Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.11.2010 18:39 - Добра дума за поета - Х
Автор: yotovava Категория: Изкуство   
Прочетен: 10879 Коментари: 18 Гласове:
18

Последна промяна: 28.11.2010 18:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Днес ще ви представя поета Ивайло Терзийски не с негов стих, а с отношението му към другите, по-големите, утвърдени имена в нашата литература. Следващият текст е статия за стихосбирката на Валери Станков "Автопортрет със светкавици".

 

Пристъпване по ръба на бездната

 

Представяне на книгата „Автопортрет със светкавици” от Валери Станков – 4udovi6teto

Така озаглавих този мой опит за представяне на книгата на този изумително талантлив поет, защото, за да разчетеш поезията на Валери  Станков, трябва поне да си изял пет торби морска сол с него или най-малкото да си изпил поне няколко каси с ром. Нито едното, нито другото. За да се запознаеш с книгата "Автопортрет със светкавици" отблизо, изисква повече време, а за да скочиш в бездната на поета,която е пълна не само с "търбусите на кораби с ръждясали ребра, "с гръбнаци на изхвърлените китове", но и мумифицирани надежди, с разюздания хепънинг на листопадите", "сребристите опашки на кометите", се иска колко повече време, колко повече смелост...

Книгата на Валери Станков "Автопортрет със
светкавици" бих оприличил на едно дръвче, което, подлъгано от дългото и измамно слънцестоене, е поникнало през февруари.
Плодовете му са сладко-горчиви, както, комай, такъв е и животът му, животът на Поета, на този "щастлив безполезник", "сирак на светлината", както заявява самият Валери в едно от стихотворенията си.

 

Валери Станков не е от поетите, които живеят с мисълта, че правят нещо гениално, не парадира с моженето си, не търси блясъка на прожекторите, нито евтино признание. А и да си направиш автопортрет със светкавици, все пак е нещо твърде опасно. То е нещо като да си направиш дисекция или още по-точно – харакири. В тази книга поетът е разполовен от жаждата за уют, за собствен дом и жаждата му да обязди "кит или акула", за да достигне, да преоткрие други светове. Е, какво пък, нали все пак ролята на литературата е да създава нови светове.

 

Истинска находка е, че в неговите 39 отронени листопадни въздишни са се спотаили и лудостта, и яростта, и екстазът, и мистичния транс, които са едни от крайните състояния на
съзнанието. Наскоро прочетох ново стихотворение "Снимка с циганин" от следваща подготвена за печат книга от същия автор, което също ми допадна доста . Всъщност Валери живее живота си като циганин, живее ден за ден, а всяко стихотворение пише като за последно. Може би и затова всичките му творби са толкова истински. Радва се еднакво добре на всеки следващ изгрев и е изпълнен с "библейска горест" пред неразрешимите въпроси, които „никой век не разреши." "Със хлябовете пет и риби две, как всичките гладници да нахраня?" – пита се поетът.

 

 

 

Не е изненадващо, че в поетовата душа-бездна клокочи стихията на страстите.Дяволът във Валери понякога играе с по-силна карта от
ангела, затова и "Адът – това съм аз!" /Ст.Цанев/, е естественото свърталище за един неспокоен, противоречив дух, за една богоборческа натура... Гордостта и свободата от условностите в този живот пронизват съдържанието на цялата книга: "А аз въздишам като стар олук до пътната врата на свойта орис."

 

Именно гордостта му го изтиква извън монотонния ход на живота: "Презрял предначертания уют, във зъбите ми сладко
скърца пясък, а аз съм вече бурето с барут, което ще избухне с адски трясък." Пълният отказ от-  и да служи на Бог и господар, от правенето на някакви тънки сметки, сякаш правят образа на лирическия изповедник по-обаятелен. А и да чегърташ душата си с ръждивия гвоздей на съмнението, при все че тя е оглозгана от единствения страх да не би да си тръгнеш, без да си се раздал напълно, свличат представите за поета като за един разгулен бледен пилигрим, отдал се на мимолетните наслади и удоволствия. Личният му свят все по-отчетливо се идентифицира с отказ и от фалша на спокойствието: "Да бях поне бъчонка с динамит, че да се пръсна...." Тази негова крайност плаши и привлича едновременно, защото е и един патетичен отказ да се примири с действителността. Изнемощял от толкова чувственост, чиито кординати едва ли някой би обхванал някога, напълно, под "пластове оплакано небе", Валери Станков обхожда и маркира безкрайната неизвестност на световете в себе си: "Катерих Чомулунгми мумифицирани надежди, в 12 Мариански падини пропадах...” Страдайки, той ни уверява, че животът е едно самотно и оголено усилие да превъзмогнем болката, но страданието му, лишено от показност, тече като невидима
река между редовете, родено от наличието на пожелано и неполучено, на възможно и невъзможно: "Какво е да остъргваш ужаса от безлюбовни и изсъхнали поляни…"

