Постинг
13.03.2013 21:53 -
Фотографът на икони
Автор: yotovava
Категория: Изкуство
Прочетен: 2775 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 13.03.2013 22:00
Прочетен: 2775 Коментари: 10 Гласове:
27
Последна промяна: 13.03.2013 22:00
Икона е прозорецът, на който
една мадона вчера се облегна,
а залезът с окото на художник
и с обектив на фотограф притегли.
Божествена ли бе искрата къса,
припалила къдриците в позлата,
коя извивка смазващо разтърси
твореца, клекнал горе в небесата?
И го усетих как дъхът му секна
подир овалите и с пръст изщрака.
Зад облака си скучно неприветен
той тази красота със дъжд изплака
и след изящните ъ стъпки припълзя
вселенското усещане за лудост.
Създателят навярно бе примрял,
щом най-великолепното му чудо
раздипли бялото си покривало,
тъй както древен свитък се разгръща
и дръпна с тънки пръсти над хастара
струните следобедни над къщите.
Когато зад гърба ъ после мрачен мъж
с тютюнев дъх ревниво я прикотка,
плиснаха по икиндия отведнъж
уханията на разлистен орех.
Симфония – възторг на сетивата –
изригна ангелският хор отгоре –
тържествената меса на душата
над къщици, площади и над хора.
Пък аз пропуснах случая да питам
каква е тази сплав на битието
и тайнството, което свързва скритом
ведно мъжа, жената и детето.
една мадона вчера се облегна,
а залезът с окото на художник
и с обектив на фотограф притегли.
Божествена ли бе искрата къса,
припалила къдриците в позлата,
коя извивка смазващо разтърси
твореца, клекнал горе в небесата?
И го усетих как дъхът му секна
подир овалите и с пръст изщрака.
Зад облака си скучно неприветен
той тази красота със дъжд изплака
и след изящните ъ стъпки припълзя
вселенското усещане за лудост.
Създателят навярно бе примрял,
щом най-великолепното му чудо
раздипли бялото си покривало,
тъй както древен свитък се разгръща
и дръпна с тънки пръсти над хастара
струните следобедни над къщите.
Когато зад гърба ъ после мрачен мъж
с тютюнев дъх ревниво я прикотка,
плиснаха по икиндия отведнъж
уханията на разлистен орех.
Симфония – възторг на сетивата –
изригна ангелският хор отгоре –
тържествената меса на душата
над къщици, площади и над хора.
Пък аз пропуснах случая да питам
каква е тази сплав на битието
и тайнството, което свързва скритом
ведно мъжа, жената и детето.
Чудесно произведение!
tutankhamon661 написа:
Чудесно произведение!
Чудесно произведение!
Създателят навярно бе примрял,
щом най-великолепното му чудо
раздипли бялото си покривало,
тъй както древен свитък се разгръща
и дръпна с тънки пръсти над хастара
струните следобедни над къщите.
цитирайщом най-великолепното му чудо
раздипли бялото си покривало,
тъй както древен свитък се разгръща
и дръпна с тънки пръсти над хастара
струните следобедни над къщите.
Поздрави, Валя !
цитирайТържествената меса на душата...
Браво! Поздравления, Валя:)
цитирайБраво! Поздравления, Валя:)
картина с думи! Благодаря ти, Вал!
цитирайmariposatracionera написа:
картина с думи! Благодаря ти, Вал!
monaliza121 написа:
Тържествената меса на душата...
Браво! Поздравления, Валя:)
Браво! Поздравления, Валя:)
barona40 написа:
Създателят навярно бе примрял,
щом най-великолепното му чудо
раздипли бялото си покривало,
тъй както древен свитък се разгръща
и дръпна с тънки пръсти над хастара
струните следобедни над къщите.
щом най-великолепното му чудо
раздипли бялото си покривало,
тъй както древен свитък се разгръща
и дръпна с тънки пръсти над хастара
струните следобедни над къщите.
stela50 написа:
Поздрави, Валя !
Търсене
Блогрол
