Но проблемът, Валя, чини ми се, не е в урбанизацията.
Сгрешено е, всичко е сгрешено в държавата ни.
И не виждам изход.
Прощавай за песимизма!
Чудовището

наистина не е е само в урбанизацията, а в тоталното объркване на обществото ни.
Благодаря, че намина
Валя

Красиви и живи картини!
Гали ухото!
Благодаря за удоволствието да чета великолепната ти поезия!
Поздрав сърдечен!

Хубав е стихът, но навява тъга, като песен за нещо загубено...

Всичко е изоставено. Порутени къщи стоят самотни в изоставени дворове.Счупени прозорци като плачещи очи разказват за сиротна съдба. Само някое ябълково дърво е извисило снага и гордо показва своите есенни плодове.Пробягва през тревите някое спасило се от студа и глада животинче . Поглеждаш тази запустялост и заминаваш към града, където казват имало живот. Науж...

Поздрав за стихотворението и избора на тема, Валя.:)

Една тъжна ,уви,реалност и една възхитителна образност!
С поздрав!

Силен стих! Ако не беше заглавието бих казала, че е пейзажен стих. С много въздействаща образност е творбата! А с това заглавие даже хваща за гърлото...
Радвам се, че в случаите, когато надничам в блог.бг ще мога да чета още един силен автор в поезията!

великолепен стих.

... всъщност то е много старо - от 1989, публикувано е в Пулс и в първата ми стихосбирка, но винаги имам носталгия към него, защото всичките ми детски спомени са свързани със село - а сега там всичко пустее и хората, които обичах ги няма.
Благодаря ти, че поспря тук.
Валя

от "задъхтя нощта"
и "свещи хризантемени"
Оф, що и аз не мога така :))))))))))))))))))))))))))))))))

Мдам, добър отговор, ясно личи инженерния ни произход :)))))))

колеги ли сме?

естествено, не си ли личи :)))))))))))))))))))))))))))))))))))))