 

За морските песнички на Валери Станков може да се говори дълго. Те също не носят полъха на празноглавите бръщолевения на някакъв морски вълк, излязъл в заслужена пенсия. При все, че е прегърнал хиляди морета и пустини и вулкани, Валери Станков шепне заклинателно, молитвено, и коленопреклонно: "Косите ти ще вейне бриз. Почти като в платно на Рубенс. И ще съзнавам – има риск, във теб отново да се влюбя." И искрената му надежда и желание "… да бях море!", не само ще извайват образа на "разлюшканите кораби на гърдите на жените…" край него, но и го принуждават да ги обича "кратко и разрушително" като "цунами". Любов, колкото миг. Любов като вечност.

 

В какво ли всъщност още се крие очарованието на тези стихове, автопортрети, изрисувани със светкавици?! Може би защото в тях Валери се разкрива такъв, какъвто е, по-малко лош
или по-малко добър, но никога безразличен към това, което се случва край него. В това, че Валери Станков умело съчетава краткото с безкрайното, смисъла със промисъла, и е наясно "с конструирането на вечността в мигновението": "Когато чуеш моя сетен вик и ме подирят твоите зеници, ела и спри над бездната – и в миг, ще видиш как над нея пеят птици."

 

Жестовете на писането върху сняг у Валери са някакъв протест срещу рационалното, един отчаян опит да обрисуваш гневния плач или кървав смях на самотника, залутан из  коварните подмоли на живота: "И е страшно, мила, и весело, да ти пиша по белия сняг." Предсмъртните ситуации, пред които ни изправя поетът, са само опит да се разположи сред неуютната бездна на наказанията и небесата на блаженството: "Отведи ме
на някой връх или просто бутни ме в бездната". И "Мълчанието на рибата" у Валери Станков, която познава стиснатите зъби на болката, "целува извивките на вечността", за да ни убеди в символичната победа на живота над смъртта.

 

Не е трудно да забележим, че космическия порядък в стиховете на Валери Станков е нарушен, но е запазил част от своята магнетичност, изкристализирайки в сълзата на поета, в която се оглеждат "хралупи, изкорубени от мълнии, осиротели щъркови гнезда, изсъхнали лагуни" и др.

 

Чувал съм, че поетите са най-големите неблагодарници, що се отнася поне до творчеството, което посвещават на онези,
които им перат панталоните или им дундуркат децата. Но смея да твърдя, че това неписано правило не се отнася за Валери. Зная, че най-хубавите си стихове, той е посветил на Жената с главно „Ж”. И това не е някакъв жест на благодарност, а плод на едно дълбоко изстрадано, дълго носено в сърцето чувство,
подобно на парещ въглен... Чувство, дълбоко като последния човешки дъх. Чувство, изпепеляващо и всепоглъщащо. Признавам си, че ми е трудно да обхвана с няколко щриха вселената на Валери Станков. Вселена – неопитомена, самоубийствена или разярена. Може би заради това, че в стиховете му няма нито един опит за заигравка с естетическия вкус на читателите, нито опит да покаже някакво интелектулно надмощие над тях. Думите му, една през други от които по-бодливи или ароматни, но взети заедно, успяват да изплетат един букет от Поезия. Всъщност за какво ви говорих всичко това? Нека всеки сам се убеди в силата на авторовите внушения. Да разтвори книгата "Автопортрет със светкавици".

 

Да са ни вкусни римите под небцето и в сърцето. Защото знаем, че поезията е дяволска работа, но не чак толкова...

 

 

 

Ивайло ТЕРЗИЙСКИ

 

 




Тагове:   дума,


Гласувай:
18



1. deleted-4udovi6teto - Благодаря, Валя!
28.11.2010 18:45
Помня и пазя думите на Ивайло за моята книжица.
Ивайло е човек за гледане с добри очи и поет за четене от хора с душица.
Чу
цитирай
2. yotovava - Благодаря ти, Валери, истинският поет трябва да оценява събратята си и да ги подкрепя.
28.11.2010 18:49
4udovi6teto написа:
Помня и пазя думите на Ивайло за моята книжица.
Ивайло е човек за гледане с добри очи и поет за четене от хора с душица.
Чу

цитирай
3. chergligan - Чудесно е приятелството между с...
28.11.2010 19:03
Чудесно е приятелството между събратята, а не съперничеството!
Помагаш, Валя, да виждаме чудесното.
цитирай
4. yotovava - Здравей, приятелю, тук няма пространство, което да се дели, а една безкрайна поетична вселена :)
28.11.2010 19:05
chergligan написа:
Чудесно е приятелството между събратята, а не съперничеството!
Помагаш, Валя, да виждаме чудесното.

