Обещавам ти циганско лято,
дълго и щедро на обич –
насновало дъга по листата,
залюляло небесните лодки,
в които да скрием по здрачно
коси, колената, крилете…
...сякаш слязъл в тъмното ангел
над света ни заспал е надвесен,
и с къносана плитка луната
над морето смирено увисва...
... да изтляваш у мен, докогато
не попие в пясъка приливът,
откъдето пристигаше слънцето
всяка заран – и пиеше огън.
А в окото му чайките с писък
изчертаваха знак за бездомност.

И навярно ръцете ще впримчат
дъх на дюли и печени кестени,
скреж по сламата жълта ще плъзне,
пламък, тлеещ до късно в гледеца
на нощта, дето тежко издиша
всяка тръпка край нас пропълзяла.
И преди ноемврийската киша
да нагази с галошите – ялова,
и запретне фустана си дрипав
и отвее последните думи,
ти да бъдеш и стонът, и кикотът,
всеки звук, пропилян помежду ни,
бяла врана, захапала месеца,
с любопитство на самец дъждовник,
като тежка пендара, увесена
на врата на скиталец бездомник.

Обещавам ти циганско лято,
след което да сринем на зимата
неприветните ледени замъци.
И мъгливите лепкави дрипи,
дето люшкат небето и билото,
да се сурнат безслед в пущинака
и оголят на тръните жилото
с оцелялата ласка на мрака.
А пък ние – две птици замръкнали –
под стрехата на Божия стадник,
да се сгушим и пеем до съмване,
и докрай прободем безпощадно
от любов сърчица пренаситени,
закъснели да литнат към юга.
После нека снегът ни настигне –
бяла клетва – и нищичко друго!

Стихотворение-съдба.
Поздравления!
Чу

Дъх не ми остана!!!!
Невероятна творба!!!!
Ще се върна пак да коментирам! Нека да се събера след прочита...
Цитат надали ще мога да изкарам! Тук гъмжи от поетични находки!!!

и тъжно Винаги нещо си отива,клокото и да ни се иска да го спрем.И, мила,дано обещанията достигнат мечтите ти. Много е хубаво!Мисля си,че след като човек напише нещо такова се чувства поосвободен. Като терапия е.

Страхотно е адашче!
Всичко с което се захванеш е СУПЕР!
ГУШ!:-)))

И както винаги, овладяно чувство, уникална образност и неповторими внушения...
Поздрави!

Поздравления ,Валя !

с много любов е пропито.

усещане за дълъг и смислен полет!
Успех!

Колене и коси иди-дойди, но криле как криеш?
Хубаво е, замириса ми на домашно огнище :)
Поздрави, Валя!

Завършекът на творбата е като заклинание за обич до последния дъх! През цялото време творбата люлее с чувството, което се излива от нея/излято в нея/. Непрекъснатата смяна на метафорите не дават на читателя дъх да си поеме.Докато е прочел и възприел едната, той вече е залян от нова такава, която допълва и допълва необята от вложеното чувство. Това е обич, за която всеки мечтае, да я усети в и към себе си!
Пак ти казвам - творбата ти е приказна!

Поема, приказка чудна, изповед на сърцето, написана с вдъхновение и с кръв от сърцето.

Браво, Потесо!

Колкото повече го чета, толкова повече го харесвам!
Честита Баба Марта!:)

Всеки има нужда да има до себе си човек, които за него да е "и стонът, и кикотът" . с който " да се сгушим и пеем до съмване," и да изживеем едно "...циганско лято, дълго и щедро на обич "
Благодаря, за прекрасните стихове !!!