Постинг
24.09.2010 09:23 -
Отвъд светлината
Автор: yotovava
Категория: Изкуство
Прочетен: 837 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 24.09.2010 09:23
Прочетен: 837 Коментари: 10 Гласове:
9
Последна промяна: 24.09.2010 09:23
Звездни петачета бягат по хълма
и пълнят небето със звън на стъкло.
Трепнеш ли клепки веднъж - ще замръзнат,
сякаш никога нищо не е било.
Обгръща ни двамата жадни и морни,
талазът ухаен на светлинното вино.
Аз съм лунният шепот, дъхът омагьосващ,
от който оставаш безмълвен, без име.
Аз съм тъмната горест в твоята сянка
и знам, че очите ми често сънуваш.
Безпощадно обичай! Целувай ме, сякаш
не знаеш ще има ли следващо утро!
Прегръщай ме - тук, на планинския хълбок,
люби ме на златната шума в покоя.
Аз съм онази, която бленуваш
и сутрин изтлявам в умората твоя.
Тази лудост е наша, тази нощ е последна
на предела, след който земята заспива
в хладния полъх на пряспата снежна
и безмилостно този сезон си отива.
В тъмния плащ на греха да потънем
преди да разпали небесният огън
в зеницата изгрев и с грохотен тътен
планинският гръб да настръхне огромен.
И, когато светът се озърне учуден,
а мъглата воала си дрипав разтърси,
пеперудата слънчева нека погуби
невъзможната наша любов земетръсна.
и пълнят небето със звън на стъкло.
Трепнеш ли клепки веднъж - ще замръзнат,
сякаш никога нищо не е било.
Обгръща ни двамата жадни и морни,
талазът ухаен на светлинното вино.
Аз съм лунният шепот, дъхът омагьосващ,
от който оставаш безмълвен, без име.
Аз съм тъмната горест в твоята сянка
и знам, че очите ми често сънуваш.
Безпощадно обичай! Целувай ме, сякаш
не знаеш ще има ли следващо утро!
Прегръщай ме - тук, на планинския хълбок,
люби ме на златната шума в покоя.
Аз съм онази, която бленуваш
и сутрин изтлявам в умората твоя.
Тази лудост е наша, тази нощ е последна
на предела, след който земята заспива
в хладния полъх на пряспата снежна
и безмилостно този сезон си отива.
В тъмния плащ на греха да потънем
преди да разпали небесният огън
в зеницата изгрев и с грохотен тътен
планинският гръб да настръхне огромен.
И, когато светът се озърне учуден,
а мъглата воала си дрипав разтърси,
пеперудата слънчева нека погуби
невъзможната наша любов земетръсна.
"Безпощадно обичай! Целувай ме, сякаш
не знаеш ще има ли следващо утро!"
Готово!
Харесаххх!:)
цитирайне знаеш ще има ли следващо утро!"
Готово!
Харесаххх!:)
kapito написа:
"Безпощадно обичай! Целувай ме, сякаш
не знаеш ще има ли следващо утро!"
Готово!
Харесаххх!:)
не знаеш ще има ли следващо утро!"
Готово!
Харесаххх!:)
от метафори! Да жувейш и любиш!
цитирайlamiata написа:
от метафори! Да жувейш и любиш!
дай, Боже, на всеки мъж!
Чудовището
цитирайЧудовището
6.
анонимен -
отдаване
24.09.2010 12:20
24.09.2010 12:20
...сякаш никога нищо не е било..."
цитирай4udovi6teto написа:
дай, Боже, на всеки мъж!
Чудовището
Чудовището
... а жените - нали знаеш - тихи води, ненапити :)
Благодаря, че прочете :)
анонимен написа:
...сякаш никога нищо не е било..."
тъй като всеки ден може да е последен и затова трябва да го изживяваме докрай :)
Благодаря, че посети поетичнатаа ми нива.
Буря от чувства!
цитирайcvetnica написа:
Буря от чувства!
Търсене
Блогрол
