Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.08.2010 01:17 - Жетварят
Автор: yotovava Категория: Изкуство   
Прочетен: 394 Коментари: 2 Гласове:
11

Последна промяна: 23.09.2010 17:57


Издишаше тихата вечер на огъня слънчев покоя.
И гърбеха пътя далечен писани селски каруци.
От зрелост земята пръхтеше, ранена пшенична ръкойка
кървеше в шепите залезно. Полето разбридаше звуци,
въздишки на морни щурци, аромат на сено и на риган,
бъбривият хор на скорците в рояка светулки преливаше.
Вървеше жътварят към село по друм непознат и потаен.
В очите му тъмни небето угасваше бавно и страстно.
Упойна шептеше гората в полите на мрак прегорял,
напъпила в устните жажда край извора бистър го спря.

Той гребна водата му с тежки, огромни напукани длани
брегът с развълнувана четка нахвърли силует на жена.
Най-чудната бяла магия, тъй сякаш с мъгла изтъкана,
снагата й тънка извиваше - красива, незнайна, желана!
И както от пръстена стомна тръпчивите устни отпиха
тайнство, изтървано от Господ в кроткия вик на върбите
и сладкия сок на греховност в два плода на тъмна череша,
очите й сърнено топли, въглен раздухан в горещници.
А времето беше се спряло на хълма в луна едноока.
И всичко замря бездиханно, вкаменено, без цел и посока...

Как дълги са тези минути, безкрайно това приземяване!
Протяжният стон на кошута в прегръдката силна на самец
вибрираше в тънките струни и в пъпната връв на бръшляна.
Уплете в ефирни ластуни онази предизгревна пяна,
която избълва просторът, подобно на жар в пепелище.
Търкули зад билото горе под мантия звездна разнищени
безплътни отлитащи сенки, посипани с цвят самодивски,
ликуващи, слепи и слети – жътварят с небесна пастирка.
Над пътя извиха към къщите, до сънните дървени порти
с онази любов за прегръщане - най-верният химн на живота!

… отмаляла роса се посипа в предутринна синя шевица...
Разбуден мравунякът кипна, скъсал своята броеница,
разпиля се мънистено в храстите, по тревата, бодлите на драка
по червения пояс, в гайтаните, в ръченика, изпуснат в шубрака...
Ехотно с писък отлиташе подранил пъстроперест кеклик.
Суха земята попиваше прекатурен бакър с овченик.
Опомни се бавно, разчепка възлести корени по дъбравата.
А в дланите изворни трепкаха след пира любовен забравени
да блестят по памучната ризка с обточен кенар и везба,
последната капка моминство и първата мъжка сълза...




Гласувай:
11
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lamiata - Живописание с дъга и земна глина, органна форсмажорна меса
31.08.2010 11:01
за възхвала на любовта и живота! Машалла!
цитирай
2. yotovava - Благодаря за прочита
31.08.2010 15:47
и коментара:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yotovava
Категория: Изкуство
Прочетен: 3569755
Постинги: 1258
Коментари: 21115
Гласове: 43023
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол