Постинг
11.01.2013 09:10 -
Подковаване на тишината
Автор: yotovava
Категория: Изкуство
Прочетен: 3023 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 11.01.2013 11:07
Прочетен: 3023 Коментари: 15 Гласове:
35
Последна промяна: 11.01.2013 11:07
Сънувах го.
И тази нощ
прозорците снишиха под стрехите.
дрипави и боязливи сенки.
Кънтяха хълмовете свити.
И оня смях
изсъска непонятно.
След тежките му буреносни стъпки,
набоде кълнове страхът.
А той прошепна дрезгаво:
– Върба,
кога бездомните ти клони
изпредоха на дъх водата?
Над стихналия езерен овал
очите си кога изплака?
Ти всяка сутрин се прекръстваш
преди да пръхне ранобудно
врабецът с рошава премяна.
Защо ли ме очакваш
– след прежаднялото за обич лято,
в изронените кестени през есента
и всяка пролет над нивята
за мен разстилаш тишина?
Спаси душата си – обруления лист,
отпуснат доверчиво в мойте длани,
защото – полудял – дъхът ми пепелѝ
и следва стъпките ти непрестанно...
...Сънуват ли дърветата понякога
че могат да танцуват като жерави,
копнеят ли да полетят след развигора?
Върба,
ненужно е сърцето на щуреца,
щом цялото поле е храм
и в римите зелени
на мъртвата му песен
женихът със лице на вятър
твоя шепот разпилява.
И тази нощ
прозорците снишиха под стрехите.
дрипави и боязливи сенки.
Кънтяха хълмовете свити.
И оня смях
изсъска непонятно.
След тежките му буреносни стъпки,
набоде кълнове страхът.
А той прошепна дрезгаво:
– Върба,
кога бездомните ти клони
изпредоха на дъх водата?
Над стихналия езерен овал
очите си кога изплака?
Ти всяка сутрин се прекръстваш
преди да пръхне ранобудно
врабецът с рошава премяна.
Защо ли ме очакваш
– след прежаднялото за обич лято,
в изронените кестени през есента
и всяка пролет над нивята
за мен разстилаш тишина?
Спаси душата си – обруления лист,
отпуснат доверчиво в мойте длани,
защото – полудял – дъхът ми пепелѝ
и следва стъпките ти непрестанно...
...Сънуват ли дърветата понякога
че могат да танцуват като жерави,
копнеят ли да полетят след развигора?
Върба,
ненужно е сърцето на щуреца,
щом цялото поле е храм
и в римите зелени
на мъртвата му песен
женихът със лице на вятър
твоя шепот разпилява.
а това...просто влезе в сърцето ми...
Върба,
ненужно е сърцето на щуреца,
щом цялото поле е храм
и в римите зелени
на мъртвата му песен
женихът със лице на вятър
твоя шепот разпилява.
прекрасен финал на едно прекрасно стихотворение...
цитирайВърба,
ненужно е сърцето на щуреца,
щом цялото поле е храм
и в римите зелени
на мъртвата му песен
женихът със лице на вятър
твоя шепот разпилява.
прекрасен финал на едно прекрасно стихотворение...
mariniki написа:
а това...просто влезе в сърцето ми...
Върба,
ненужно е сърцето на щуреца,
щом цялото поле е храм
и в римите зелени
на мъртвата му песен
женихът със лице на вятър
твоя шепот разпилява.
прекрасен финал на едно прекрасно стихотворение...
Върба,
ненужно е сърцето на щуреца,
щом цялото поле е храм
и в римите зелени
на мъртвата му песен
женихът със лице на вятър
твоя шепот разпилява.
прекрасен финал на едно прекрасно стихотворение...
"Ненужно е сърцето на щуреца" - това наистина е запомнящо се! Като "очи на зелена котка" - още го помня, Валя!
цитирайНа мене това : "След тежките му буреносни стъпки,
набоде кълнове страхът."
Гррррр
цитирайнабоде кълнове страхът."
Гррррр
5.
yotovava -
Всъщност, ако си спомняш, първият вариант на това стихо е от онези паметни години и ониз период :)))))))))))
11.01.2013 13:24
11.01.2013 13:24
stefanbonev написа:
"Ненужно е сърцето на щуреца" - това наистина е запомнящо се! Като "очи на зелена котка" - още го помня, Валя!
kapito написа:
На мене това : "След тежките му буреносни стъпки,
набоде кълнове страхът."
Гррррр
набоде кълнове страхът."
Гррррр
7.
axlaxl -
Хубаво:) Както винаги. . . !!!
...
11.01.2013 14:38
11.01.2013 14:38
Хубаво:) Както винаги...!!!
Станах същинско полиАЛИ....ама на другите имам бан:)))
Сега съм това...:РРРр
цитирайСтанах същинско полиАЛИ....ама на другите имам бан:)))
Сега съм това...:РРРр
axlaxl написа:
Хубаво:) Както винаги...!!!
Станах същинско полиАЛИ....ама на другите имам бан:)))
Сега съм това...:РРРр
Станах същинско полиАЛИ....ама на другите имам бан:)))
Сега съм това...:РРРр
Страхотно стихотворение, Валя! Все повече ме изненадваш! Поздрави!
цитирайТи всяка сутрин се прекръстваш
преди да пръхне ранобудно
врабецът с рошава премяна.
Защо ли ме очакваш
– след прежаднялото за обич лято,
в изронените кестени през есента
и всяка пролет над нивята
за мен разстилаш тишина?
***
Хареса ми живописния стих.
Поздрави, Валя!
цитирайпреди да пръхне ранобудно
врабецът с рошава премяна.
Защо ли ме очакваш
– след прежаднялото за обич лято,
в изронените кестени през есента
и всяка пролет над нивята
за мен разстилаш тишина?
***
Хареса ми живописния стих.
Поздрави, Валя!
....женихът със лице на вятър
твоя шепот разпилява.....
Хм, замисли ме:))
Успя:))
цитирайтвоя шепот разпилява.....
Хм, замисли ме:))
Успя:))
българско!
цитирайckarlet написа:
Страхотно стихотворение, Валя! Все повече ме изненадваш! Поздрави!
sande написа:
Ти всяка сутрин се прекръстваш
преди да пръхне ранобудно
врабецът с рошава премяна.
Защо ли ме очакваш
– след прежаднялото за обич лято,
в изронените кестени през есента
и всяка пролет над нивята
за мен разстилаш тишина?
***
Хареса ми живописния стих.
Поздрави, Валя!
преди да пръхне ранобудно
врабецът с рошава премяна.
Защо ли ме очакваш
– след прежаднялото за обич лято,
в изронените кестени през есента
и всяка пролет над нивята
за мен разстилаш тишина?
***
Хареса ми живописния стих.
Поздрави, Валя!
kleopatrasv написа:
....женихът със лице на вятър
твоя шепот разпилява.....
Хм, замисли ме:))
Успя:))
твоя шепот разпилява.....
Хм, замисли ме:))
Успя:))
Търсене
Блогрол
