Постинг
15.09.2010 09:26 -
Когато отлетиш...
Ех, порасна, детенце, възмъжаваш и крачиш широко,
ще ме стигнеш на педя, челото си вдигнал високо
и премяташ перчем, смутено заглеждаш жените.
Сравняваш ги с мен, преди оттук да отлитнеш...
Тя, усмивката твоя, заразяващо вече изгрява,
ще разтуриш покоя си, друга за тебе ще страда.
Аз пък вечер, когато присяда ми залъкът крехък,
ще копнея да подишам доверие в твоите шепи.
Да погаля отново главицата малка и нежна,
да заспиш и в съня си щастлив да изглеждаш,
посреднощ, от кошмар, когато изплашен се будиш,
сънен да дойдеш при мен и да се сгушиш.
Но потегляй, детенце, твоето утро те чака,
аз изкърпвам с въздишки тихото, клекнал е мракът,
с него бъбрим за истински драми просто човешки.
Като куче проводих след тебе свойта надежда,
да не кривнеш встрани, лошо да те не стигне,
да не срещнеш злини, ни болест, нито пък мисъл,
да се вкопчат задълго и да сеят отрова в ума ти.
... Ето ябълки две, червени и сладки - за пътя...
Той, животът, върви, както крета стара каруца,
колелото върти все напред, макар да скрибуца.
Ти помни, че си мой, аз пък съм твойта причина.
И Бог да помолим дълго с теб да ни има.
Няма друга жена, която така да се плаши,
ако гръмне нощта с писък на счупени чаши.
И когато завият далече злокобни сирени,
първо мойто сърце спира, тръпнещо стене.
Тази участ е кръст, а кръста си трябва да нося,
неудобен и тежък, и без да задавам въпроси...
... Господи, чуваш ли?!
Нека здрав да е само!
... А зората щом пукне, на гости ще ида при мама...
ще ме стигнеш на педя, челото си вдигнал високо
и премяташ перчем, смутено заглеждаш жените.
Сравняваш ги с мен, преди оттук да отлитнеш...
Тя, усмивката твоя, заразяващо вече изгрява,
ще разтуриш покоя си, друга за тебе ще страда.
Аз пък вечер, когато присяда ми залъкът крехък,
ще копнея да подишам доверие в твоите шепи.
Да погаля отново главицата малка и нежна,
да заспиш и в съня си щастлив да изглеждаш,
посреднощ, от кошмар, когато изплашен се будиш,
сънен да дойдеш при мен и да се сгушиш.
Но потегляй, детенце, твоето утро те чака,
аз изкърпвам с въздишки тихото, клекнал е мракът,
с него бъбрим за истински драми просто човешки.
Като куче проводих след тебе свойта надежда,
да не кривнеш встрани, лошо да те не стигне,
да не срещнеш злини, ни болест, нито пък мисъл,
да се вкопчат задълго и да сеят отрова в ума ти.
... Ето ябълки две, червени и сладки - за пътя...
Той, животът, върви, както крета стара каруца,
колелото върти все напред, макар да скрибуца.
Ти помни, че си мой, аз пък съм твойта причина.
И Бог да помолим дълго с теб да ни има.
Няма друга жена, която така да се плаши,
ако гръмне нощта с писък на счупени чаши.
И когато завият далече злокобни сирени,
първо мойто сърце спира, тръпнещо стене.
Тази участ е кръст, а кръста си трябва да нося,
неудобен и тежък, и без да задавам въпроси...
... Господи, чуваш ли?!
Нека здрав да е само!
... А зората щом пукне, на гости ще ида при мама...
сякаш аз съм го писала това !!!!!!!!!
Крадла! :)
Много харесвам, Вале, браво!
цитирайКрадла! :)
Много харесвам, Вале, браво!
kapito написа:
сякаш аз съм го писала това !!!!!!!!!
Крадла! :)
Много харесвам, Вале, браво!
Крадла! :)
Много харесвам, Вале, браво!
поетично изречено, философски осмислено. И неочаквана поанта.
Всеки има нужда от майчината прегръдка. Майката също.
