Вода и хляб. И кръстът. До пищова.
Едно е верую. А друго свободата.
Не бяха само черните гробове,
нито на майка ми сълзата свята. 

Защото мойте нощи са тревожни,
защото в смут душата се окаля,
та ето днес ти се представям, Боже!
Не ми горча до днес ни път, ни залък. 

Признал съм аз смъртта след свободата,
по-ценна от гледеца във зеницата.
Но знайте, че робия за нататък
кове освобожденската десница. 

Дотук си писал да ти бъхтам друма.
Сполай доброто, ако твърде прям съм.
Представям ти се днес – Васил съм, Кунчев.
Наричаха ме Левски. Други няма.