пегас, доволна съм, разбира се:-)))
burda, хубава реакция

колевдобри,тъжна ретроспекция, но за съжаление...
долсинея, децата са слънца
50, пак заповядай:-))
44, да, може би има и нещо такова,забелязала съм,че хората в по-малките населени места са по-дружелюбни
injir, май не е целият свят...
56, не, не е точно така
демар, и на теб!!!
djud, хубава любима фраза, нали мога да я ползвам?!-))))
makont, един такъв жест е способен да ти даде крила...колко малко е нужно и колко нищожно усилие
осичке, приемам усмивката и връщам 100:-))))))
64,....амиии...примерно от това,че все пак е минал встрани от теб...знам ли
65, хубава хрумка:-)))

да, да, точно така е.

Ей това весело клипче може да ни направи макар и за кратко добри!

Лошотията се връща при този от когото излиза.

67, иска ми се да не е...поздрави!

христо, песничката е страхотничка, покрай нея вчера изслуиах сума ти детски песньовки

флай, ефектът на бумеранга...да

Налитат като зверове ! Наистина вече е трудно да се устоява и човек да запази човешкия си образ , когато е нападнат от хиени ! Поздрав , момиче!

И аз съм установил колко подозрително се усмихвам почти постоянно на фона на разни зъбещи погледи. Чак неудобно ми става :) Постарайте се вие да се усмихвате и да не обръщате толкова внимание. Зъбльовците ще си ги има винаги, но ние не култивираме зъби, а разцъфнали усмивки, нали така?

С удоволствие, Бенра ! Със здраве да си я ползваш ! И ако всички почнат да я използват - още по-добре ще стане ! И усмивките ще се множат........ Дано да доживеем деня, в който няма да има на кой да дадем този подарък:)))))))

panazea, поздрав и на теб!!!

him, така, така

djud, хубаво е да сме оптимистични и...усмихнати

benra за съжаление си много права относно нацупената ни действителност! И аз съм се питал защо толкова много злоба и страх има у хората. И отговори имам, но това не променя нещата. Хората просто сами попадат в капана на собственото си мислене и това не се променя туко така. Мога обаче да ти пожелая ти да мислиш по-бодро и да се усмихваш по-често. Колкото по-често намираш поводи за усмивка, толкова по-често ти самата ще бъдеш усмихната, бодра, весела, а и така и околните около теб ще са. Еми това е накратко от мен :)

Как да се усмихваш в София, например? В София е пълно с боклуци, размахващи
лакти, размазващи тъпанари. Навсякъде звучи шопска реч, все много знаещи и нищо
неможещи, но до връу да се качат. Има места - красиви градове и селца, където
хората са приветливи, спокойни, винаги поздравяват и се усмихват. Хората са добри и са приятели помежду си.

75, благодаря за хубавото пожелание!Наистина-хората сами попадаме в капана на собственото си мислене.

76, ами, знаеш ли-не съм твърде съгласна. Да, на мнение съм,че в София хората са по-отчуждени и като цяло по-намръщени, отколкото жителите на малките населени места. Но някак си не мога да оправдая това като причина да бъдем непрекъснато ядосани на света.Всъщност нали хората-това е съвкупност от " ние"?

Не знам дали ще е много на място, но направих асоциация с нещо, което виждам ежедневно по улиците.
Майки (невръстни или по-улегнали) с колички и малки съкровища вътре, ходят навъсени/намръщени, все едно целият свят им е крив. При някакво обичайно движение и/или действие на детето, се почват едни злобни, истерични викове и се изреждат обидни думи и епитети (пак по негов адрес), които честно казано не искам да помня, нито бих употребила някога, още по-малко пък към детето си. :(((

... Мен, самата гледката на дете ме усмихва - едно такова малко, любопитно, усмихнато, добро, с искрящ поглед и (не)разбиращо по детски света край себе си. А онова, на което ставам често свидетел ме натъжава и повдига въпроса: нима едно дете може да те ядоса толкова много?! ... Едва ли! ... Едва ли то е виновно за проблемите - големи или малки, нищожни и/или преекспонирани често ...
_ _ _ _ _ _ _ _ _ _
SmileMoreEveryday

да, гледката, която описваш е нерядка и въобще много намръщени хора има

Good point. I hadn't touhght about it quite that way. :)

Kewl you shloud come up with that. Excellent!

Thank God! Somoene with brains speaks!

Osg65s <a href="http://jyqxhnsitbof.com/">jyqxhnsitbof</a>

vdxmXY <a href="http://umslazuxvcqw.com/">umslazuxvcqw</a>

xWHdCw , [url=http://drdkttzeafkp.com/]drdkttzeafkp[/url], [link=http://tmysayhrbkiw.com/]tmysayhrbkiw[/link], http://zbllhniepayo.com/

oPNIdg , [url=http://xsbtxfpvkthy.com/]xsbtxfpvkthy[/url], [link=http://cghxyghpxsgz.com/]cghxyghpxsgz[/link], http://hmojigttfowp.com/

8Q5nCO , [url=http://abynsfzliawp.com/]abynsfzliawp[/url], [link=http://wmerbjwsyper.com/]wmerbjwsyper[/link], http://voxmbakypgkw.com/

TseiRJ <a href="http://pevfbdlsagfb.com/">pevfbdlsagfb</a>

ULcN8Z <a href="http://jinlzbmpjsfh.com/">jinlzbmpjsfh</a>

v8HSYA <a href="http://ptjowvkrtamm.com/">ptjowvkrtamm</a>

KZHOGY , [url=http://dcsslqcwpfht.com/]dcsslqcwpfht[/url], [link=http://vdjiymjrsexu.com/]vdjiymjrsexu[/link], http://gdhenlbilmpv.com/

BkbP4i , [url=http://kdnhsemeqaor.com/]kdnhsemeqaor[/url], [link=http://asfdwznrxyhx.com/]asfdwznrxyhx[/link], http://rqkjdqcfeoou.com/

XqD6TG , [url=http://ygdkpwqjctvx.com/]ygdkpwqjctvx[/url], [link=http://ckurdgyxpakc.com/]ckurdgyxpakc[/link], http://zrjiywqtkzrt.com/