Постинг
04.10.2010 10:20 -
Напиши ми любовно писмо
Автор: yotovava
Категория: Изкуство
Прочетен: 1828 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 04.10.2010 10:21
Прочетен: 1828 Коментари: 8 Гласове:
12
Последна промяна: 04.10.2010 10:21
Напиши ми любовно писмо.
Ти си струна в ръцете на Господ.
С теб присяда на твърдия трон,
щом усети внезапно самотност.
След утехата, дето изпридаш,
става благ и заронва въздишки.
И луна омотана увисва
в паяжинни сребърни нишки.
Есента този път е добра,
както някога скри ни в покоя
на вековна потайна гора
и треперех, че само съм твоя.
Щях да искам от тебе деца
и на теб до едно да приличат.
Да ги учиш как кове се дъга,
как да могат до смърт да обичат...
Да кръстосват света с благослов,
да сънуват и светло, и чисто...
И... недей да си тръгваш, Любов,
че животът без теб е безсмислен!
Напиши ми любовен сонет,
разкажи на дъжда подир влака,
че забравата няма билет,
идва ден да потеглиш обратно.
От смъртта до цигулката в рая
и небе с целофанено лустро
вяра друга недей изповядва.
Да обичаш докрай е изкуство!
Не заспивай, писмо напиши,
нека малко от теб да подишам,
в някой ред, и куплет или стих...
... Аз започнах... а ти продължи!
Ти си струна в ръцете на Господ.
С теб присяда на твърдия трон,
щом усети внезапно самотност.
След утехата, дето изпридаш,
става благ и заронва въздишки.
И луна омотана увисва
в паяжинни сребърни нишки.
Есента този път е добра,
както някога скри ни в покоя
на вековна потайна гора
и треперех, че само съм твоя.
Щях да искам от тебе деца
и на теб до едно да приличат.
Да ги учиш как кове се дъга,
как да могат до смърт да обичат...
Да кръстосват света с благослов,
да сънуват и светло, и чисто...
И... недей да си тръгваш, Любов,
че животът без теб е безсмислен!
Напиши ми любовен сонет,
разкажи на дъжда подир влака,
че забравата няма билет,
идва ден да потеглиш обратно.
От смъртта до цигулката в рая
и небе с целофанено лустро
вяра друга недей изповядва.
Да обичаш докрай е изкуство!
Не заспивай, писмо напиши,
нека малко от теб да подишам,
в някой ред, и куплет или стих...
... Аз започнах... а ти продължи!
От казармата не съм писал любовни писма?
Как почваха? Май така - "Здравей, любима! Аз съм на пост. Гледам звездите и си мисля дали ще ме пуснат в отпуск. Добре съм. Ти как си? Да не се омъжиш, докато се върна! Сетне ще видим..." :-)))))))))))))
Ехе-еее... къде ме върна, Валя...
Благодаря за хубавото стихотворение!
Чудовището
цитирайКак почваха? Май така - "Здравей, любима! Аз съм на пост. Гледам звездите и си мисля дали ще ме пуснат в отпуск. Добре съм. Ти как си? Да не се омъжиш, докато се върна! Сетне ще видим..." :-)))))))))))))
Ехе-еее... къде ме върна, Валя...
Благодаря за хубавото стихотворение!
Чудовището
2.
yotovava -
Стига ми, че си прочел, Валери, а по-нататък... :)... мога и да почакам :) :) :)
04.10.2010 11:43
04.10.2010 11:43
4udovi6teto написа:
От казармата не съм писал любовни писма?
Как почваха? Май така - "Здравей, любима! Аз съм на пост. Гледам звездите и си мисля дали ще ме пуснат в отпуск. Добре съм. Ти как си? Да не се омъжиш, докато се върна! Сетне ще видим..." :-)))))))))))))
Ехе-еее... къде ме върна, Валя...
Благодаря за хубавото стихотворение!
Чудовището
Как почваха? Май така - "Здравей, любима! Аз съм на пост. Гледам звездите и си мисля дали ще ме пуснат в отпуск. Добре съм. Ти как си? Да не се омъжиш, докато се върна! Сетне ще видим..." :-)))))))))))))
Ехе-еее... къде ме върна, Валя...
Благодаря за хубавото стихотворение!
Чудовището
Валя
Възпламеняваща си, Валя!
цитирайТака е.
цитирай"И луна омотана увисва
в паяжинни сребърни нишки."
Мойта таз луна. край.
цитирайв паяжинни сребърни нишки."
Мойта таз луна. край.
cvetnica написа:
Възпламеняваща си, Валя!
monaliza121 написа:
Така е.
kapito написа:
"И луна омотана увисва
в паяжинни сребърни нишки."
Мойта таз луна. край.
в паяжинни сребърни нишки."
Мойта таз луна. край.
Търсене
Блогрол
