Не ме рисувай хубава, художнико.
Ти цял живот си вярвал на очите си,
а днес повярвай само в мен - грижовната,
която срещна в ъгъла на дните си.

Очите ми са въглени, художнико,
на дъното им тлеят чужди сълзи.
Косите ми са ръбове на ножове,
стоманено потекли като бързеи.

До люспа съм изсъхнала, художнико,
забравила зелената си жажда.
Сред нивата от праведни безбожници
аз съм обратната страна на всяко раждане.

Последна съм. След мен е тъмнина,
в която свършват земните възможности.
За малко се отбивам,  за това -
не ме рисувай хубава, художнико.

...

В много жени е този вопъл, колкото и да е странно, понякога е чувството, че красотата притежава, че обожаващият или обичащият, дори харесващите и симпатизиращите отдават всичко на красотата, не на тази в нея.

Но възможно ли е да не те нарисува хубава:)


Поздрави за затрогващият стих.

Въпреки...

"Последна съм. След мен е тъмнина,
в която свършват земните възможности."

Земните - да. Но какво ли идва след това?

Поздравления, Хриси, силни стихове!

Може би...

ТЯ не е точно жена, Стеф. Но може би е вопъл...

Но лирическата - едва ли ;))

За края на земните възможности - вероятно да. Останалото са догадки ;)))

... моментно лъжливо чувство е това,
красотата все пак надделява...
ако има кой да я спаси

:)))

О, не мисля. Твърде е грижлива към работата си тази неканена гостенка ;))

Лирическата ти героиня... тя е силна, искрена, овъгляваща и жадна, като земята, и дали не е като цвете в пустинята, което чака истинския дъжд?

Тя е Онази с косата. Последната. И не обича да чака.

Замислям се за отговор...
Б.

Чудесно! :)

http://www.youtube.com/watch?v=DwnQAV4uosA

Интересно парче, макар и твърде различно от музиката, която слушам.
Благодаря ти :)

"днес повярвай само в мен - грижовната,
която срещна в ъгъла на дните си."

Ох, дано и ти не си помислил, че става дума за мен :)))))

Просто е красиво. Като теб. Значи, става въпрос за теб ;)

Виж какво съм написала на aqualia /12/.

е твърде неразбираемо. Макар и дълбокосмислено. Може би единствено открояващата се образност е "Не ме рисувай хубава, художнико!"
Но на втори и следващ план (прочит) всеки би видял нещо свое в стихотворението. По отношение на техниката на писане обаче нивото е все така високо, високо (с 1-2 забележки), дори толкова високо, че засенчва съдържанието (но не и смисъла) на произведението.
Май пак се разприказвах ...

Може би за това не всички са разбрали идеята. А понякога ми се струва, че съм прекалено конкретна, ще ми се да дам повече простор на въображението /и усещането/ на читателя. Майсторлъка е в това да дозираш правилно. Както във всичко, междувпрочем.

Харесва ми, че се разприказва, така се научава повече :)

При теб вече се усеща висок професионализъм. И в изразяване на чувствата и техниката на писане.

Но това не значи, че не е красиво /както съм написал/. Колкото до следващия пост. Понеже нямам твоята дарба, налага ми се надълго да се обяснявам. Когато писах, (е и ти си красива, имах предвид, че стихът ти е красив, ти си му създателката и затова и ти си красива. Не може грозен човек да създава красота. Това относно творческата ти нагласа. Колкото до физическата ти красота- там въобще никой не коментира. Пък и няма защо- достатъчно е да ти се радва. :)