цитирайВсеки има нужда от майчината прегръдка. Майката също.
4.
malchaniaotnadejda7 -
Честит първи учебен ден! Да ти е живо и здраво детенцето и да те радва!:)))
15.09.2010 10:18
15.09.2010 10:18
Много е хубаво, yotovava! Истинско.
цитирай:))
цитирайВсички отлитаме като прелетни птици.
Само дето не кацаме по медните жици.
Не се бийте във блога заради топлите думи
споделени от Валя тук със нас помежду ни...
Всяка майка го може туй страдание вечно,
но не всяка успява да го изрече сърдечно...
цитирайСамо дето не кацаме по медните жици.
Не се бийте във блога заради топлите думи
споделени от Валя тук със нас помежду ни...
Всяка майка го може туй страдание вечно,
но не всяка успява да го изрече сърдечно...
Ах,това болящо майчино сърце!
Силно стихотворение,Валя!
С поздрав!
цитирайСилно стихотворение,Валя!
С поздрав!
А детето порасна, една глава е над мене...
Майчините души много си приличат, все се страхуваме, все се молим да са живи и здрави...
цитирайМайчините души много си приличат, все се страхуваме, все се молим да са живи и здрави...
malchaniaotnadejda7 написа:
Много е хубаво, yotovava! Истинско.
Поздрави за мама и за детенцето, колкото и да е пораснало то, си е нейно детенце!
цитирайНяма как да е иначе, щом си майчица.
Чудовището
цитирайЧудовището
12.
анонимен -
:)))
15.09.2010 15:18
15.09.2010 15:18
Което си е хубаво, си е хубаво! Но малко тъжно...
Поздрави!
цитирайПоздрави!
poligor написа:
Пълна безвкусица.
още повече да ценя майка си, когато и аз станах майка. Благодаря ти, че отново ми го напомни. Да са ни живи и здрави децата, и родителите ни.:)))
цитирайХвана ме за гърлото твоята изповед, Вале! Ще си поплача....
цитирай
16.
yotovava -
Недей... макар че когато го писах и аз плаках... Благодаря ти, че сподели...
15.09.2010 18:28
15.09.2010 18:28
erato7 написа:
Хвана ме за гърлото твоята изповед, Вале! Ще си поплача....
Много вълнуващо стихотворение! Завършекът му е неочакван и това прави творбата още по-силна.
Аплодирам!
цитирайАплодирам!
bizcocho написа:
Много вълнуващо стихотворение! Завършекът му е неочакван и това прави творбата още по-силна.
Аплодирам!
Аплодирам!
Наистина страхотно изпълнение! :)
цитирайИ силен изказът ти :) Да са ни живи и здрави на всички !
цитирайКолко си приличат майките!
Страхотен финал!
цитирайСтрахотен финал!
Когато изкаш да кажеш нещо, винаги някой те изпреварва:))
Благодаря за това.
Не бих могла да го кажа така.
Привет!
цитирайБлагодаря за това.
Не бих могла да го кажа така.
Привет!
monaliza121 написа:
Когато изкаш да кажеш нещо, винаги някой те изпреварва:))
Благодаря за това.
Не бих могла да го кажа така.
Привет!
Благодаря за това.
Не бих могла да го кажа така.
Привет!
hel написа:
Колко си приличат майките!
Страхотен финал!
Страхотен финал!
Тя е за пазва, не за нахапване и грее пътеводно, като майчино сърце! Разплака и един баща! Да са ни здрави дечурлигата!
цитирай...Но само обич не стига.
Поздравления за умението да я споделиш!
Бъдете здрави! :)
цитирайПоздравления за умението да я споделиш!
Бъдете здрави! :)
27.
yotovava -
Благодаря, ваша чест, че поспряхте при мен и заедно с мен съпреживяхте!
17.09.2010 11:01
17.09.2010 11:01
lamiata написа:
Тя е за пазва, не за нахапване и грее пътеводно, като майчино сърце! Разплака и един баща! Да са ни здрави дечурлигата!
То побира всичко!
цитирайpetgen написа:
То побира всичко!
Търсене
Блогрол
