Постинг
06.09.2010 12:40 -
Вечерна роза
Автор: yotovava
Категория: Изкуство
Прочетен: 1004 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 21.02.2011 07:16
Прочетен: 1004 Коментари: 6 Гласове:
9
Последна промяна: 21.02.2011 07:16
Вечерна роза е скръбта ми, а залезът е купа с мед.
Дъждът оглозга много рано ръждивия му слънчоглед.
Нахрани косовете гладни, сред врява, шум и суета.
След тяхната оргъя бавно валяха нежност и пера.
Прегракнали от сладост сива щурците пиха досреднощ
от лятото по халба пиво. Подхвърлиха ми лунен грош,
по хълбока планински звъннал, потънал в тъмното дере
и разпилял оттатък хълма първи есенните цветове.
Стана тихо. Като в черква припламваха едва звездици.
С боси сламени крачета шляпаха в нощта тревици,
заплитаха в косите златни от август дръзките пожари,
ухание на издоено мляко, канела с прегоряла захар,
на сухото сено покоя и писъка на детелината...
...И само знаех, че съм твоя... че неизбежно иде зимата....
...Но двама бяхме. Под небето. Без помисъл за ново утре.
И беше хубаво и светло, опияняващо и чудно...
Люби ме! Жадно! Ненаситно! Не спирай да изтляваш в мене.
Шумяща в тревните езици вълната приливна да стене,
талазите й да прииждат гневни, обсебващи издъно мрака,
тъй както сякаш за последно...
И ако може – утрото да чака!
Дъждът оглозга много рано ръждивия му слънчоглед.
Нахрани косовете гладни, сред врява, шум и суета.
След тяхната оргъя бавно валяха нежност и пера.
Прегракнали от сладост сива щурците пиха досреднощ
от лятото по халба пиво. Подхвърлиха ми лунен грош,
по хълбока планински звъннал, потънал в тъмното дере
и разпилял оттатък хълма първи есенните цветове.
Стана тихо. Като в черква припламваха едва звездици.
С боси сламени крачета шляпаха в нощта тревици,
заплитаха в косите златни от август дръзките пожари,
ухание на издоено мляко, канела с прегоряла захар,
на сухото сено покоя и писъка на детелината...
...И само знаех, че съм твоя... че неизбежно иде зимата....
...Но двама бяхме. Под небето. Без помисъл за ново утре.
И беше хубаво и светло, опияняващо и чудно...
Люби ме! Жадно! Ненаситно! Не спирай да изтляваш в мене.
Шумяща в тревните езици вълната приливна да стене,
талазите й да прииждат гневни, обсебващи издъно мрака,
тъй както сякаш за последно...
И ако може – утрото да чака!
Следващ постинг
Предишен постинг
с такава и надничаш у вътрето си. Това стихотворение е повече от образец за любовна лирика, а уверявам те, че съм я поизчел на много езици! Принтнах си го и си го залепих на прозореца - да ми блести повече от слънцето!
Хакваш ювелирно нищното, Вале!
цитирайХакваш ювелирно нищното, Вале!
Ооооо, това е не поезия, а гръмогласно ехо от любов!
цитирай:))) Коментарите ми са излишни.:)))
цитирайlamiata написа:
с такава и надничаш у вътрето си. Това стихотворение е повече от образец за любовна лирика, а уверявам те, че съм я поизчел на много езици! Принтнах си го и си го залепих на прозореца - да ми блести повече от слънцето!
Хакваш ювелирно нищното, Вале!
Хакваш ювелирно нищното, Вале!
lubara написа:
Ооооо, това е не поезия, а гръмогласно ехо от любов!
eleonoraknyazheva написа:
:))) Коментарите ми са излишни.:)))
Търсене
Блогрол