Самобитен и провокативен, лаконичен и неочакван. Разказите на Румен Романов очароват с лекото водене на повествованието, герои в ежедневни ситуации и неочаквани обрати. Уж предусещаш развитието на фабулата, но оставаш винаги изненадан. Посланията, по човешки достъпни, имат дълъг живот . За първи път прочетох негов разказ в един от литературните сайтове. После го срещнах в друг. Човек обикновено не помни никове, но стила, стилът – така характерен за него, се познава при всяка среща - “Пипи”, “За сефтето и рибите”, “Любов по европейски”, “Хапчета”.

- Доколко черпиш живи, реални образи от ежедневието, диалозите между твоите герои изглеждат съвсем естествени и близки до читателското усещане за истинност?

- Нямам друго вдъхновение. Животът, хората около мен, събитията в които по един или друг начин участваме - това са героите ми. Диалозите са такива, каквито ги чувам, често без художествена украса. Но имаме толкова цветист и изразен език относно някои неща, че ако трябва и тях да предам както звучат - ще трябва на всеки разказ да има поставена червена точка:) Те вече търпят редакция:)

- Румене, участваш в конкурса Търся издател, какви надежди смяташ, че ще се сбъднат, ако спечелиш?

- Включих се в последния момент, три дни преди изтичане на срока за приемане на произведенията. Не мога да бъда недоволен от развитието до момента - над 800 човека са ми оказали доверие. Това ми даде надежда, че в изстрадалата ни държава все още има хора, които четат. А да се чете от монитор си е услилие - значи тия хора са отделили време, прочели и харесали писането ми и в крайна сметка са ме подкрепили. Надежди? На тоя етап не мога да отговоря на тоя въпрос - много надежди имам, една от тях е от написаното на хората да им стане малко по-добре, дори и клиширано да прозвучи.

 - Героите в твоите разкази изглеждат съвсем ежедневни, обикновени хора, а ситуациите, в които попадат, уж тривиални, но винаги посланието и краят на разказите ти са ненадейни и неочаквани. Как успяваш във всеки разказ да държиш напрежението докрай?

 - Ако само знаех как! Всичко идва от самосебе си, така го чувствам, така го отразявам. Разказите ми отиват до читателя в почти суров вид, не редактирам. Ако след време нещо не ми хареса в разказа - просто го зарязвам, или пренаписвам, от което се получава вече съвсем друго.  За съжаления нямам писателска дисциплина. По ред причини. Но инак - пиша постоянно, най-често само в главата си. И когато имам възможност - сядам пред листа. Може би с времето всичко ще си дойде на място - пиша от скоро.

- Какъв е Румен Романов извън творческия живот.

- Баща, съпруг. Нищо особено. Опитвам се да бъда и човек.

- Големите малки неща – така е озаглавена книгата ти – доколко малките неща влияят върху изграждането на цялото и какво е значението им в това съзидание.

- За създаване на нещо голямо се започва от най-малкото. Крачка по крачка. Когато сме вече пред изграденото - често забравяме за онова, малкото, незначителното, песъчинката от която сме започнали. Аз се опитах да предам смисъл на това, за да не забравяме кои сме, откъде идваме; на това, че не сме вечни - за да можем да се радваме и на малките неща. Не е нужно да изживяваме катаклизми, като тия, на моите герои в разказа, за да се сетим за това.

Нека подкрепим едно талантливо явление в българската литература

http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=82030