цитирай
5. stela50 - Споделям думите ти ,Валя ...
28.11.2010 19:28
...тук няма пространство, което да се дели, а една безкрайна поетична вселена ...
Поздрави за Ивайло като поет и критик ,впечатли ме .
Радвам ви се, на поета с книжицата - също.
Поздрави и творчески успехи !
цитирай
6. yotovava - Благодаря ти, мила, радвам се, че сподели :))))))))))))))))))))))
28.11.2010 19:31
stela50 написа:
...тук няма пространство, което да се дели, а една безкрайна поетична вселена ...
Поздрави за Ивайло като поет и критик ,впечатли ме .
Радвам ви се, на поета с книжицата - също.
Поздрави и творчески успехи !

цитирай
7. kapito - Двама колоси, всеки колос по своему!
28.11.2010 21:04
Впечатлена до дъното на душата си оставам!
Аз :)
цитирай
8. yotovava - Неизмерими - и като поезия, и като дълбини на душата, и като благородство!!!
28.11.2010 21:07
kapito написа:
Впечатлена до дъното на душата си оставам!
Аз :)

цитирай
9. 4aiotgluhar4e - Чета, гледам, мигам. . . Българин ...
28.11.2010 22:11
Чета, гледам, мигам...
Българин хвали друг българин!
Поет не плюе поета!!
Човек не яде друг човек!!!
Чак се ощипах, за да съм сигурна, че не сънувам. И още ми е трудно да повярвам, щото по нашите ширини и големи поети се държат като малки деца :(
Валя, ще си го скътая този постинг в блогрола. Благодаря ти!
Поздрави
Чайче
цитирай
10. yotovava - Аз ти благодаря, Чайче, че отдели време да прочетеш и оцениш. Високи са. И двамата.
28.11.2010 22:14
4aiotgluhar4e написа:
Чета, гледам, мигам...
Българин хвали друг българин!
Поет не плюе поета!!
Човек не яде друг човек!!!
Чак се ощипах, за да съм сигурна, че не сънувам. И още ми е трудно да повярвам, щото по нашите ширини и големи поети се държат като малки деца :(
Валя, ще си го скътая този постинг в блогрола. Благодаря ти!
Поздрави
Чайче

цитирай
11. анонимен - Blagfodaria !
28.11.2010 23:11
Taka triabva - neka znaem koi pishe prekrasni nechta - a te, ochevidno, ne sa edin i dvama.
цитирай
12. yotovava - Благодаря за топлите думи :)
28.11.2010 23:18
анонимен написа:
Taka triabva - neka znaem koi pishe prekrasni nechta - a te, ochevidno, ne sa edin i dvama.

цитирай
13. ili4e - Поздравления и за тримата: Валя, ...
29.11.2010 11:14
Поздравления и за тримата: Валя, Ивайло, Валери! Да сте живи и здрави, да ни възраждате душата!
цитирай
14. yotovava - Благодаря, Иличе, :))))))))))))
29.11.2010 11:21
ili4e написа:
Поздравления и за тримата: Валя, Ивайло, Валери! Да сте живи и здрави, да ни възраждате душата!

цитирай
15. romanov - :)
29.11.2010 11:29
Поздравления и за двамата творци!
цитирай
16. yotovava - Благодаря, Румене, и двамата са много големи :)
29.11.2010 11:33
romanov написа:
Поздравления и за двамата творци!

цитирай
17. svetislav - Двама големи творци,
29.11.2010 11:43
и както личи от статията - високо са!
Поздрав, Валя, обикновено поетите се плюят един друг, а като погледнеш - наистина няма какво да се дели.
цитирай
18. yotovava - Радвам се, че има отзвук тази статия, малко се притеснявах заради дължината, не всеки би прочел докрай :)
29.11.2010 11:45
svetislav написа:
и както личи от статията - високо са!
Поздрав, Валя, обикновено поетите се плюят един друг, а като погледнеш - наистина няма какво да се дели.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yotovava
Категория: Изкуство
Прочетен: 5187529
Постинги: 1288
Коментари: 21789
Гласове: 43518
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол